С настоящия материал завършваме обзора на по-съществените изисквания към дейността на дружествата със специална инвестиционна цел (ДСИЦ), предвидени в Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ). По-долу ще разгледаме режима на инвестиране на свободните средства на ДСИЦ и на разкриване на информация от тяхна страна.

С оглед защитата на инвеститорите в ценни книжа, емитирани от ДСИЦ, законът предвижда някои съществени ограничения при инвестирането на техните свободни средства. По правило ДСИЦ няма право да инвестира в ценни книжа или в дялове от капитала на други компании, тъй като неговият предмет на дейност е лимитиран в рамките на придобиването и управлението на конкретни активи - недвижими имоти или вземания. С оглед на тази същност на ДСИЦ законът по правило не допуска "размиването" на техния инвестиционен портфейл посредством придобиването на активи, различни от тези, чрез които съответната компания се дефинира именно като дружество "със специална инвестиционна цел". Забраната се отнася и до случаите на обратно изкупуване на собствени акции - на акции от капитала на самото ДСИЦ.

ЗДСИЦ допуска само няколко стриктни изключения от така очертания принцип. На първо място ДСИЦ може без ограничения да инвестира свободните си средства в нискорискови ценни книжа - издадени или гарантирани от българската държава.

Допустимо е и инвестирането в акции или дялове от капитала на обслужващо дружество, при условие че инвестицията е в рамките на до 10 на сто от капитала на ДСИЦ.

Наред с тези общи за всички ДСИЦ възможности законът урежда и възможността за инвестиране на до 10 на сто от активите на ДСИЦ в ипотечни облигации. Подобно инвестиране обаче е допустимо само от страна на дружества, създадени за секюритизиране на недвижими имоти, но не и за ДСИЦ, секюритизиращи вземания.

С изключение на разгледаните специални случаи единствената алтернатива за влагане на свободните средства на ДСИЦ (освен в подлежащи на секюритизиране недвижими имоти или вземания) е инвестирането във вземания по банкови депозити.

Наред с горните изисквания спрямо инвестиционния портфейл на ДСИЦ законът предвижда и относително строг режим на разкриване на информация от страна на този вид дружества.

Важно е да се отбележи, че този режим се прилага паралелно с общите изисквания на Закона за публичното предлагане на ценни книжа за публичните дружества, а не го замества.

ДСИЦ, които инвестират в недвижими имоти, са длъжни да разкриват в тримесечните си и в годишните си отчети следната информация: за дела на активите, отдадени за ползване срещу заплащане, спрямо общия размер на секюритизираните активи; за продажба или покупка на нов актив на стойност, надвишаваща с 5 на сто стойността на секюритизираните активи; други обстоятелства, определени с наредба на Комисията за финансов надзор.

ДСИЦ, инвестиращи във вземания, следва да разкриват информация за дела на необслужваните вземания от общо секюритизираните вземания; вида и размера на обезпечението и срока до падежа на вземанията за вземания, надвишаващи 10 на сто от общия им размер; средния размер на обезпеченията спрямо общия размер на вземанията; среднопретегления срок на плащанията по лихви и главници на секюритизираните вземания; класификацията на вземанията и други обстоятелства, определени с наредба на Комисията за финансов надзор.

Независимо от своя конкретен предмет на дейност (инвестиране в недвижими имоти или във вземания) ДСИЦ са длъжни да представят към своите тримесечни или годишни отчети и финансовите отчети на обслужващите ги дружества.

В заключение след анализа на по-съществените моменти от режима на ЗДСИЦ, с които ви запознахме в последните си три материала, бихме искали да споделим разбирането си, че посоченият закон създава ясно дефиниран и модерен инструментариум за секюритизиране на вземания и права върху недвижими имоти, а с това и предпоставки за развитие на българския капиталов пазар. Като несъмнено достойнство на закона следва да се посочи и неговият стегнат изказ и ясен стил, които минимизират рисковете от съмнения и проблеми в практиката.

Формалните и правнополитически достойнства на ЗДСИЦ обаче едва ли са достатъчна гаранция за неговото "оживяване" в практиката. Подобен процес може и по наше мнение трябва да бъде подкрепен както от една последователна и разумна практика на Комисията за финансов надзор, така и от изменения в относимото данъчно законодателство, чрез което да бъдат създадени стимули за инвестирането в ценни книжа, емитирани от ДСИЦ.