Скъпо не означава непременно добро, когато става дума за кремове. Голяма част от тях предлагат дълъг списък с полезни съставки, които съдържат. Често това се оказва само реклама.

По етажерките, на масата у дома, върху бюрото до компютъра се трупат планини от шишенца, тубички и бурканчета, пълни с вълшебни смеси. Сред тях се извисява високо четвъртито шише с надпис "Овлажняваща терапия". Това може да е истина, като се има предвид как пръстите ви се пързалят по клавиатурата след употребата му. Там стои и изключително въздействащ спрей, чиято дюза би подлудила всяка жена - пръска из цялата стая, но не и върху изсушената кожа.

На масата са подредени и "натурални" продукти с екстракти от маслини и алое, които по някаква необяснима причина с времето се втечняват или стават на буци. Съществуват и лосиони с приятен аромат, които обаче парадоксално изсушават кожата. Указанията на някои от продуктите сякаш са писани от хора с извратени наклонности: "Измийте вимето и зоните около зърната", гласи надпис върху крем за тяло.

Американските жени колективно прахосват милиарди долари всяка година за различни видове овлажняваща козметика, която би трябвало да ги направи по-млади, по-здрави и с по-гладка кожа. Дали обаче това не е само прахосничество на средства?

Не съвсем, отговарят дерматолозите, тъй като е полезно да се полагат грижи за овлажняването на кожата. Това е важно - тя е основна бариера срещу инфекциите. Ако изсъхне и целостта й се наруши, различните микроскопични организми могат по-лесно да проникнат през нея. За повечето жени обаче по-важна е естетиката. Добре хидратираната кожа изглежда по-привлекателна и е по-приятна на пипане.

Парите за някои овлажнители могат да бъдат напразно пропилени, защото една туба вазелин би свършила същата работа вместо крем с цена 30 долара и повече. Единствената разлика е, че кремът мирише по-добре и се нанася по-лесно. Всъщност тази антикапиталистическа теза беше едно от основните заключения от изследванията на потребителски стоки в САЩ през януари 2000 г. и в доклада по тях, направен през януари 2001 г.

Защо хидратантните кремове не повишават качеството си пропорционално на цената, както е например при виното? Защото повечето от тях независимо от екзотичните си съставки въздействат по един и същ принцип - задържат водата в кожата, а не я добавят отвън.

"Овлажнителите запечатват водата в кожата и не й позволяват да излиза навън", обяснява д-р Том Рорър, дерматолог в Бостънския медицински университет. "Хидратантните кремове винаги съдържат някакъв вид комбинация от масло и вода", обобщава д-р Ричард Глогоу , дерматолог от Сан Франциско.

Колкото по-мазна е определена смес, толкова по-успешно ще задържи водата в кожата, а колкото повече вода съдържа, толкова по-лека ще бъде за нанасяне, по-бързо ще попива и изчезва. Всичко извън тези две съставки е допълнение, което прави продукта по-ароматен или по-приятен на допир, но не допринася за по-успешно хидратиране.

Защо тогава производителите на козметика ни засипват с термини, които звучат много специализирано като "липозоми", "хюмектанти" и много други. Отговорът е - заради рекламата.

"Повечето хора нямат представа какво точно означават тези думи, твърди член на надзорния административен орган по храните и лекарствата. Клиентите се подлъгват по тези термини, тъй като им звучат екзотично или магически." Подобни псевдонаучни описания все още не се санкционират като лъжливи или подвеждащи за съдържанието на продуктите.

На въпроса как действат хидратантните кремове, Мартин Ригър, специалист по органична химия и консултант на фирми за козметика и парфюмерия във Вашингтон, отговаря: "Овлажнителите са глупави продукти. Те нямат интелигентно действие. Запечатват водата в кожата там, където я има, и не й позволяват да се изпарява . Всъщност те не проникват в кожата."

Да разгледаме друга съставка на хидратантните кремове - хюмектантите, които са подобни на глицерина. Той привлича водата и я задържа в кожата. "Нямам вяра в хюмектантите", продължава Ригър. Друг дерматолог обаче - Рорър, например вярва, че те действат при някои хора.

В допълнение към хюмектантите се използват и емолиенти - други съставки, предназначени да направят кожата по-гладка и мека, без това да има нещо общо с овлажняването й. Някои производители добавят силикон, за да направят овлажнителя по-хлъзгав, други влагат разпръскващи вещества като сапуни, за да накарат маслото в хидратанта да се раздели на малки частици.

Някои лаборатории добавят липозоми, които служат като спойка между крема и кожата. Това са мазни молекули, чиято роля е да накарат субстанцията да проникне в кожата. Проблемът е, че повечето молекули са твърде големи, за да проникнат в епидермиса и под него. Така и продуктът, в който са включени, не може да попие.

Много кремове съдържат колаген. В своя естествен вид той е от свързващи фибри, важни за твърдостта и добрия вид на кожата. Колагенът например, извлечен от крава и приложен към човешката кожа, не прониква навътре, тъй като молекулите му са твърде големи. Същото важи и при еластина.

Дерматолозите обаче одобряват стария и евтин трик да се пие вода, за по-добра кожа. "Повечето овлажнители не проникват в кожата, казва Рорър, те проникват само в джобовете ви."

"Това не означава да не използвате кремове", добавя д-р Мелани Гросман, дерматолог на частна практика в Ню Йорк. Няма нужда обаче да ограбвате банки, за да си ги купувате. Вземете си нещо, което наистина ще използвате - не много мазно и хлъзгаво, което няма да изхвърлите или да поставите сред другите музейни експонати върху етажерката.

Превод: Антоанета Баева