Преди 50 години, на 17 юни 1953 г., източногерманците се вдигат на въстание срещу комунистическия режим. Първи в Източния блок те се обявяват за свободни избори и оттегляне на съветските войски. Въстанието възниква спонтанно и изненадва върхушката в Източен Берлин. В зародиша си това е социално-икономически бунт, продиктуван от лошото икономическо състояние и неспособността на ГЕСП да управлява.

Под лозунга "Да се учим от СССР, означава да се учим да побеждаваме!" Валтер Улбрихт, чиято власт се държи единствено на съветските войски, иска да изгради ГДР по образеца на Сталиновата империя. Това съответно изисква все по-големи разходи за отбрана. По данни на изследователя Торстен Дидрих през 1952 г. ГДР отделя за армията си 11%, а през 1953 г. - 10% от бюджета си. Заедно с репарациите, които се плащат на СССР, това прави 20% от целия бюджет през 1952 г. и 36% през следващата година. Според проучвания на Службата за досиетата на ЩАЗИ (BStU) през 1952 г. производството на потребителски стоки все още не достигнало предвоенното състояние. В началото на 50-те тече масово одържавяване, а държавната собственост в икономиката достига 80%. Засилва се и "класовата борба", в затвора попадат либерално- и християндемократични политици, църковни деятели, самостоятелни предприемачи. За една година затворниците се увеличават от 31 000 на 61 000. Показателен е и броят на бягащите на Запад - 165 648 души през 1951 г., 182 393 - през 1952 г., 331 390 - през 1953 г. (по данни на BStU).

През март 1953 г. верните ученици на Сталин в Берлин са изненадани - великият вожд умира. Битките за трона в Кремъл между Л. Берия и Н. Хрушчов отекват и в ГДР. Москва препоръчва "разхлабване на юздите" и правителството на Ото Гротевол решава да поеме нов курс - забавяне на колективизацията в средното съсловие, преразглеждане на присъди и т.н. Това обаче се оказват закъснели мерки, които не могат да спрат нарастващото недоволство. Последната капка е решението на ЦК на ГЕСП от 14 май 1953 г. за увеличаване на работните норми с 10%.

На 13 юни строителният бригадир Мецдорф в компанията на берлински строители, отиващи на излет, обявява, че на 15 юни ще има голяма стачка. На стачката на строежа на болница в Берлин-Фридрихсхайн е оповестен ултиматум от строителите до правителството. На 16 и 17 юни по улиците на Берлин излизат над 100 000 души, които издигат лозунги: "Свободни избори", "Оттегляне на руснаците", "Долу Валтер Улбрихт" и др. Улбрихт и Гротевол се скриват в главната квартира на съветските войски в Карлсхорст, а министърът на сигурността Вилхелм Цайсер произнася репликата "Или ние, или те!". На обед на 17-и съветски танкове влизат в Берлин. Извънредно положение е обявено в 167 от 217 окръга в столицата и в страната, но размириците не стихват. Илко-Саша Ковалчук пише, че от 17 до 21 юни 1953 г. демонстрации и стачки се провеждат в почти 700 града и общини в ГДР. Общият брой на арестуваните е между 13 000 и 15 000. Според Ковалчук загиват между 60 и 80 въстаници, както и 10-15 от управляващите. Екзекутирани от съветски военни трибунали са 18, а от съдилища на ГДР - 2 германци. На различни срокове затвор са осъдени 1800 души (от съдилища на ГДР) и 500-700 - от съветски трибунали.