Москва ще бъде Петербург. Това съобщение разбуни духовете в Кремъл и предизвика светкавичната реакция на московския кмет Юрий Лужков, който не само рязко се противопостави на идеята за преместване на столицата, като я нарече "грандомански проект" на фона на шестващата мизерия сред руския народ. Повод за реакцията даде изявлението на секретаря на президента Владимир Кожин за сумата необходима за реконструкцията на Константиновския дворец в Стрелна, в покрайнините на Петербург, избран за резиденция на Владимир Путин. Сумата от $150-170 млн. ще бъде събрана от частни лица, сред имената на които обаче не се открояват тези на представителите на големия бизнес. Обяснението вероятно е във факта, че никой не гори от желание да участва в кампанията на първото по рода си след инициативата от съветско време и тази на Петър І мероприятие по прехвърлянето на цялата руска администрация в друг град.

Според представители на Кремъл поводи за притеснение няма. Просто през есента на 2000 г. директорът на музея "Петродворец" Вадим Знаменов, притеснен за съдбата на разпадащия се Константиновски дворец, е предложил той да стане резиденция на държавния глава. Самият палат е разположен на площ от около 4800 кв.м, с гледка към Финския залив. Замъкът е дело на архитекта Бартоломео Растрели. В територията на двореца влизат и конюшните, които заемат около 5300 кв.м, както и два парка - обикновен и английски. През 1990 г. комплексът е включен в списъка на ООН за архитектурните паметници на културата.

Петербург си остава един от най-големите и значими обществено-политически центрове и трябва да възстанови замиращата си слава. Това бе лозунгът на кампанията по набиране на средства за отпразнуването на 300-годишнината на старата руска столица, която ще се чества през 2003 г. Кожин допълва, че в града и без това няма място, на което да се събират представителите на властта. Аргументите се оказват достатъчни и инициативата се вписва прекрасно в цялостната картина от реформи, предприети от младия и енергичен президент Владимир Путин. Химнът бе върнат, защо да не го последва и столицата.

За тази цел бе достатъчно държавният глава да обмени мисли за плановете си с олигарсите от Руския съюз на промишлениците и предприемачите, които го посетиха в Кремъл. Той включи в съвета на попечителите на фонда пълномощния си представител в Северозападния регион Виктор Черкесов, петербургския губернатор Владимир Яковлев, министъра на културата Михаил Швидкой, актьора Кирил Лавров и нобеловия лауреат за физика Жорес Алферов. Смелост му вдъхна успехът при набирането на $100 млн. за Фонда за подкрепа на семействата на загинали военнослужещи.

От Москва обаче упорито отказват да признаят факта, че мащабното мероприятие за преместването на столицата е в ход. Според тях това е проект на самия Кожин и отказват по-нататъшни коментари.Такъв бе стилът им на общуване с медиите и когато се чуха слухове за административна реформа, инициирана от Владимир Путин. Тя стана реалност, но дори тогава мълчанието продължи.

За наблюдателите бе ясно, че реформистът Путин е прегърнал идеята за великоруското начало, както и тази за евразийството и че е твърдо решен да им даде действителни измерения. Прекрояването на регионите и уголемяването им до 7 е възраждане на практика от времето на империята и амбициите на Екатерина Велика да контролира с помощта на пълномощни представители цялото си необятно царство. Идеята за свиване функциите на местните губернатори е същото нейна. Прилагането им върху съвременна Русия е добър знак за последователност на държавническата традиция. Естествено с модерен привкус. Връщането на музиката на стария съветски химн идеално се вписва в така описаната линия. Открит остава все още въпросът дали поне текстът ще е по-съвременен.

Подобен е казусът и с преместването на столицата.

Засега очакванията на наблюдателите за нещо качествено по-различно от Путин се оправдават. Прехвърлянето на целия бюрократичен апарат в друг град и променянето на статуквото му от регионален център в ранг на столица обаче поставя прекалено много въпроси и препятствия. Проблемът не е толкова в откритото възмущение на иначе влиятелния кмет на Москва Юрий Лужков. Той е по-скоро в умението на властта в лицето на Путин да намери достатъчно убедителни и най-вече доходоносни аргументи, за да привлече бизнессредите в кампанията за реконструкция на Петербургския дворец, а впоследствие и за преместването на столицата.