"Дълбоко съм убеден, че освобождаването на стопанството ни от силната правителствена опека би разгърнало много инициативи на хората и би им създало допълнителни доходи. Като либерал аз съм против тежкото данъчно облагане." Думите са на Светослав Лучников - знакова фигура в историята на СДС, на българския парламентаризъм и на прехода. Той почина в понеделник на 80 години след тежко боледуване.

Лучников беше народен представител във всички Народни събрания от 1991 г. насам. Една година (1991 - 1992 г.) беше министър на правосъдието и вицепремиер в правителството на Филип Димитров. Като юрист, специалист по гражданско право, ще остане в историята с противоречивия си реституционен закон, на който никой така и не запомни сложното наименование, но е известен на всички като закона "Лучников". Забележително беше управлението му в Министерството на правосъдието. Това беше единственият кратък период, в който съдебната власт не воюваше изтощително сама със себе си.

Доайенът в синята партия беше онази уж сдържана личност, която никога не стана роб на партийната дисциплина. Лучников не погази принципите си по отношение на данъчната политика и на съдебната власт и не отстъпи пред никого. Точно тогава, когато бяха направени едни от най-недалновидните промени в съдебния и процесуалните закони, Лучников защити позицията на съдиите. Те пък го кръстиха нежно Чичо Лучко. През последната година от живота си отново наруши партийната дисциплина и изрече еретичните за СДС думи, че сините трябва да участват във властта заедно с НДСВ, ако получат едно силово, едно икономическо и външното министерство.

"Една немска поговорка казва, че законът е мрежа - дребните рибки минават през дупките, акулите я разкъсват, хващат се средните риби. Държавата у нас не може да се справи с акулите и стоварва всичко върху дребните и средните" - това е цитат от интервю с юриста, който определяше себе си като твърд привърженик на пазарното стопанство и категоричен враг на активното държавно участие в икономиката.

За данъците той казва: "Във финансовата наука има едно златно правило - стадото не трябва да се дере, а да се стриже. Данъкът може да посяга само върху дохода, но не и върху самото имущество, иначе обществото се декапитализира. Облагането трябва да е хуманно. Данъчното ни законодателство отдавна изхожда от презумпцията, че всеки данъкоплатец е мошеник и трябва да бъде притискан и държан под наблюдение."

"С партия се идва на власт, но с партия не се управлява" (цитат от Петко Каравелов), предупреждаваше доайенът на сините.

Години наред депутатът предлагаше две неща, които да дадат тласък на бизнеса - малките фирми да могат да се регистрират по ДДС, а от този косвен данък да бъдат освободени вестниците, списанията, книгите от български автори, рекламните услуги, извършвани от всички средства за масова информация.