Меломан
Up for it:Live in Juan-les-Pins
ECM/Дюкян меломан, 2003
джаз
*****
За отпразнуването на 20-годишнината от съвместната си дейност, групата Джарет/Пийкок/Дежонет издава запис на бляскавото си изпълнение на джаз фестивала в Антиб преди девет месеца, през лятото на 2002 г. От основаването си през 1983 г. насам триото е пребродило обширни музикални територии и в последните си два албума - любимият на критиката Inside Out и Always Let Me Go - изследва колективната свободна импровизация и доказва, че не съществуват никакви граници за изработения метод за музициране. Но в Up For It те се завръщат към идиома, който им спечели обичта на феновете, като вземат отново в ръце великите американски стандарти. Както обикновено, работата на Джарет в едната област влияе върху откритията му в другата - импровизациите му в новия албум се леят по един чуден начин. Богатството от мелодии и емоционалният подход вещаят безапелационен успех на Up For It. Включени са обичани джаз парчета - като My Funny Valentine, Someday My Prince Will Come, Autumn Leaves, If I Were A Bell и Butch and Butch. Има и три нови за групата композиции: Паркъровото Scrapple From The Apple, баладичното Two Degrees East, Three Degrees West на "Модърн джаз куортет" и игривото авторско парче на Джарет Up For It, с което завършва представлението. Селекцията на пиесите не е случайна и по този повод Джарет казва: “Стандартите се подценяват, защото според мен хората не си дават сметка колко е трудно да се напише мелодия. Повечето композитори, които съм записвал в албумите си със стандарти, не се считат за сериозни, но именно те заемат мястото, което е недостъпно за повечето сериозни композитори: те се отказват в мига, когато се изправят пред малката мелодична форма.” Същевременно импровизаторът твори свободно във и около тази “малка мелодична форма” и единственото му ограничение е собственото му въображение. “Исках да покажа, че музиката не касае материалното, а онова, което внасяме в него. Видите ли, ние не притежаваме тази музика. Отнасяме се толкова сериозно към нея, като че ли е наша, но по никакъв начин не я променяме.” Джарет отдавна се изявява на летния фестивал в Антиб в Южна Франция (през 2003 г. ще участва за 15-и път), но в този случай групата е трябвало да се пребори с проливен дъжд, подгизнали инструменти и публика и пр. неприятности. По думите на Джарет от книжката към диска това отприщило креативността им в “сладко суингиране в дъжда” в най-добрата джаз традиция на тържество над нещастието. “Бяхме на сцената, потънали в музиката, и нищо друго нямаше значение.” Последното изречение със сигурност се отнася за всички влюбени в музиката, изсвирена от Джарет.
И освен това в чест на 20-годишнината на триото и оповестяването на наградата “Полар” ECM издава чудесна книга, от специален интерес за всички негови почитатели. Scattered Words обхваща 80 страници, изпечатани на луксозна хартия, и съдържа есето върху свободната импровизация Inside Out: Thoughts on Free Playing, написано специално от Кийт Джарет и непубликувано досега; подборка на цитати от негови интервюта, изказвания, статии и нотации към дисковете през последните 30 години, засягащи всички аспекти на музиката му; 24 страници с арт фотографии от Роберто Масоти, Кунихиро Шинохара, К. Шинояма, Ванина Лукеси и Роуз Ан Джарет, както и биография и пълната дискография на Кийт Джарет за ECM. Изкуство само за ценители.
Randy Brecker: 34th N Lex
ESC/Дюкян меломан, 2003
Джаз/фънк
***(*)
Ранди Брекър брилянтно защитава славата си на един от най-оригиналните и обещаващи тромпетисти на своето време в новия си албум 34th N Lex. В единадесетото парче от него артистът отдава дължимото на града и средата, която го е създала - на Ню Йорк. Този албум, както и предходния му диск, носи специфичното ърбън настроение и звучене, заявено тук още в самото заглавие. Но за да обрисуваме пълната картина, трябва да споменем и музикантите, които заобикалят Ранди Брекър, а те са Майкъл Брекър - тенор сакс, Дейвид Санборн - алто сакс, Роние Кюбър - баритон сакс, и тромбонистът Фред Уесли - брас секция за завиждане! Албумът започва с ударна смес от фрий фънк и хад боп и продължава в такъв дух до края. Мощната брас секция без особен проблем ни представя градската суетня и шумното гъмжило на ъгъла на 34-та и Лексингтън, 34th N Lex. В парчето All 4 Love Ранди Брекър свири със сурдинка, за да постигне подходящия куул тон за вокала на J. Phoenix. Следващото “Let it Go” пък ни поставя в центъра на вихрено надсвирване на солистите.
Не липсват и балади като Foregone Conclusion, където модалното звучене на тромпетиста го доближава до някои негови велики предшественици. Енергичен, фънки, ърбън и грууви е албумът на Ранди Брекър. Както тече и животът на 34-та и Лексингтън.
Afrocelts:Seed
Realworld, 2003
уърлд
***
В новия проект на "Афроселтс", съкратеното ново име на формацията, участват една камара гост-музиканти, много повече, отколкото в предходните албуми. Продуцентът и китарист Саймън Емерсън, или по-точно човекът създал формацията и застанал зад специфичния й саунд, смесица от келтска мелодика и африкански бийт, днес осъзнава, че тази идея е изчерпана и леко демоде. Затова този четвърти албум на Афроселтс е по-спокоен, относително хомогенен, а не разнопосочен като предходния. Seed е преди всичко акустичен, с плътно звучене и обичайните въздушни вокали. В този диск е дадено преимущество на вокалистите от групата. Вокалистът Иарла О’Лионард отвежда сетивата в небесата, докато Н’Фали Kуиате звучи по-тежко, земно. Забележително е участието на фламенко китариста Джес Куук, чийто дует с бразилската певица Нана Миранда е очарователен. Интерес будят и ирландските цигулари Мартин Хейс и Ейлийн Айвърс. Шеметна перкусия, запазена марка на групата, ще чуем в парчето The Other Side. Едно е сигурно - новото лице на "Афроселтс" не би разочаровало старите им фенове.