Ако читателят обаче трябва да даде характеристики за Никола, почти сигурно е, че те ще са повече от възторжени. Защото седем-осемгодишният хлапак е наблюдателен, откровен, понякога си пада малко побойник, но като цяло е добро дете, което може да разсмее и възрастните.

Историите за малкия Никола не са от вчера. Поредицата от книжки излизат във Франция през далечната 1960 г. и събират на едно място щури истории за това как съучениците на Никола ритат топка, посрещат инспектори и министри в училището си, бият се, играят на индианци, репетират театрални пиеси или се готвят да отидат на почивка.

Създателите на Никола са двама - хумористът Рьоне Госини и илюстраторът Жан-Жак Семпе. И ако Госини успява да ни разсмее с думи, Жан-Жак Семпе също се справя не по-зле със задачата – неговите илюстрации не само са изключително сполучливи, но и дълго се помнят.

Госини обяснява, че не му е трудно да пише за деца, защото самият той е бил голям калпазанин и пази добри спомени от детските си години. Впрочем освен малкия Никола Госини създава още един знаменит герой – Астерикс.

Иначе историите, които се случват на Никола, са простички – и преди 50 години, и сега децата се смеят все на същите неща. Веднъж хлапетата намират пура и се чудят как да я изпушат тайно, друг път директорът на училището затваря целия клас в пералното помещение, защото е отчаян от това колко са непослушни, в друг случай пък бащата на Никола остава вързан няколко часа като индиански пленник на едно дърво, докато децата отиват за следобедна закуска и забравят за него.

Сред хлапетата има побойник, който раздава крошета, зубрач, който е любимец на учителката, гладник, който прави сметка кога какво има за хапване, богаташко синче, което смята, че всичко му е позволено. Сред героите е и възпитателят, който всички наричат Бульона, а той се чувства безпомощен пред непослушните ученици.