Какво прави средностатистическият пациент, когато на излизане от кабинета докторът му подхвърли рецепта с неразбираема драсканица на латиница и му каже: "Това ще го взимаш сутрин и вечер и ще дойдеш пак след един месец"?

В повечето случаи страдалецът, без да е разбрал изобщо какво точно му има, си тръгва свенливо, макар че в главата му се въртят хаотично десетки въпроси. "Какви са тези лекарства", "Какво ще стане, ако ги пия", "Какво ще стане, ако не ги пия", "Защо сутрин и вечер". "Ами, ако не ми подействат", "Колко ли ще струват" и "Защо да дойда след месец, а не след 20 дни". "А, ако изобщо не дойда, тогава къде да отида" и т.н.

Всъщност болният е едновременно толкова отчаян, благодарен и изпълнен с угризения, че е изгубил от скъпоценното време на лечителя си, че и през ум не му минава, че докторът не си е свършил докрай работата. Негово задължение е да отговори на всички тези въпроси, преди изобщо да посегне към писалката. Така нареченият

принцип на информирано съгласие

ще бъде една от основните норми в предстоящия за одобрение закон за общественото здравеопазване, където се предвижда специална глава за правата на пациентите. Според него никаква здравна помощ не може да бъде оказана, без лекарят да е получил информираното съгласие на пациента, или ако той не е в състояние по чисто медицински причини, да го даде на неговите близки. Те от своя страна имат право да приемат или откажат лечението, след като са получили достатъчна информация за естеството му, очаквания резултат и алтернативните методи на терапия. За отказ да предостави данните лекарят ще бъде глобяван от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение може да му бъдат отнети лекарските права за 6 месеца.

Извън болницата пациентът има някакъв шанс да разбере за какво става дума все едно дали от лекар, от негов колега или от кварталния аптекар. Но

попадне ли в клиника, той изцяло е лишен от информация

за това какво правят с него и най-вече защо го правят. В приемното отделение заедно с цивилните си дрехи той е оставил правата, индивидуалността, достойнството и дори фамилията си. Кой знае защо в болниците на хората с пижами масово се говори на "ти", сякаш са деца. Затова в закона специално внимание се отделя на правата при хоспитализация. В болницата хората ще имат право да поискат алтернативно мнение за състоянието си и метода на лечение. Пациентът може по всяко време в процеса на лечение да се откаже от него. При предстоящи хирургически интервенции и общи упойки, които представляват повишен риск за живота на болния или водят до временна промяна в съзнанието, ще се подписва протокол за писмено съгласие.

Настанените в болница могат бъдат посещавани от семейния си лекар или специалиста, който им е издал направлението. Те имат право на лични посещения, но могат и да отказват посещения.

Служителите не могат да откажат на пациента да ползва платени услуги на психотерапевт, адвокат или свещеник. Когато е настанен на лечение в клиника, болният има право на достъп до занимания, които отговарят на интересите или културните му потребности. Никой не може да му забрани да си занесе телевизор, книги, лаптоп, евентуално статив да рисува, стига да не пречи на околните и да не наврежда на себе си.

Налагането на тези принципи ще бъде бавно и проблематично

смятат медици. Повечето от тях са склонни да смятат, че пациентите имат дори твърде много права, като се имат предвид малките осигуровки и ниския бюджет за здравеопазване.

"Какво информирано съгласие! Знаете ли каква страховита малограмотност и безпросветност цари. Отгоре на всичко имам един контингент хипохондрици, които идват за щяло и не щяло. Сами си измислят болестите, сами си назначават изследванията, лечението. От мен искат само да им издавам талони и рецепти", споделя разпалено д-р Стела Анастасова, семеен лекар в столичния жк "Надежда".

"А какво ще кажете за моите права. Идва ми един пиян клан-недоклан, зашиваме го, а той пристига с пластмасова чашка водка да ме черпи. Аз го изгоних, а той доведе тумба цигани да се разправят с мене, че не ги уважавам", разказа хирург от "Пирогов" .

"Взаимоотношенията с пациента и умението да им се даде нужната информация е

част от изкуството на лечителя

За съжаление не всичко може да бъде уредено в закона. Гражданите са длъжни да научат правата си и сами да искат спазването им", коментира министърът на здравеопазването Божидар Финков.

Проблемът е там, че повече от десетилетие всички дискусии за нуждата от здравна реформа се въртяха основно около лекарския труд и неговото заплащане. Някъде в периферията остана фактът, че цялата система на здравеопазване съществува не заради докторското съсловие, а заради хората, които се нуждаят от лечение

Когато гледа филми като "Д-р Куин - лечителката" или "Спешно отделение", българският зрител понякога не може да разбере защо цял един епизод се посвещава на протяжните дискусии между лекар и пациент относно някоя рутинна операция, при положение че всичко може да се реши за три минути. Просто докторът назначава лечение, а пациентът го приема без много приказки.

В западните либерални общества обаче

правото на избор и индивидуална свобода са най-висша ценност

по-значима дори от здравето и живота. Още в края на 19-и век там започват да изоставят класическия хипократов патерналистичен модел, поставящ пациента в пасивната позиция на обект на медицинска интервенция, основана на презумпцията, че лекуващият е този, който знае кое е добро и кое зло за пациента. Освен това в модерните общества пациентът е клиент, а не потребител на безплатна услуга. Здравноосигурителните системи стават все по-съвършени и парите вървят след пациента, те не се дават на лечебните заведения на калпак под формата на субсидия. Покрай това болният става партньор в лечението и взима решенията заедно със своя лекар. В крайна сметка здравето и животът са си негови, парите също и той може да решава сам какво да се прави или не с тялото му.

"Отношенията лекар - пациент у нас са следствие от

съветския модел на здравеопазване

построен върху принципа на деиндивидуализацията и колективизирането на лечебния процес, при който лекарят беше косвен представител на властта", смята един от най-сериозните теоретици в тази област - психиатърът д-р Христо Хинков. Съществуват три типа отношения лекар - пациент: активно-пасивен тип, направляващо сътрудничество и взаимно участие в терапевтичния процес". Според д-р Хинков през последните десетилетия пациентът е бил в пасивно-зависима позиция по отношение на лекаря. По принцип за страдащия лекарят е защитник от неизвестно зло и при лечението лекарят усилва този модел, в който задоволява своя несъзнавана потребност от власт и притежание на ключовете на човешкото щастие, обяснява д-р-психиатърът.

У нас

трудно ще бъде приложено правото за свободния избор на лекар

Причините са прости. Първата е, че поради липсата на информационна система касата не е в състояние да превежда парите там, където болният е получил услугата. Втората е, че маса болници ще останат без финансиране, ако получават средства според желанието на хората към тях. Това от своя страна означава закриване на лечебни структури, съкращения и нарушаване на социалния мир. При положение че на всеки две години у нас се провеждат избори, очевидно е, че политическата конюнктура няма да го допусне. Вследствие на това свободният избор отпадна от всички възможни здравни закони и само в една наредба на министъра беше отменено районирането в рамките на една област.

Най-проблемно ще се промени отношението към пациента в лечебните заведения. Всеизвестен е пиперливият език на санитарките, а когато си спомнят чутото в АГ-отделенията, жените се изчервяват.

"Проблемите, свързани с обидата и личното достойнство, са обект на други закони, а не на закона за общественото здраве", обясни зам.-министърът на здравеопазването доц. Петър Тенчев. Според юристи пациенти, подложени на системни унижения в болниците, ще могат да се позоват на закона за предотвратяване на дискриминацията след неговото приемане. Там са уредени въпросите, свързани с тормоза и преследването.

Проектозаконът допуска лекуващият екип да откаже информация на пациента, когато е болен от неизлечими болести или се предполага, че данните могат да застрашат психическото и физическото му здраве. Това би попречило на много хора да уредят въпроси, свързани с наследство, имущество и осиновяване, обясняват експерти. Според тях хората имат

право да обжалват отказа да получат информация

в съда, докато се установи някаква приемлива практика в тази област.

В Министерството на здравеопазването не дават обяснение защо от проектозакона са отпаднали правото на достойно отношение към пациентите, които са в безпомощно състояние и състояния, близки до смъртта, както и правото да откажат животоподдържащо лечение. Тези правила бяха залегнали в харта за правата на пациентите, изработена през 2000 г. от медицинската общност.