Майското проучване на социологическа агенция "Алфа рисърч" за обществените нагласи в страната показва следната равносметка от приключилия вот на недоверие:

*Правителството “излиза” от дебатите с практически същия рейтинг, какъвто е имало и преди тях (21% доверие срещу 76% недоверие).

*Опозиционните БСП и СДС запазват непроменени позициите си от последните няколко месеца, но управляващите НДСВ и ДПС като политически сили губят още няколко пункта от обществената си подкрепа.

*Затихват настроенията за предсрочни избори, усилили се по време на войната в Ирак. Същевременно нито една от лансираните в момента идеи за политически действия, насочени към промяна на статуквото (вот на недоверие, улични протести, ремонт на кабинета, коалиционно правителство и пр.), не събира повече от 17 на сто одобрение.

Погледнато като цяло, от месеци наред социологическите изследвания регистрират, общо взето, една и съща картина на обществените нагласи - устойчиво ниско доверие към правителство и парламент, електорален превес на БСП в национален план, който е приблизително равен на сбора от процентите на СДС и НДСВ, нарастваща политическа апатия *.

Събитията от последния месец обаче, като се започне от взривения мерцедес на Иван Тодоров-Доктора, мине се през яхтения скандал и се стигне до оставката на заместник финансовия министър Гати ал Джебури, катализираха може би най-съществената промяна в обществените нагласи през последната година, която може да изиграе решаваща роля не само за съдбата на кабинета, но и за мястото на останалите политически сили. Става дума за изключително силното фокусиране на общественото внимание върху проблема с организираната престъпност и политическото й покровителство. От август до май с 29 на сто спада делът на хората, според които правителството постига успехи в борбата с престъпността. Такъв срив в оценките не се наблюдава по отношение на нито едно друго направление. Заслужава да се отбележи и това, че второто място по темп на разочарование се заема от борбата с корупцията (спад от 6 на сто, което представлява 50-процентен спад). За осем месеца престъпността от аргумент за най-висока подкрепа към действията на кабинета се превръща в източник на най-силна ерозия. Така за кабинета “Сакскобургготски” проблемът с организираната престъпност започва да се превръща в онова, което за кабинета “Костов” стана приватизационната корупция. И тогава, както и сега, съществуваха и други болезнени теми за обществото - безработица, здравеопазване, образование, доходи, които в чисто личен план са много по-значими за мнозинството от българските граждани. Взривоопасното действие на проблемите “корупция” и “организирана престъпност” спрямо стабилността на правителството се дължи обаче на факта, че те действат едновременно в няколко успоредни посоки:

*Засягат интересите на мощни групировки, които, разчиствайки сметки помежду си, периодично покачват градуса на общественото напрежение. Можем да си представим какво би станало, ако взривеният мерцедес се бе ударил в един от десетките минаващи по Цариградско шосе автобуси.

*Създават ненормален икономически и социален климат, действайки в ущърб на легалния и почтен бизнес, който не може да си позволи лукса на контакти и покровителство от най-високите етажи на властта.

*Девалвират стойността на институциите и политиците в очите на гражданите като не просто неспособни да се справят с проблема, но и като явяващи се част от самия проблем.

*Не на последно място затвърждават и бездруго широко разпространената в общественото мнение нагласа, че обедняването на българското население през годините е пряк резултат от незаконното обогатяване на малък мошенически елит.

Точно затова “политическото покровителство над организираната престъпност” е сегашният еквивалент на “синята корупция”. Той поставя ахилесовия за всяко управление проблем за облагодетелстването от властта. Мнозинството от българите са убедени, че причината МВР да не се справя с организираната престъпност е покровителството над нея от страна на политиците (47%). Също така почти всеки втори българин смята, че прословутият доклад на МВР е съдържал данни за връзки на политици с организираната престъпност. Именно поради доминиращата обществена нагласа, че последната се подхранва от политиците, МВР запазва нелошия си рейтинг, а главният секретар - дори много висока популярност. Които обаче остават без връзка със същината на проблемите, само като екзотична подробност от пейзаж, в който хората започват все по-ясно да виждат разминаването между декларации и резултати. Убедеността в наличието на нерегламентирани връзки между престъпен свят и представители на официалната власт обяснява и другия, отбелязан по-горе факт от проучването - че негативи търпи не само и пряко МВР, а политическите сили, съставляващи управляващото мнозинство като цяло. Тоест в момента основната вина пада върху политическата прослойка. Въпросът е колко време още НДСВ ще може да си позволява лукса да остава нерешен въпросът с организираната престъпност, позовавайки се на високите рейтинги на МВР и Борисов и на “липсващите доказателства” за нерегламентирани контакти.

Също както и при съмненията в корупция по време на управлението на СДС съдебните доказателства, особено при състоянието на българската съдебна система, съвсем не са главният аргумент за общественото мнение. Доказателства с не по-малка сила на валидност за него са например скоростното забогатяване на новоелита, приятелските кръгове, събиращи се на дружески вечери и неоставащи тайна за никого в малките градове (а и не само там), сутрешното кафе между сутеньор, свещеник и съдия в централен плевенски хотел, швейцарският воаяж на прокурорка с колата на подсъдим и пр., и пр.

Какви са възможните следствия от рязкото нарастване значимостта на проблема “организирана престъпност” в общественото мнение?

На първо място, по отношение на правителството. Факт е, че успехите му във външнополитическата област не остават незабелязани (с 40 на сто нарастват позитивните оценки за присъединяването към НАТО, с 4 - към ЕС. Макар и по-слабо, но движение в посока нагоре се регистрира и в борбата с безработицата и социалната област. Всички тези действия се обезценяват обаче на фона на мощното негативно въздействие от неуспеха в борбата с организираната престъпност. Каквито и стъпки да предприеме правителството, каквито и промени да бъдат направени в него, ако те не засегнат тези механизми, ефектът ще бъде близък до нулата. Защото тези проблеми не касаят просто няколко лица по върховете, а тръгвайки по веригата, стигат до най-ниските равнища на администрацията, полицията, районните съдилища и прокуратури, до местните “мафиоти”. И чрез напреженията, които създават по места, чрез правилата на играта, които диктуват, влияят пряко на общественото мнение.

Не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че макар и в по-малка степен, опозиционните партии също не са пощадени от негативните следствия, които се пораждат от обществената убеденост в политическото покровителство над престъпността. Факти и слухове за ролята на контрабандните канали във финансирането на политическите партии от години циркулират в обществото. Поради това сегашното политическото говорене, непридружено от алтернативи за действие, не е в състояние нито да промени съществено електоралната им подкрепа, нито да създаде ясни представи у избирателите какъв нов управленски подход ще бъде приложен след евентуални предсрочни избори. В България нямаме особени основания да смятаме, че оценката за стореното от политическите сили влияе върху избора повече от вярата в бъдещите им намерения. Но все пак не бива да пренебрегваме факта, че когато става дума за конкретни проблеми, опитът си казва думата. Така например независимо от надигащата се в национален план “червена” вълна недоволството в общините от редица червени кметове е не по-малко, отколкото от управляващите. Което най-малкото означава, че битката за разграничаване на “почтените” от “покровителите” ще пламне на местните избори с нова сила. Ще бъдат ли създадени обаче законови механизми самото явление да бъде радикално ограничено, това вече е съвсем друг въпрос. И не опира до тези избори, а до читавостта на цялата политическа система.

---------------

* Единственото, което непрекъснато се движи ту надолу, ту нагоре в тази картина, са някои лични рейтинги, но доколкото при тях не става дума за реални промени в обществото, а за привързаности от друг порядък, те не си заслужава да бъдат вземани насериозно.