Майкъл Чорни беше изгонен от България за срок от десет години през лятото на 2000 година със заповед на директора на Националната служба "Сигурност" ген. майор Атанас Атанасов. Със същата заповед беше отнето правото на пребиваване на Денис Ершов, Владимир Горшенин, Равил Хайрулин и Дмитрий Ширков. И петимата са обвинени във връзки с международна престъпна организация, съобщава тогава МВР. "Разполагаме с достатъчно доказателства, че Майкъл Чорни и свързани с него лица са вложили в България значителни суми с неизяснен или неясен произход", каза преди три години пред медиите шефът на НСС ген. Атанас Атанасов.

Малко преди чужденците да бъдат лишени от право на пребиваване, директорът на ЦРУ Джордж Тенет посети България. Мнозина свързват това с последвалите заповеди за експулсиране. По неофициална информация няколко пъти българското правителство е получавало упреци от САЩ, че допуска капиталите на Чорни в България.

Бизнесменът, който живее в Израел, има периодични проблеми с израелските власти заради съмнения в пране на пари.

Кои са братята Чорни

През 2000 година МВР обяви, че има данни за участие на Майкъл Чорни в ръководството на международния престъпен синдикат в Ню Йорк на Вячеслав Иванков-Япончик, с когото имали обща фирма "Транс комодитис инк." В съобщението на полицията се казваше още, че фирмата била свързана с Измайловската престъпна групировка в Москва и че Чорни работел с нея и главатаря й Антон Малевский от края на 80-те години. Тогава спецслужбите го засекли в нелегални трансфери на пари от Русия.

По това време адвокатът на собственика на "Левски" - Тодор Батков, призна, че срещу Майкъл Чорни има забрана да влиза в Швейцария заради връзки с международната организирана престъпност. Тогава Батков обясни атаките срещу клиента му с икономически интереси на конкуренти в Русия.

През ноември миналата година вестник "Монд" публикува статия, в която се разказва как след оттеглянето на Борис Елцин от президентския пост на 1 януари 2000 година западните служби започнали да регистрират надигането на Тамбовската мафия от Петербург, за която се знаело, че е свързана с хора от антуража на президента. Вниманието фокусирали братята Чорни. През юли 2001 година Джолал Хайдаров дал свидетелски показания в съд в Ню Йорк по дело, заведено от Михаил Живило, бежанец във Франция. През 2000 година Живило и партньорите му подадали жалба за "корупция, убийства и връзки с организираната престъпност" срещу Майкъл Чорни, Олег Дерипаска, Искандер Махмудов и Антон Малевский. Хайдаров разказал, че от началото на 1990 година работил за Чорни - узаконявал операциите на групата, която раздавала по 35-40 милиона долара рушвет годишно. През 1999 година групата на Чорни притиснала Хайдаров, който по това време бил директор на меднованадиев комбинат в Урал, да продаде част от акциите си на чуждестранен партньор. Хайдаров отказал и последвало конфискуване на комбината, който управлявал, шантаж върху администрацията, купуване на съдебни решения. Предприятието било окупирано от специалните части на губернатора на региона Едуард Росел, който бил купен от Чорни, твърдял пред съда Хайдаров. Той обяснил как друг предприемач - Йозеф Трум, също бил принуден да се откаже от акциите си и да напусне страната. Почти по същия начин се развила историята и с Михаил Живило. Неговият алуминиев комбинат в Новокузнецк е бил доведен до фалит от Анатолий Чубайс, директор на руската електрическа компания, и конкурентната компания Сибирски Алуминиум, контролирана Дерипаска и Чорни.

Според руския сайт Компромат.ру братята Лев и Михаил са били разследвани от Националната служба за криминално разузнаване на Великобритания, Федералното бюро за разследване на САЩ и Федералното бюро за вътрешни работи на Швейцария. В Швейцария разследването срещу Лев Чорни е за пране на 30 млрд. долара. Според доклад на полицейската служба на ЕС братята са разследвани за наркотрафик, рекет, кражби и проституция.

Началото в България

През 1995 година България получава молба за правна помощ от Областния съд на Ню Йорк по случай за измама в особено големи размери. Подозренията на американския съд са, че фирмите на Чорни "Блонд мениджмънт" и "Чорни трейдинг" са използвани като пощенски кутии за пране на пари. Според разследване на вестник "Капитал" става въпрос за случай от 1992 година, когато Чорни и Димитър Димитров - Митьо Шашмата превеждат два милиона долара от банка American Express - Виена, по сметката в Биохим на варненската фирма "Феста" ООД. С парите "Феста" е трябвало да купи петрол.

През 1995 година започва сагата "Блонд инвестмънт" срещу Централна кооперативна банка (ЦКБ). Става дума за два транша от по три милиона долара, които Чорни превел на ЦКБ по молба на Шашмата. Парите трябвало да бъдат върнати след седмица, но според показанията на Павел Тренев, представял се за дилър на банката, първият транш отишъл за попълване на уставния капитал на Българската земеделска и промишлена банка (БЗПБ), а вторият - за покриване на дългове към различни фирми. Една от тях според в. "Капитал" е пак "Феста" ООД .

Седмица след като изтекъл срокът за връщане на парите в София, пристига юристът на Майкъл Чорни Джоузеф Карам. Директорът на ЦКБ Георги Георгиев му подписал документ, според който банката се задължава да върне сумата. Благодарение на него "Блонд" започва дело срещу ЦКБ, а директорът й става следствен. В показанията си той заяви, че е станал жертва на предварително нагласена схема. В крайна сметка делото приключи през 1999 година с извънсъдебно споразумение, подписано от финансовия министър Муравей Радев и Чорни. Според наблюдатели тогава банката плати двойно повече пари, отколкото дължеше.

Първият политически скандал с яхта

През лятото на 1999 година Едвин Сугарев предизвика първия политически скандал в България, свързан с обвинения, че високопоставени ръководители от СДС са в тесни връзки с Чорни. Тогава Сугарев заяви, че разполога с информация, според която на яхтата на бизнесмена Владимир Грашнов, акостирала в Евксиноград, са били засечени бившият вътрешен министър Богомил Бонев и съдружникът на Грашнов Майкъл Чорни. Според Сугарев в друг момент на яхтата е бил и бившият вицепремиер и министър в първото правителство на Костов Евгений Бакърджиев. Въпреки че двамата уличени отрекоха, през декември същата година те бяха извадени от кабинета.

Бизнесът на Чорни тук

Според търговския регистър руснакът е имал участие в "М и В - Ин" и "Аекс Фурлан България" ООД. Името му фигурира сред управляващите на в. "Стандарт" и футболен клуб "Левски".

Фирмата на Красимир Стойчев "Стандарт нюз", която притежаваше вестника, беше продадена на офшорната компания "Ем Си Джи холдинг лимитед", чийто директор е финансистът на Чорни Джоузеф Карам, а представител у нас е адвокатът Тодор Батков.

"Ем Си Джи" купи и 50% от "7 дни спорт"ООД. През "Ем Си Джи" Чорни стана съдружник и с издателите на "Монитор" в дружеството "Планета спорт" АД, което издаваше едноименния спортен всекидневник. За две телевизии се смята, че в различни периоди са били под контрола на Чорни - "Нова телевизия", преди да бъде поета от гръцката "Антена", и "Ринг плюс". Дали чрез капиталово участие или с изявено рекламно присъствие, и двете могат да се прибислят към телевизиие, в които Чорни е имал влияние.

През 1997 година се заговори, че руснакът е придобил "Мобилтел". Дотогава собственик на GSM оператора беше Красимир Стойчев, президент на компанията "Трон". Стойчев призна публично, че продава 50% от "Мобилтел" АД на швейцарския офшорен фонд "Ийстърн маркет телеком", а 9% на компанията на Владимир Грашнов "Бул Сим" ЕООД. Останалите акции стават собственост на друг офшорен фонд - "Секюрити иксчейндж комишън". И за двата се твърди, че са на Чорни.

Интереси в приватизацията

Чорни игра открито в приватизационната процедура за "Булгартабак" като съдружник в "Консорциум Метатабак", класиран на второ място в наддаването за холдинга. За скрития му кандидат се сочеше "Тобако холдинг", който остана трети в крайното класиране. Заради отказ да предостави разяснание по офертата си "Консорциум Метатабак" беше изваден от конкурса. По-късно обжалва това решение пред съда. Стратегията за продажбата на 80% от "Булгартабак" беше написана със засилена роля на коалиционния партньор ДПС. В общи линии точно сбърканата в принципите си стратегия обуслави появата на точно такива кандидат-купувачи и в крайна сметка провал на конкурса. ДПС настояваше в максимална степен да са защитени интересите на електората му и това доведе до политическото решение "Булгартабак" да се продава на цяло, а инвеститорът да бъде обременен с изисквания за изкупуване на огромни количества тютюн. За първи път в историята на приватизацията в България не цената беше водещата при изобра на купувач, а ангажиментът за изкупуване на тютюн. Това логично доведе и до очакваната развръзка - съдебно блокиране на процедурата. За да се измъкнат от казуса, управляващите се опитаха да прокарат скандалните промени в закона за приватизация, които впоследствие бяха обявени за противоконституционни. Накрая на конкурса те вече открито променяха правила и закони, за да продадат холдинга на избрания "Тобако кепитъл партнерс" (собственост на "Дойче банк"), защото останалите кандидати не бяха одобрени от службите за сигурност.

Покрай промените в закона за приватизацията на "Булгартабак" обаче мнозинството в парламента отхвърли предложението на ОДС да не се допускат до участие в приватизацията физически лица, на които има наложени принудителни административни мерки или влязла в сила присъда на основание Закона за чужденците в България. Поправката би засегнала бизнесмени като Чорни и Ершов.

Премиерът Симеон Сакскобургготски обяви, че има сигнали за среди, които се опитват чрез скандалите с "Булгартабак" да попречат на кандидатурата на страната ни за алианса. На въпрос дали визира Чорни, премиерът отговори: "Нека не цитираме имена, но има получени сигнали".

По същото време министърът на държавната администрация Димитър Калчев пък обяви, че изгоненият от България руски бизнесмен е "съвсем сериозен инвеститор". По думите му ако Чорни може да развие тютюневия холдинг и да го наложи на руския пазар, "Булгартабак" трябва да му бъде продаден.

Посланикът на САЩ Джеймс Пардю предупреди, че евентуалното спечелване на предприятието от Чорни ще се отрази изключително негативно на България.