Мангановото находище край близкото до курортния комплекс Албена с. Оброчище е най-голямото в Европа и е сред четири най-богати в света. Запасите в него са над1200 млн. тона руда. През 1996 г. мината попадна в правителствения списък за ликвидация заради натрупани дългове. Година по-късно промишленото министерство одобри оздравителната програма на “Еврокомерс ко.” и дружеството взе 60% от рудника на концесия за 25 години, а държавата си запази останалите 40 на сто. Новоучредената фирма “Евроманган” обаче продължи да увеличава дълговете на мината и се стигна до спиране на производството. От края на миналата година дружеството е с нов собственик - швейцарската компания “Олберг холдинг АГ”. Неин изпълнителен директор е 54-годишният минен инженер от Великобритания Дейвид Уелингс. Той е минен инженер, завършил през 1970 г. Кралския университет във Великобритания.

- - - -

Какво ви накара да се захванете с добива на манган в Оброчище?

- Започнах да посещавам България по делови причини от средата на 80-те години. А от 1993 до 1998 г. управлявах златната мина в Челопеч. Тогава разбрах за Оброчище и се заинтересувах. То беше възможност за реализация на проект, който намирах за интересен. Опитах да провокирам интерес към Оброчище в различни западноевропейски инвеститори. И от 8 ноември миналата година бях назначен за изпълнителен директор на "Евроманган" АД.

А как предизвикахте интереса на швейцарската компания “Олберг холдинг АГ” ?

- Съчетанието от огромен руден залеж и 25-годишна концесия за него. От нея остават все още 22 години, през които находището може да бъде експлоатирано. За срока на концесията могат да бъдат добити 9 млн. тона суровина.

Находището в северозападния участък, където е концесионната ни зона, е богато. Въпреки че мината съществува от много години, то е било експлоатирано в незначителна степен.

Рудодобивът тук беше замрял, сега с какъв капацитет работите?

- Сега годишният рудодобив е 150 до 180 хил. тона, но сериозното производство тръгна преди две седмици. Доизграждаме шахта "Капитална". Тя е била проектирана и отчасти построена преди 15-20 години, но я заварихме недовършена. От нея ще вадим 450-500 хил. тона руда годишно.

Ще изнасяте ли рудата, или ще я преработвате тук?

- На пазара сега се търси руда с над 40% съдържание на манган, а средното съдържание на мангана от Оброчище е 28%.

За да бъде обогатена рудата, която добиваме, трябва да се обработи във феросплавен завод. Засега нямаме окончателно становище дали това да става в България или чужбина. По принцип бихме продавали на всеки феросплавен завод, който прояви интерес и иска да купи руда. В България единственото такова предприятие е в Кремиковци. Преференциално обаче сме ориентирани към износ.

Колко души вече сте наели и ще увеличавате ли броя на заетите паралелно с обемите, които планирате за добив?

- В Оброчище работят 69 души на две смени. След два месеца ще тръгне и нощна. За да достигнем добив от 450 хил. тона годишно, трябва да назначим 200-250 души. Това ще става постепенно за срок от 12 до 18 месеца. Едновременно с увеличаване на заетите ще купуваме и ново оборудване, което също е необходимо за разширяване на дейността.

Ще увеличите и инвестиционната програма на компанията?

- Досега инвестициите, които сме направили в Оброчище, са за около 1 млн. долара. По-голямата част от тях вложихме за поддръжка и подобряване на съоръженията и за покупка на ново оборудване. Планираме през следващите 5 месеца да вложим още 1.5 млн. долара за минно оборудване и за подобряване на електросистемата. Общият размер на планираните засега инвестиции е между 8 и 10 млн. долара.

За какъв период очаквате да се възвърнат вложените средства?

- Според последните изчисления вложенията ще се върнат за 5-6 години.

Трудно ли ви беше да убедите швейцарците и какво според вас спира чуждите предприемачи, за да инвестират в България?

- През последните години бяха променени много неща в българското законодателство, то се синхронизира с това на страните от ЕС. Аз съм убеден, че този процес ще продължи и ще се ускори през следващите години. От личен опит знам, че преди 5-10 години имаше неща в законите ви, които обезкуражаваха всеки чужд инвеститор. Но нещата се промениха. Преди имаше вакуум в нормативната уредба, който пречеше на проекти в минното производство или в други области, изискващи концесия, докато правителството не прие концесионния закон.

Неразбираема за чуждите предприемачи е и забраната да придобиват собственост върху земя. Това ги отказва да инвестират в България. Особено в земеделието, а то е един от секторите с най-голям потенциал за развитие в страната. Няколко месеца ми трябваха да убедя швейцарската компания да инвестира в Оброчище и да преодолеят нормалните опасения, които всеки инвеститор има, когато тръгне към непозната страна. Той трябва да си направи сметката дали си струва да вложи пари. Ние направихме подробен анализ на предприятието и нещата изглеждаха нормални.Тогава бързо финализирахме сделката.

Първото впечатление, което човек добива, е, че за да се прави бизнес тук, не трябват много пари. Има налична работна ръка, която може да бъде наета. Има доста инвеститори в минния сектор и в енергетиката. Липсват обаче в производството. И аз не мога да си го обясня. Не зная защо досега нямаше инвестиции в този сектор, въпреки че във всеки град има цехове, които могат да бъдат база за развитие на производството.