Последната сесия на парламента задълбочи противоречията в коалиционното мнозинство

Последната сесия на парламента задълбочи противоречията в коалиционното мнозинство

В края на четвъртата (от Великден до 2 август) сесия на 39-ото народно събрание председателят му Огнян Герджиков се похвали с активната и професионална работа на институцията.

Парламентарният шеф отчете повече от 120 приети закона и решения през изминалата малко повече от година от конституирането на новото Народно събрание, сред които някои от ключовите нормативни актове, изисквани за членството на България в НАТО и Европейския съюз. През последната сесия бяха приети пет изцяло нови закона - за туризма, за опазването на околната среда, за биологичното разнообразие, за убежището на бежанците и за безопасното използване на ядрената енергия, и бяха променени още 15. В стила на "градивната самокритика" Герджиков обясни, че депутатите още не са стигнали до нивото, посочено от премиера и лидер на мнозинството Симеон Сакскобургготски, но пък вече са преодолели трудностите от първите стъпки в законотворчеството и с всяка сесия все по-уверено вървят към подобряване качеството на работата си.

По време на четвъртата сесия не се случиха други размествания в парламентарните групи след станалото по-рано отцепване на петимата депутати от НДСВ и отстраняването на Евгений Бакърджиев от групата на СДС и на Осман Октай - от ДПС.

Затова пък продължиха искрите, които конфронтацията на интереси предизвикваше както между различните парламентарни сили, така и вътре във всяка от тях. Законодателната активност

очерта сериозни сблъсъци

между народните избраници. Тази тенденция засегна като че ли в най-малка степен БСП, чиято парламентарна група запази монолитността си. Царската група се разделяше периодично на юристи и икономисти, на членове на жълтата партия и бунтари от Движение "Оборище" и дори на панайотовисти и кошлуковисти. В синята опозиция разделението се очерта най-ясно по противопоставянето между новоизбрания Национален изпълнителен съвет и доминираната от предишното ръководство парламентарна група.

В мнозинството на НДСВ-ДПС проблемите възникваха на принципа на реципрочността. Последният пример е само отпреди два дни - когато депутатите от НДСВ отхвърлиха ключово за ДПС предложение в закона за лова. Според някои от царските депутати движението на Доган "си връща" с неофициалната закана, че няма да подкрепи предложената лично от премиера кандидатура на Васил Иванов-Лучано за министър на спорта. Факт е, че от превръщането на ДАМС в министерство и обявяването на номинацията на Лучано мина доста време и има реална възможност ведомството да остане без министър до септември, когато ще приключи парламентарната ваканция. В самата управляваща коалиция

в най-голямото предизвикателство се превърна приватизацията на "Булгартабак"

Наложената от ДПС стратегия за продажба на холдинга беше приета при предишната сесия, но след откриването на процедурата в края на юни представителите на ДПС, недоволни от първоначалното класиране на кандидатите, потърсиха начин да променят хода й и чрез активност в парламентарните комисии. В сряда зам.-председателят на икономическата комисия Юнал Тасим заяви, че ще поискат подобряване на вече отворените оферти, а министърът на земеделието Мехмед Дикме обяви, че лидерът на ДПС Ахмед Доган лично се запознава с тяхното съдържание, за да обяви позицията си.

Поправките в Закона за съдебната власт и Гражданския процесуален кодекс предизвикаха най-силните разцепления. Те се очертаха не само между НДСВ и СДС, но и вътре в двете парламентарни групи. С най-много скандали бяха приети поправките в Закона за съдебната власт. Лансираните от екипа на правосъдното министерство промени, които предвиждат засилване на правомощията на министъра и ограничаване на правата на главния прокурор, предизвикаха остро противопоставяне между

лобитата на Антон Станков и на Никола Филчев в НДСВ и СДС

Катализатор на тези процеси беше текстът, който разреши на една пета от Висшия съдебен съвет да поиска сваляне имунитета на недосегаемия до момента главен прокурор. Парламентарните групи на мнозинството и ДПС взеха политическо решение да подкрепят промените. Минути след официалното му оповестяване царският депутат Емил Кошлуков публично се обяви срещу разпоредбата за имунитета на главния прокурор и я определи като "дребно заяждане с Филчев - човекът, който брани законността в държавата".

Дебатите по промените извадиха на светло и опозицията в СДС. Още докато вървяха предварителните сондажи около подкрепата, на която могат да разчитат поправките "Станков", сините се разделиха на "нови" и "стари". В правната комисия юристите Йордан Соколов, Светослав Лучников, Димитър Абаджиев и Елиана Масева гласуваха против повечето от промените. Малко по-късно обаче НИС на СДС излезе със специално становище, в което призова депутатите да подкрепят поправките на първо четене. Мотивът беше, че независимо от основателните резерви по редица противоречиви текстове законопроектът имал и положителни страни. Парламентарната група, доминирана от бившето ръководство около Иван Костов, отказа да приеме решението на кръга около Надежда Михайлова. След двуседмични вътрешнопартийни спорове групата все пак надделя и с мнозинство прие на първо четене сините депутати да гласуват "въздържал се". При второто четене срещу поправките гласуваха близо 30 депутати начело с Димитър Абаджиев и Йордан Соколов. Колегите им, които бяха на страната на НИС, не влизаха в залата по време на дебатите.

Предложението за нов текст в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), придобил популярност като

поправката "Корнезов", предизвика масов смут

сред партиите. Промяната, която ще позволи на прокуратурата да иска от съда обявяване на приватизационни сделки за нищожни, мина като на шега на първо четене в деня на опозицията. Текстът на Любен Корнезов от БСП беше приет почти единодушно от всички парламентарни групи. Един през друг депутати от различните партии обясняваха ползата от прозрачност и контрол в процеса на приватизация. Няколко дни по-късно, когато чрез медиите юристи и бизнесмени се противопоставиха на разпоредбата и я определиха като опит за "реприватизация", народните представители започнаха да променят позициите си по нея. Първи бяха СДС, които близо седмица след гласуването на специална пресконференция обявиха, че промяната ще влоши инвестиционния климат в страната и обявиха, че на второ четене ще гласуват против. Икономистите в НДСВ, водени от шефовете на бюджетната и икономическата комисии Иван Искров и Валери Димитров, скочиха срещу колегите си юристи и също поискаха парламентът да спре текста. След бурно заседание на царската група в крайна сметка икономистите надделяха. БСП остана плътно зад Корнезов, а ДПС запази непроницаемо мълчание.

За разлика от предишните парламентарни сесии през тази имаше

застой в областта на икономическото законодателство

Приетите окончателно на второ четене важни икономически текстове се броят на пръстите на едната ръка. Двата най-сериозни закона, които мнозинството одобри, са за туризма и за публичното предлагане на ценни книжа. Приемането на първия премина през три сесии, въпреки че беше сред приоритетните и беше внесен още през декември м.г. И понеже не беше изпипан добре, на първото му четене през пролетта имаше силни атаки както от страна на опозицията, така и на депутати от мнозинството и браншовите организации. До второто му разглеждане през май постоянно се правеха изменения. Внесеният в комисията законопроект съдържаше предложения от над 100 страници, които доведоха до бурен сблъсък между лобита на различните браншови организации и мнозинството се разцепи.

Законът за публичното предлагане на ценни книжа също дълго време се обсъждаше в парламента. Интерес към текстовете му липсваше въпреки ключовото значение на развитието на капиталовия пазар. При него нямаше сериозни сътресения, защото инвестиционната общност участваше в изготвянето на поправките. Заради апатията на депутатите от мнозинството по темата се стигна до смешната ситуация председателят на икономическата комисия в парламента Валери Димитров да

регулира гласуването с вдигане на зелен и червен фулмастер

тъй като повечето от депутатите от управляващата коалиция по това време се бяха отдали на футболните страсти около световното първенство.

За последната година депутатите направиха няколко поправки в Закона за движение по пътищата, като последните бяха приети миналата седмица. С тях разрешиха служители на Агенция "Митници" да могат да спират автомобили и камиони във вътрешността на страната, за да извършват съвместни проверки с органите на МВР. За целта се създават мобилни групи, които ще действат по сигнали на граничните служби. Въпреки бурните възражения на опозицията срещу неяснотите в предложената поправка тя все пак беше приета.

Най-големият гаф на мнозинството е неприемането на Закона за банковата несъстоятелност

Той успя да мине само на първо четене, а ангажиментът на правителството пред Международния валутен фонд беше да се приеме до края на юли. Законът предвижда въвеждането на по-ефективен контрол върху синдиците от страна на Фонда за гарантиране на влоговете и по-опростена и скъсена процедура за фактическата ликвидация на финансовите институции. Приемането им остава за есента.

Рядък случай за практиката на този парламент беше решението на НДСВ

да спре законопроект на свой депутат заради

подозрения в лични интереси

След скандал в пленарната зала проектът на шефа на здравната комисия Атанас Щерев за промени в Закона за лечебните заведения беше отхвърлен на първо четене с гласовете и на мнозинството. Аргументът, изтъкнат от опозицията, беше, че вносителите - Щерев и колегите му Цветан Ценков и Недялко Калъчев, преследват лични и корпоративни интереси. Предложението им даваше възможност на двама специалисти (например гинеколози като Щерев) да основат медицински център за извънболнична помощ. В досегашния закон изискването за откриване на подобно заведение е събирането на поне трима специалисти, и то с различни специалности.

Въпреки вътрешните и междупартийните противоречия като цяло законите се изработваха повече в комисиите и по-малко в пленарната зала. Дебатите и острите реплики най-често завършваха с кротко гласуване на текстовете, предложени от доминираната от мнозинството ресорна комисия. Качеството на приетите закони ще проличи от продължителността на времето, което ще мине до внасянето на предложения за нови ремонти в тях. В това отношение в "отличник" се превърна Законът за радиото и телевизията, който преди дни беше поправен в опит да се замажат гафовете, до които доведоха предишните му поправки.

Това, което личи засега от работата на парламента, е, че до момента обещанията за експертен парламент не се реализират. Което пък е разбираемо донякъде, като се има предвид практиката при гласуване народните избраници да натискат определения от ръководство бутон "за" или "против". Или да се водят в решенията си по знаците на червения или зеления фулмастер.

-------------------------------------------------

По-важни закони, приети през изминалата сесия

Закон за изменение и допълнение на Данъчно-процесуалния кодекс, приет на 23.04.2002

Закон за туризма, приет на 23.05.2002

Закон за изменение и допълнение на Закона за занаятите, приет на 28.05.2002

Закон за безопасно използване на ядрената енергия, приет на 13.06.2002

Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите, приет на 26.06.2002

Закон за изменение и допълнение на Закона за държавните такси, приет на 12.06.2002

Закон за изменение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, приет на 06.06.2002

Законопроект за изменение в Закона за съдебната власт, приет на 17.07.2002

Закон за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, приет на 27.07 2002

Закон за изменение на Закона за водите, приет на 17.07.2002

Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта , приет на 23.07.2002

Закон за изменение и допълнение за Закона за пощенските услуги, приет на 25.07.2002