На упреците, отправени му от някои политици, че е против членството на България в НАТО, Симеон ІІ отговори, че когато е служил в американска военна академия тези, които днес го обвиняват, са марширували с червени връзки. На лекция в Париж Симеон ІІ защити традицонните връзки и близостта на България с Европа. Без конфронтация той изложи вижданията си за актуалната ситуация в страната, окачествявайки като положителни предприетите от досегашните правителства реформи.

С чувство за хумор царят оспори нарицателното прилагателно "балкански", като обясни, че Балканът е планина в България и там отдавна не се лее кръв. Това той свърза с факта, че България е единствената страна в Югоизточна Европа, която не предявява никакви териториални претенции към съседките си и е останала стабилна през последните няколко години.

Пред отбраната публика Симеон ІІ сравни настоящата политическа реформа с тази от 1901 г., като обясни, че и сега се търси демократичен модел за управление, почиващ на основата на толерантност и разбирателство. В тази връзка той даде за пример Търновската конституция като една от най-демократичните за времето си в Европа.

Едно от най-големите предизвикателства в демократичното развитие на България според него било приравняването на българското с европейското законодателство. Чрез подходящата законодателна система може да се стигне до развита пазарна икономика.

В изявлението си Симеон ІІ подчерта значението на възможността български студенти да получават образованието си в Западна Европа, от което ще последва отваряне на България към света. Ако бъдат създадени подходящи социални условия, получилите в чужбина знания млади българи могат да допринесат за развитието на страната.

От страна на аудиторията е имало въпрос как той смята да се отнася към огромното количество политически партии и възгледи в България. Симеон е отговорил, че при подбора на хората той не отдава голямо значение на партийните им интереси и етническа принадлежност, а на професионалните им качества.

В речта си царят обърна внимание на развитието на инфраструктурните проекти в България и на реформите в земеделието, които според него ще доведат до отварянето на нови възможности за страната.