Десетина столични общински съветници биха път до Виена и Мюнхен, за да ги осени прозрението, че паркирането е доходоносно предприятие. Разпределени на два лъча от по няколко души, подбрани според критерия "професионална ангажираност с проблема", те престояха в сърцето на Европа три-четири дни и се върнаха с убеждението, че драмата с колите ще се реши "чрез концесия срещу търг". Така преди време хора на кмета Софиянски бяха командировани в Германия, за да видят с очите си как се събира и изгаря боклука. И те се прибраха, натрупали челен опит, в резултат на което софийската смет продължава да се търкаля по улиците подир пладне, но пък имената на фирмите концесионерки са с подчертано немско звучене. Много е вероятно същата "промяна" да споходи и последната командировка - примерно един да озаглави проекта си за подземен паркинг "Пратер 2078", а друг да кръсти гаража си "Олимпик щадион 3008" (цифрите да се четат като срок за реализация - бел.ред.).

Впрочем на този фон е логично да запитаме нещо друго: защо, след като има пари и желание за извличане на поуки от чуждата практика, никой от т.нар. ни държавници не се сети да пита как, да речем, други страни са унищожили ракетите СС-23? По какви причини министър Свинаров не отиде например в Чехия, за да разговаря с колегата си по този казус, при положение че там ракетите бяха унищожени, без да се налага жителите на Коширже или Винохради да правят живи вериги и да "режат глави"? Идеята важи и за кмета на Стара Загора Евгений Желев, който е сред най-активните в "гражданската акция" срещу рязането на СС-23: два-три дни до Прага ще го убедят, че чехите не се движат с противогази, а бирата по капанчетата около "Вацлавске намести" не съдържа диоксини. Той на всичкото отгоре би подшушнал и на столичните си колеги един друг чешки челен опит, за който те още не са се сетили просто защото от командировки не им остава време да прочетат класиците от земята на Ян Хус и Дворжак. В един разказ на Ярослав Хашек е дадена готова рецепта как общинските съветници хем да печелят, хем да не бият на очи: "На три от вратите на жилището си беше заковал (общинският съветник Каубле - бел.ред.) тенекиени табелки с надпис: "Подпомага местните бедни!" Тия табелки, от които той имаше цял склад вкъщи, не му струваха нито халер и той даваше от тях на всеки, който платеше двадесет крони годишна вноска за местните бедни. Просяците не виждаха нито халер от тези пари, защото всичко отиваше за бюджета на Службата за бедните. Референтът за бедните получаваше 2400 крони годишна заплата, освен него имаше още един чиновник с 1600 крони и един прислужник, на когото плащаха по 100 крони месечно. Остатъкът се разходваше за различни цели, като например за представителни пътувания на членовете на комисията на конгреси за защита на бедните."