Наполеон е спечелил много битки - Лайпциг, Аустерлиц, Бородино дори; историята обаче най-плътно го свързва с една - битката при Ватерло. А тя е - каква ирония на съдбата - от малкото, които е загубил. Но фатално загубената. Оттук насетне Наполеон Бонапарт излиза от вихъра на историята, заточен на незнайното атлантическо островче близо до африканския бряг Света Елена.

Пак с Африка е свързана лошата възможност за Ватерло на важните български пробиви във външната политика. Убеждението на Запада, че сме сигурен кандидат за ЕС и НАТО въпреки икономическата ни немощ, значението на България за стабилността на Балканите, падането на визите - събития, които, ако следваме аналогията, са равни на няколко бонапартистки победи. Но те могат да бъдат взривени, ако в Триполи се случи най-лошото със задържаните там българи. Тестът за външнополитическите ни успехи, казано иначе, вече носи името Либия, а не Шенген.

Няма съмнение, след речта на полковник Муамар Кадафи в Абуджа нещата около предстоящия утре процес коренно се промениха. От юридически казус след думите на лидера на Зелената революция той стана политически. Което го отвори за най-различни интерпретации. Нашите медици бяха вкарани в една "световна конспирация", но когато в действие влязат подобни планетарно-космически конструкции, разумът престава да действа, отстъпвайки място на емоциите. А те, както отлично знаем, никога не са били добър съветник.

Въпросът е, че по някакъв начин това развитие трябваше да се предвиди от анализаторите на Външно. Те сигурно добре знаят, че Либия стори много жертви, за да пресече международната изолация, в която изпадна след атентата над Локърби. Дори позволи двама нейни граждани да бъдат изправени пред шотландски съд в Холандия. Но всичко се оказа напразно: един от тях бе осъден, а САЩ продължиха да я третират като терористична държава и не вдигнаха наложеното й ембарго. Без съмнение подобно незачитане на либийските усилия няма как да не подразни нейния емоционален лидер. Едва ли е далеч от ума, че след показното пренебрежение от страна на Вашингтон и Лондон полк. Кадафи ще търси начин да си го върне на световния империализъм. А случаят в Бенгази дава идеална възможност. След което последва Абуджа и възкресената теория, че вирусът HIV е дело на лабораториите в ЦРУ. Една междувпрочем теза от времето на студената война, което и бившият съветски разузнавач Виктор Суворов недвусмислено подчерта.

Слава Богу, нашето дипломатическо ведомство реагира светкавично. Министър Михайлова категорично заяви, че няма да приемем процеса за справедлив, ако съдът постанови присъди, без да изслуша независими експертизи. По-твърдата позиция на България в случая е напълно адекватна и слага началото на успешното решаване на теста "Либия". Залогът за което е неимоверно голям, защото на Ватерло са заложени не единствено успехите на българската дипломация, но и животът на шестима наши изтерзани сънародници.