След като навъртя близо половин столетие, филмът „Бялото слънце на пустинята", стана книга. Сценаристите на филма - Валентин Ежов и Рустам Ибрахимбеков, са и автори на книгата. А иначе "Бялото слънце на пустинята" е доказателство, че и сценарият, и разказът могат да бъдат достатъчно убедителни. Без да се насърчават правенето на сравнения от вида кое е било първото или кое е било по-добро.

В книгата има достатъчно плътни картини, още повече като се има предвид, че Валентин Ежов и Рустам Ибрахимбеков успяват да пресъздават пейзажите с думи.

"В звънтящата тишина изникна пернат хищник. Кръжейки бавно, той наблюдаваше тътрещия се човек, после вниманието му се насочи към плъзналия се от ръба на бархана жълт зиг-заг - змия! Орелът тутакси прибра криле - все едно по шевовете - и се хвърли в атака надолу към плячката. Тънко свистене се разнесе във въздуха. Сухов реагира на мига. Измъкна револвера от кобура, като едновременно с това извъртя тяло, прицели се в носещата се към земята птица... но в последния момент се сдържа и отпусна ръка, без да стреля."

Преводът е добре свършена работа на Светлана Комогорова-Комата. А книгата е поредното силно заглавие на издателство „Парадокс".