В България няма почва за развитие на радикален ислямизъм – това заяви проф. Евгения Иванова от Нов български университет, която е сред авторите на първото мащабно изследване за нагласите на мюсюлманската общност в страната. Според учения ислямът, който се представя заплашително от медиите и службите като радикален, всъщност е доктриналната форма на вероизповеданието. В България от времето на Османската империя е разпространен своеобразен битов ислям, но духовниците, завършили религиозно образование в арабския свят проповядват канона, поради което понякога възникват конфликти с местните ходжи, обясни Иванова.

На различна позиция е проф. Антоний Гълъбов, също част от екипа на изследването. Според него, риск за поява на радикални течения има, но само в Родопите, където живеят концентрирани сунитски общности. Гълъбов коментира, че религиозният фундаментализъм съвсем не е прерогатив на исляма и е възникнал в християнството - "дори в Българската православна църква в момента виждам млади свещеници, чийто блясък в очите не ми харесва".

Същевременно акциите на ДАНС срещу предполагаемите крайни ислямски учения в страната – в Рибново, Сърница и други родопски селища, както и медийният говор на омразата капсулират мюсюлманите и намаляват доверието им в "другите", единодушни са изследователите. Това е било отчетено в дълбочинните интервюта при изследването.

Изследването, което бе представено официално днес, е първото за последните 25 години и фокусирано само върху мюсюлманските общности в България. То е направено с извадва от 850 анкетирани и дълбочинни интервюта в осем региона, населени с български граждани, изповядващи ислям. Проектът е осъществен от Новия български университет и агенция "Алфа Рисърч", и е финансиран от НБУ.

Изследването е установило осезаема тенденция към формиране на помашки етнос в България. Като турци са се самоопределили 64% от анкетираните, а като роми – 6.9%. Като помаци са се самоопределили 10.1%, като българи – 7.5%, мюсюлмани – 5.6%, без отговор – 4.5%, къзълбаши/сунити/алиани – 1.4%. Като помаци са се самоопределили предимно хора на възраст между 40 и 45, с относително висок стандарт. Основна причина за зараждането на специфичната идентификация е, че етническите българи, изповядващи исляма, са еднакво маргинализирани и от двата водещи етноса – българите и турците, посочи проф. Иванова.

Мюсюлманите са аполитични, сочи изследването - от политика се интересуват едва 12.3 % от общността. Половината (50.9 %) са на мнение, че Движението за права и свободи се грижи само за собствените си политически и икономически интереси, но въпреки това процентът на гласуващите за ДПС преобладава. Точно толкова от анкетираните (50.8 %) аргументират вота си с "зашити всички мои близки и познати гласуват за ДПС". Едва 17.2 % от анкетираните заявяват, че споделят идеите и принципите на партията на Ахмед Доган.

Мюсюлманите в България в последните няколко години са присъединили към общия икономически песимизъм в обществото, показва още изследването. За разлика от 2008 г., когато те са демонстрирали най-висок оптимизъм - 71 % от анкетираните тогава са били на мнение, че страната се движи към "по-добро", сега оптимистите са едва 28 %. Сред причините за това настроение е растящата безработица. От изследователския екип припомниха, че по данни от тазгодишното преброяване на населението от националната статистика едва 34 % от българските турци например са заети.

Мюсюлманите са с по-нисък образователен статус от средния за страната- едва 5% от тях са висшисти при средно 20 % каза Боряна Димитрова от Алфа рисърч.