Навън още е почти непрогледна нощ, вали, мъгливо е, калища, но ти навличаш бившата си черна блуза (сега от почти натурален кашмир с естествен и трудно отстраним косъм) и започваш безцелно обикаляне на поляни. А безценният Роки дел Магнифико Санг Роял фон... Трети се превръща просто в тичаща като полудяла топка с уши, по която си издираш гласните струни с минимален, често нулев ефект. Удоволствието е безценно, защото, ако тръгнеш да изчисляваш парите, които ти коства, може и да не ти издържи сърцето - само с парите за храна за три месеца можеш да си купиш приличен лаптоп.

Вероятно мнозина се питат защо. Защо, за бога, някой доброволно и дори с удоволствие си причинява това. Опитайте се да попитате някой страстен рибар по този въпрос. Или пък състезател, филателист, колекционер на малки порцеланови чашчици... или всеки друг човек с хоби. Ако не знаете отговора на въпроса Защо, няма и как да го получите. Но никой, който е собственик на куче, не се пита подобно нещо (или поне не толкова често, колкото на пръв поглед би следвало).

Този въпрос не изниква дори когато завариш обувките си за стотици левове в състояние на тотална неизползваемост. Или пък когато седиш над главата на зарития до кръста в изровена с цел търсене на мишки кална дупка Аримис фон Еди-кой си, за когото сякаш в момента не съществуваш.

И е факт - оживява. Единия ти чехъл например му писва да стои до леглото и през нощта се завира някъде, където го намираш след три дни. Вратите и прозорците се сдобиват с лапи и муцуни, единият от фотьойлите става легло и трябва да издебнеш любимеца си, за да се промъкнеш и да седнеш на него. За килимите по-добре забравете. Душ-кабините пък само се пречкат.

Но това е за "обикновените стопани" на "по-обикновените" кучета. Тези с расовите, клубните, специалните породи стигат доста по-далеч. Някои си взимат каракачански овчарки от Родопите, където те се раждат във ферми, спят сред другите животни с риск да ги стъпчат, бозаят от овце или крави понякога. А след това поне четири пъти годишно ги водят "на стадо" - да не забравят как се пазят овцете, да се запази древната кръв на старата българска порода. Други пък плащат за частни инструктори вкъщи. Трети водят животните си на курсове.

Единственото, което "кучкарите" няма да ви препоръчат, е да се възползвате от обученията, при които оставяте животното за няколко месеца при треньори и отивате след това да си го приберете обучено. Твърдят, че за да те слуша едно животно, трябва ти да се занимаваш с него, да му посветиш множество часове и това никой не може да ти предаде.

Ако искате обаче да ходите и по киноложки изложби, ще трябва да инвестирате сериозно. Само животни с известно родословие и произход могат да участват. Останалите могат само да бъдат оценени в края на състезанието от журито, което да ги оцени като екземпляр, но не и да бъдат в конкурса с другите животни. За тези от шоуто освен документите за произход се изисква и паспорт, ваксинации, членство в клуба към съответната порода.

Много от участниците в подобни конкурси вече се и познават, познават си кучетата, кой откъде е и т.н.

И въпреки че някои са със сериозен опит от подобни участия, всички са в еуфория преди участие. Такава беше и обстановката днес в София – на поредната международната изложба, организирана от федерацията по кинология. В нея участваха около 200 кучета от множество страни - България, Франция, Македония, Русия, Италия и др. Особено атрактивна днес беше френската група, французите бяха най-недостъпни за въпроси - заети в подстрижки, прически, ресане, бърсане... Македонците пък имаха специален трик, за да не се хлъзга любимецът им пред журито – леко намазване на лапките с кока-кола.

За представянето на кучетата често се грижат специално обучени "хендлери" - хора, които са тренирани в това как най-добре да водят и представят животното, които знаят какво изисква журито за всяка отделна порода и им го показват. Повечето собственици предпочитат не самите те, а специалистите да водят кучето пред журито. Така и животното по-малко се глези, стяга се, обясняват специалистите.

В България вече има и школа за обучение на деца хендлери, като едната е в Пловдив, а другата е в София. Децата могат да водят всяко от животните, които им се дадат, независимо дали го виждат за първи път, и обясняват, че ако разбираш животното, няма проблеми да го водиш.

Цената на куче от клас за изложби (с баща и майка, на които докато им прочетеш името докрай, те позаболява глава) възлиза на хиляди левове в зависимост от породата. Но покупката на животното даже е сред минималните разходи - следват специални преносими колибки, разнородни дрехи, кучешки кожени обувки, които предпазват лапите (по 6 лв. всяка, издържащи за срок, правопропорционален на възпитанието и силата на зъбите). Да не се забравят също фризурите, спрейовете за лъскава козина, мъничките фибички за дребните кученца с космати бретони. Храната, която задължително е най-висок клас, пък е минимум 70 лева на месец. Ако искате пък частен учител - пригответе си по 25 лева на час.

И все пак - не е лесно, но е забавно да си имаш куче. А ако ви се разхожда, но нямате компания, това е едно доста добро решение. Само ви трябва малко време.