Точно преди 25 години НАСА изстреля към дълбокия Космос сондата “Вояджър 2” ("Пътешественик"), която учудващо за мнозина продължава да функционира и пътува и до днес. Одисеята й е считана за едно от най-големите постижения на човечеството в сферата на изследването на Космоса. Прелитайки последователно покрай Юпитер, Сатурн,Уран и Нептун, “Вояджър” изпрати на Земята зашеметяващи фотографии и различни ценни данни, като даде възможност на учените да видят отблизо четирите газови гиганта, техните интересни пръстени и множеството им спътници.

Сега апаратът се намира на повече от 10 млрд. км от Слънцето (Плутон е само на около 4.5 млрд.) и се насочва към междузвездното пространство със скорост от 56 000 км/ч. Той е толкова далече от Земята, че на изпращаните от него радиосигнали, които пътуват със скорост от 300 000 км/ч, им трябват повече от 9 часа, за да достигнат до нашата планета. Ако си представим Земята като песъчинка, “Вояджър” се намира на 120 м от нея. Въпреки че от 25 години сондата се намира в открития Космос, тя е в относително “добро здраве” и продължава да изпраща данни за ръба на Слънчевата система там, където влиянието на нашето светило постепенно изчезва и настава царството на откритото междузвездно пространство. Според учени на земния пътешественик ще са необходими още между 7 и 21 години, за да достигне тази невидима граница. Те се надяват, че “Вояджър 2” ще живее достатъчно дълго, за да изпрати на Земята сигнал за преминаването си в междузвездното пространство и така човечеството да направи още една важна стъпка към Космоса.

Дали това обаче ще се случи, изобщо не е сигурно. Към 2020 г. ядрените генератори на сондата ще спрат да произвеждат нужното електричество и “Вояджър” вече няма да е в състояние да се свързва със Земята. Когато това се случи, пътешественикът ще продължи безмълвно към дълбините на Космоса и ще се превърне в своеобразно писмо в бутилка, изпратено от обитателите на Синята планета. Ако извънземните имат късмет, може и да го уловят и да чуят гласа на Земята, натоварен на борда на сондата и включващ композиции на Моцарт и Бах, роккласиката на Чък Бери Johnny B. Goode., приспивна песен и звучна целувка.

“Вояджър 2” беше изстрелян на 20 август 1977 г. от Кейп Канаверъл, щата Флорида. Идентичният “Вояджър 1” беше изстрелян 2 седмици по-късно, на 5 септември. Той застигна своя събрат, когато двата апарата вече бяха достигнали до астероидния пояс, разположен между Марс и Юпитер, и го задмина. На 5 март 1979 г. “Вояджър 1” премина на 190 000 км от Юпитер и използва мощната гравитация на огромната планета, за да ускори полета си към Сатурн. Апаратът достигна до планетата с пръстените на 12 ноември 1980 г. и прелетя само на 64 000 км от нея. Орбитата на сондата беше изчислена така, че след Сатурн тя се насочи към неговия спътник Титан, което пък от своя страна направи невъзможно срещата й с Уран и Нептун.

Тази задача остана за “Вояджър 2”, който достигна Юпитер на 9 юли 1979 г. и прелетя на 570 000 км над гъстата атмосфера на планетата, ускори към Сатурн, с който се срещна на 25 август 1981 г. и го засне от само 41 000 км височина. Сондата използва гравитацията и на тази планета, за да се насочи към следващата си среща - с Уран, която беше осъществена на 24 януари 1986 г. През август 1989 г. пътешественикът прелетя на около 4800 км над Северния полюс на Нептун, след което се насочи към най-големия му спътник - Тритон.

След срещата с Нептун проектът “Вояджър” беше преименуван на “Междузвездна мисия "Вояджър”. През първите години на проекта в него бяха ангажирани над 300 души, сега са само десетина. Годишният бюджет на мисията е 3.7 млн. долара, а общата й стойност досега е около 900 млн. долара. Цифрите обаче са скромни на фона на ценните данни, изпратени от апарата на Земята. Според много учени проектът “Вояджър” е най-важният в научно отношение от всички досегашни космически мисии, изпращани от НАСА. “

Благодарение на “Вояджър” открихме, че Слънчевата система е много по-разнообразна, отколкото си я представяхме”, казва Едуард Стоун, бивш директор на ракетната лаборатория на НАСА. “Всяка луна е различна, всеки пръстен е различен, всяка планета е различна, а разликата в магнитните им полета е направо стряскаща”. “В мисията на “Вояджър” има всичко - приключения, изследвания, романтика, наука”, казва друг експерт. “Едва ли скоро друг научен проект ще бъде в състояние да достигне направеното от Пътешественика”.