Загуба от 4.6 млн. лв. отчита Българска народна банка за първата половина на 2011 г., съобщи capital.bg, като се позовава на отчета на банката.

Финансовият резултат на централната банка се определя главно от управлението на валутните резерви (в които влиза и депозитът на управление "Банково" - собствените средства на БНБ), като от приходите, които те носят, се изваждат разходите й.

Отрицателният финансов резултат се дължи изцяло на състоянието, в което се намират международните пазари, като загубата се формира основно от преоценки в стойността на златото и финансовите инструменти (главно облигации), които БНБ държи. Реално сключените сделки с ценни книжа пък са втори по тежест фактор.

Само от преоценка на златото на БНБ резервите намаляват с 59.08 млн. лв. Други 46.36 млн. лв. намаление пък идват от преоценка на ценните книжа, които централната банка притежава.

Реално БНБ нито е купувала, нито продавала злато в продължение на години и отрицателната доходност е изцяло заради понижение в цената му към датата, на която се изготвя финансовият отчет. Тогава а тя е била с 2.1% по-ниска в сравнение с края на миналия юни, когато от преоценки на същото количество злато БНБ отчита печалба от 636.1 млн. лв.

От началото на кризата има ясна тенденция печалбата и вноската в бюджета, която не е фиксирана като процент от печалбата, да намаляват. И това е изцяло, заради поевтиняване на финансовите активи, в които са инвестирани валутните резерви (предимно ДЦК, депозити в банки и монетарно злато).

Заради кризата, стойността на ценните книжа се понижава непрекъснато. Затова и БНБ отчита загуба от преоценки на държаните в портфейла активи. Всъщност отчетената загуба към полугодието отразява главно счетоводни замервания и в много по-малка степен е резултат от реални сделки и парични потоци.

Същите негативи търпят и всички останали централни банки и големи институции, които държат средствата си в нискорискови активи.

Законът за Българска народна банка и вътрешните й правила ограничават значително списъка от възможни инструменти, в които тя да инвестира. Едно от тези правила е да се купуват само ценни книжа, които са с първокласен рейтинг (приемат се двете най-високи оценки по съответните скали - примерно ААА и АА), присъден от поне две международно признати рейтингови агенции. Така централната банка може да влага средствата си само в инструменти с по-малък риск (друг въпрос е доколко книжата на Италия и Испания примерно са нискорискови - бел.ред.).

От отчета на централната банка става ясно, че най-големите й разходи извън инвестиционната дейност са за административни нужди (заплати и издръжка). Те са 50.85 млн. лв., или с под 1% повече в сравнение с първото  полугодие на миналата година. Заплатите в БНБ обаче се формират по специален ред, различен от този в други държавни институции. Според специалния закон заплащането на служителите трябва да е не по-ниско от това на банковите експерти и мениджъри на същото ниво в търговските банки. Така се гарантира, че експертният потенциал на институцията няма да изтече към частните банки - аргумент който е правилен по принцип, но нямаше да е зле и БНБ да бъде малко по-прозрачна в представянето на резултатите си.