Въпросът от каква централна банка има нужда България в преходния период и по пътя към пълноправно членство в ЕС и Икономическия и паричен съюз (ИПС) бе решен още преди шест години. Основните насоки за развитие на банката през следващия шестгодишен период са определени в съответствие със стратегията на Република България за членство в Европейския съюз. Въпреки тези фундаментални ограничения все по-осезаемо се чуват призиви за постепенно разхлабване на монетарната политика. След като законът за БНБ изрично забранява провеждането на определен вид операции от страна на централната банка. Вероятно това обяснява стремежа за изземване на функции и провеждане на операции извън централната банка чрез намеса в регулирането на ликвидността на търговските банки. Призивите за изваждането на депозитите на правителството от баланса на управление „Емисионно“ и използването им за регулирането на ликвидността (под предлог за достигане на по-висока доходност на фискалния резерв) отново ще доведе, както преди 1997 г., до манипулиране на паричното предлагане без ясни правила.

Основни принципи при изготвянето на стратегията

Запазване режима на паричен съвет без промяна на валутния курс до приемане в ИПС;

Отказ от преждевременна евроизация;

Запазване на депозита на правителството в баланса на управление „Емисионно“;

Стриктно спазване на Закона за БНБ по отношение на консервативното управление на валутния резерв;

Подготовка на БНБ за членство в Европейската система на централните банки като страна - членка на ЕС;

Прагматичност и реалистичност при определяне на целите и етапите;

Съобразяване със специфичните традиции и обществено-икономическата среда в страната;

Отстояване независимостта на БНБ от изпълнителната власт;

Основната цел на следващото ръководство на БНБ e запазване на функционалните характеристики на българския паричен съвет до пълноправното членство на България в ЕС. Следващата важна задача на централната банка е да договори централния паритет при влизането във Валутен механизъм II, който да отговаря на очакванията на икономическите агенти. Успешното провеждане на тези преговори зависи от дълбочината на изследванията в тази област и представянето на достатъчно аргументи в защита на фиксирания валутен курс.

Парична политика

Липсата на активна парична политика в условията на паричен съвет не отменя задълженията на централната банка по отношение на стабилността на цените, а оттам и на финансовата стабилност. Наложените ограничения върху възможностите за провеждане на монетарни операции намаляват влиянието на централната банка върху реалната икономика, но отговорността остава. В тази ситуация умелото използване на останалите на разположение на централната банка инструменти придобива изключителна важност. Две са възможностите за провеждане на парична политика от страна на БНБ в условията на паричен съвет: чрез минималните задължителни резерви и чрез функцията на кредитор от последна инстанция.

Политиката на БНБ ще бъде продължаване на плавното и постепенно намаляване на ЗМР до размера на резервите в еврозоната. Олихвяване на средствата на банките не се предвижда поради невъзможността БНБ да генерира доход върху левов ресурс и поради предоставената възможност на банките да закупуват левове с днешен вальор.

Управление на международните резерви и касовата дейност

Управлението на международните резерви на страната (резервите на правителството и централната банка) е една от основните функции на централната банка. Предвид съществуващия режим на паричен съвет и произтичащото изискване за покритие на резервните пари с международни резерви ЗБНБ налага консервативно управление на международните резерви на страната. В рамките на наложените от закона ограничения БНБ се стреми да намери оптималното съотношение между ликвидност, сигурност и доходност при управлението на международните резерви. Вследствие на постигнатата стабилизация, намаляването на риска от неблагоприятно развитие на националната икономика и осигуряването на страната на достъп до международните капиталови пазари, както и натрупването в централната банка на знания по управлението на портфейли, позволява на БНБ в периода 2003 - 2006 г. да поеме по-високи рискове при управлението на международните резерви. Увеличаването на пазарния риск на валутните резерви ще бъде извършвано с цел повишаване на тяхната очаквана доходност, което ще се основава на натрупаните през последните шест години в БНБ голям опит и знания в областта на управлението на активите. Темповете и степента на увеличението на пазарния риск ще бъдат изцяло подчинени на условието да не се излага на риск изпълнението на функциите на валутните резерви и те ще бъдат съобразени с конюнктурата на международните капиталови пазари.

Платежни системи

Основните приоритети в програмата за развитието на националната платежна система са:

I. Постигане и поддържане на ефективна, надеждна, сигурна и стабилна национална платежна система чрез поддържане на ясна правна рамка, адекватен контрол на риска, ефективен надзор на платежните системи, надеждност на платежните операции, ефикасност на плащанията и ефективна, отговорна и прозрачна организация на управление на платежната система.

II. Европейски приоритети Българската народна банка се ангажира със завършване на процеса на хармонизация на националната платежна система с изискванията и стандартите на ЕС и ИПС и с поддържането на платежните системи в страната като съвместими с изискванията на Европейската централна банка и Банката за международни разплащания.

Предвижда се през втората половина на 2003 г. да започне работа по проект за Закон за плащанията, който ще обхване материята, регулираща националната платежна система. По отношение на картовите плащания ще продължи започнатата процедура за продажба на дялове/акции от БОРИКА ЕООД. След извършване на

бизнес оценка на дружеството ще се изготви схема на продажба и в зависимост от действителния интерес сделката може да се осъществи до края на 2003 г.

Кредитен регистър

Политиката по отношение на кредитния регистър ще се определя от интереса на търговските банки. БНБ ще следва общоприетата практика в други страни тази дейност да не се осъществява от централните банки, но при наличието на готова система и желание от страна на търговските банки ще може да им предоставя тази услуга.

При желание от страна на търговските банки за изграждане на нов кредитен регистър (каквито намерения са заявени) регистърът в БНБ ще бъде закрит. При желание от страна на търговските банки БНБ може сравнително бързо да доразвие кредитния регистър, като обхване всички кредити в банковата система и започне директно да предоставя информация. За това са необходими не само промени в софтуера на регистъра, но и промени в нормативната уредба и значителна организация от страна на търговските банки.

Статистика

Развитието на статистиката в БНБ през следващите шест години ще бъде неразривно свързано със започналото преструктуриране на БНБ в изпълнение на вече поетите от страната ангажименти за присъединяване към Европейския съюз през 2007 г. и за последващо включване в еврозоната. То ще бъде насочено също към участие на България в Специалния стандарт за разпространение на данни (Special Data Dissemination Standard - SDDS), разработен от МВФ като средство за прозрачност, навременност и ефективност при подготовката и разпространението на икономическа и финансова статистическа информация.

През периода 2003 - 2009 г. ще продължи започнатото вече развитие и усъвършенстване на паричната и банковата статистика и статистиката на платежния баланс в съответствие с изискванията на Евростат и ЕЦБ в рамките на процеса на присъединяване на страната към ЕС. Целта е до края на 2006 г. разработваната и разпространявана от БНБ статистика да отговаря напълно на стандартите на ЕС, т.е. да се изпълни ангажиментът за това, записан в преговорната позиция на страната по Глава 12 „Статистика“. След приемането в ЕС по-нататъшното развитие и усъвършенстване на статистиката в БНБ ще бъдат насочени към подпомагане по-бързото присъединяване на страната към еврозоната.

Агент на правителството

Съдействие на правителството от страна на централната банка в провежданата от него фискална политика чрез поддържане на икономическа стабилност в страната осигурява стабилността на банковата система, поддържане доверието на гражданите в провежданата парична политика. Ниската инфлация и ниските лихви, които са резултат на провежданата политика на централната банка, подпомагат правителството да провежда структурните реформи и да финансира разходите.

БНБ осъществява диалог с правителството и държавните институции по всички проблеми, свързани с провежданата парична политика, развитието на финансовата система и влиянието им върху икономиката. БНБ очаква от правителството да обменя информация във връзка с намеренията си, засягащи финансовата система и паричната политика. По закон и съгласно регулациите на ЕС централната банка не може да финансира пряко бюджета, но с политиката си тя може да създаде и да поддържа благоприятни условия за финансиране на правителствените разходи.

- - -

Концепцията на Светослав Гаврийски за развитието на БНБ

Представям на вашето внимание настоящата концепция за развитие на БНБ за периода 2003 2009 година.

Концепцията е изготвена при наличието на следните предпоставки: анализ и оценка на дейността на БНБ за периода след въвеждането на паричния съвет, наличието на поставени и следвани средносрочни и дългосрочни цели на банката и обществено-икономическите перспективи на Република България за пълноправно членство в Европейския съюз, и по-конкретно в Европейския икономически и паричен съюз.

Представената по-долу концепция дава представа за насоките на дейността на БНБ през следващия шестгодишен период, необходимите стъпки, които трябва да се предприемат, и тяхната последователност във времето. Изходна предпоставка на концепцията е широко споделеното виждане, че е напълно реално приемането на България в ЕС през 2007 година. Това означава, че в рамките на този мандат може да се очаква приемането на

страната и в Икономическия и паричен съюз (ИПС). Дори това да не стане в рамките на мандата, със сигурност преобладаващата част от подготви-

телната работата ще бъде извършена именно през следващите няколко години. Тази особеност на предстоящия мандат го прави изключително важен, доколкото от успешното приключване на преговорите и подготовката за членство в ЕС и ИПС зависи запазването на финансовата и макроикономическата стабилност на страната, а оттам . и на икономическия просперитет на бъдещите поколения.

В известен смисъл концепцията може да се разглежда и като план-програма, тъй като в нея фигурират и конкретни срокове. Тя се ограничава в набелязване на най-важните действия, които ръководството на банката следва да предприеме, и разполагането им във времето с оглед безпрепятствена смяна на режима на паричен съвет и членство в ИПС.

Дейността на БНБ през периода от 1997 година до сега се е определяла от рамките на Закона за БНБ (ЗБНБ) и банковото законодателство и директивите на ЕС. Началото на мандата бе изключително трудно страната все още бе в икономическа криза, която почти напълно бе сринала финансовия сектор, а доверието в БНБ бе минимално. Въпреки трудните условия за кратко време бе извършено преустройство на банката с оглед осигуряване на дейността є в условията на паричен съвет.

Изтеклият мандат се характеризира с въвеждането и укрепването на режима на паричен съвет, който доведе до макроикономическа стабилизация

и до спиране на негативните тенденции в стопанството. Концепция за развитието на БНБ 20032009

4

В паричния сектор бързо се забелязаха положителни промени. През този период бе постигната макроикономическа стабилизация, изразяваща се в

поддържане на фиксиран курс на лева, ниска инфлация и стабилен растеж. Доверието в националната парична единица се възвърна в резултат от овладяването на инфлацията. Лихвените проценти значително се понижиха. Валутните резерви бързо нараснаха, което позволи не само безпроблемно обслужване на външния дълг, но и стабилност в паричното предлагане. Икономиката се ремонетизира, като паричните агрегати нараснаха значително в реално изражение. Търсенето на пари се възстанови и се сложи край на процеса на бягство от лева. Темпът на нарастване на левовия компонент на паричната маса значително изпреварва този на валутния. Паричният мултипликатор, нараснал до неприемливи величини вследствие на високата инфлация и обезценяването на лева, намаля значително и се стабилизира. Относителното тегло на неправителствения сектор в структурата на вътрешния кредит се увеличи забележимо. За първи път през последните години домакинствата получиха реален достъп до кредитния пазар, което се отрази благоприятно както върху потреблението, така и върху темповете на икономическия растеж.

Банковата система укрепна и се развива благоразумно в съответствие с банковите регулации и изискванията на банковият надзор. Многобройните

изследвания и оценки на международните финансови институции напълно потвърждават тези изводи. В банковия сектор се забелязва осезаема промяна в поведението на търговските банки, които станаха значително по-внимателни и консервативни при отпускането на кредити. Това доведе до бързо нарастване на ликвидността в банковата система, до подобряване на показателите за капиталовата адекватност и рентабилност. Възстанови се нормалното функциониране на междубанковия паричен, в т. ч. и валутен пазар. Успешно приключи приватизацията в банковия сектор, като бяха привлечени сериозни чуждестранни инвеститори с дългосрочни интереси в българския финансов сектор. На практика целият банков сектор е в частни ръце (над 98%), а 85% от активите се управляват от чуждестранни инвеститори. В условията на паричен съвет този факт е гаранция и допълнителна презастраховка срещу евентуални ликвидни шокове и/или натиск върху фиксирания курс.

Паричното обращение се поддържаше нормално, като паричните агрегати нарастваха с разумни темпове. Извършената деноминация премина успешно. Оптимизирана бе касовата дейност на БНБ, като се преструктурира клоновата мрежа на банката. Управлението на международните активи доведе до тяхното значително нарастване, като въпреки наличието на строги инвестиционни ограничения реализираната доходност не отстъпваше на доходността на търговските банки. С приемането на Валутния закон се наложи развитието на нова за банката дейност, свързана с регистрирането на движението на паричните потоци от страната. Политиката на БНБ по отношение на минималните резерви на търговските банки бе плавно и постепенно да се намалява техният размер, като се следва подобряването на състоянието на ликвидността на банките и подобряването на нейното управление. Съществено бе променена и банковата инфраструктура посредством внедряването на система за брутен сетълмент в реално време. По този начин се постигна съответствие с международните стандарти за платежните системи, увеличаване на ефективността на банковата дейКонцепция за развитието на БНБ 20032009

5

Намаляване на системния риск. В съответствие със своята отговорност БНБ развиваше статистическата дейност, като изготвяше платежния баланс на страната, статистиката на външният дълг и паричната статистика. Качеството на изготвяната статистическа информация бе осно-

вание за приемане на страната в „Обща система за разпространение на данни“ (General Data Dissemination System GDDS). Разходите на банката през този период намаляваха, като бе въведен принципът на нулево нарастване на разходите. Инвестициите почти изцяло са съсредоточени в модернизацията на информационните технологии в банката. През целия период БНБ участва активно в процеса на евроинтеграция и във формирането на българската позиция по въпросите от нейна компетентност. През 2002 година бе подписан Договор за сътрудничество между БНБ, Европейската комисия (ЕК), френската централна банка и холандската централна банка, чиято цел е преструктурирането на БНБ в процеса на присъединяване и подготовка за работа в условията на ИПС. Ето защо настоящата концепция следва да бъде актуализирана и съобразена с резултатите от проекта след неговото завършване. След провала на дискреционната парична политика, наложена веднага

след началото на икономическите реформи, с въвеждането на режима на паричен съвет дейността на БНБ (от гледна точка на инструментите за провеждане на активна парична политика) бе съществено ограничена. Това наложи отпечатък и върху организационната и функционалната структура на банката. Поради отпадане на функции бяха закрити редица звена, други бяха преустроени, а няколко нови възникнаха, за да отговорят на нарасналата необходимост от координация на бързо растящите информационни потоци.

Въпреки това през изтеклия мандат общата численост на персонала намаля с около 30%.

Организационната и функционалната структура на БНБ, действаща в момента, е подчинена до голяма степен на правилата на паричния съвет. Тя

отразява ограничението за провеждане на активна парична политика и съсредоточаването на усилията върху изграждането на модерна регулативна

база за надзор над банковия сектор. Основните насоки за развитие на банката през следващия шестгодишен период са определени в съответствие със стратегията на Република България за членство в Европейския съюз. Това голямо предизвикателство дава отражение върху регулативната и надзорна функция на банката, провеждането на парична политика, осъществяването на значителен по обем поток от информация между БНБ и Европейската централна банка (ЕЦБ), развитието на платежната система и съответно върху структурното изграждане на банката, което следва да осъществи плавния и стабилен преход към ИПС и евроизацията. Концепцията следва и общоприетата стратегия за поддържане на паричния съвет до приемането на страната в ИПС. По отношение на прозрачността банката ще продължи подробното ежедневно, седмично, месечно, полугодишно и годишно оповестяване и предоставяне на информация за своята дейност и за банковия и реалния сектор, което наред с отчитането на дейността є пред Народното събрание два пъти годишно я прави една от най-откритите институции в страната.Концепция за развитието на БНБ 20032009

6

Горните разсъждения дават основания да се направят следните изводи:

1. Режимът на паричен съвет е подходящ за малки и силно отворени икономики, защото позволява пряко таргетиране на валутния курс

с необходимите рестрикции върху възможностите за манипулиране на паричното предлагане.

2. Резултатите от действието на паричния съвет са показателни за правилността на взетото преди шест години решение.

3. Опитите за „разхлабване на паричната рестрикция“ чрез провеждане на квазимонетарни операции са потенциално опасни и могат да

доведат до нестабилност както на паричното предлагане, така и на инфлацията, което от своя страна да породи и натиск върху валутния курс.

4. Запазването на режима на паричен съвет в сегашния му вид е оптималната политика, която БНБ следва да води до приемането на

страната в ЕС и ИПС.

В заключение всички насоки за развитие на БНБ са дефинирани в контекста на контрола върху присъщите рискове от дейността по управлението

на международните резерви и фискалния резерв, осигуряването на паричното обращение, надеждността на платежната система, качеството на статистиката и разумния банков надзор.

Централната банка има значима роля в икономическия живот на нея е делегирано правото да емитира национални парични знаци и тя носи изключителната отговорност за нормалното функциониране на паричното обращение. Банковият сектор има доминираща роля и притежава над 90% от активите на финансовия сектор. Това допълнително засилва ролята на централната банка, която носи пряка отговорност за стабилността на банковата, а от там и на цялата финансова система. Въпросът, от каква централна банка има нужда България в преходния период и по пътя към пълноправно членство в ЕС и ИПС, бе решен още преди шест години. Въпреки това все по-осезаемо се чуват призиви за постепенно разхлабване на монетарната политика. ЗБНБ изрично забранява провеждането на определен вид операции от страна на централната банка. Вероятно

това обяснява стремежа за изземване на функции и провеждане на операции извън централната банка чрез намеса в регулирането на ликвидността на търговските банки (ТБ). Независимо че това излиза извън рамките на настоящата концепция, намираме за необходимо да се изтъкнат причините за отказа от дискреционна парична политика, с което ще стане и по-ясно защо БНБ се отнася резервирано към опитите за частичното є възстановяване. Два са познатите начини за провеждане на парична политика от централната банка: дискреционно в зависимост от текущата преценка за състоянието на паричния пазар и макроикономическата ситуация; и парична политика по предварително дефинирани правила.

Дискреционната парична политика се вписва във виждането за фина настройка на икономиката от страна на държавата. Тази парична политика може да бъде дефинирана като постоянно манипулиране на две основни страни на паричния пазар: пряко или косвено влияние върху паричното предлагане и косвено влияние върху паричното търсене. Дефинират се цяла верига от крайни и междинни цели, като се правят опити те да бъдат достигнати чрез множество инструменти. БНБ например си е поставяла за цели нарастването на широките пари, като за това е използвала междинната цел увеличението на резервните пари, която предполага стабилност на мултипликатора. Така формираното парично предлагане се сблъскваше с паричното търсене, формирано от страна на реалната икономика. Предполагаше се също, че скоростта на паричното обращение е, общо взето, постоянна. По - късно започна директното управление на резервните пари, като се считаше,че БНБ ще е в състояние да контролира източниците на тяхното нарастване чрез цялата гама от инструменти, сред които операциите на открития пазар, сконтово и ломбардно рефинансиране, пряко кредитиране, намеси на валутния пазар, стерилизации и др. По своя инструментариум БНБ не отстъпваше на модерните западни банки и беше изпреварила много от централните банки на страните в преход към пазарна икономика.

Този начин на управление на парите обаче не се оказа подходящ за България. Очевидно инструментите за провеждането на паричната политика бя-

ха въведени по-бързо, отколкото бяха възможностите на централната банка да се възползва от тях. Това наред с накърняването на независимостта

на централната банка при вземането на управленски решения доведе до финансов крах. Горчивият опит на България обаче поставя на преден план далеч по-важни въпроси. Какви са възможностите на една малка и силно отворена икономика да провежда напълно самостоятелна парична политика? Как централната банка да съчетава функциите по поддържане на стабилността на паричната единица, да осигурява стабилност на цените и обменния курс, да осигурява равновесие между търсенето и предлагането на пари и същевременно да поддържа стабилността на цялата банкова система? Ако към това се прибави и присъщият на политиците стремеж към оказване на натиск върху централната банка, се оказва, че това е трудно, дори невъзможно за централна банка без нужния опит и авторитет в обществото. Все пак трябва да се признае, че въпреки 120-годишната история на БНБ, за дълги години тя е била лишавана от възможността да провежда самостоятелна политика, което се е отразило негативно не само върху облика є в обществото, но и върху административния є капацитет за провеждането на такава отговорна политика.

Причините за несполучливия опит за провеждане на дискреционна парична политика могат да се търсят и в други насоки. Първо, за да може централната банка да контролира ликвидността в икономиката, тя трябва да има ясна представа и точни измервания за търсенето на пари и за мултипликатора, както и пълен контрол върху източниците на резервните пари главно нетните вътрешни активи. Това не беше възможно преди, едва ли е възможно и сега въпреки стабилизирането на икономиката.

На второ място, използването на инструментите на централната банка често е чисто субективно, без да почива на определена логика и нерядко под политически натиск. От такъв род натиск е страдала не само БНБ, но и далеч по-големи и по-престижни централни банки. Импулсите за растеж на

резервните пари в такива условия се задават външно, а централната банка се превръща в трансмисионен механизъм на активи и пасиви на други икономически агенти. Въпреки юридическата си независимост, централните банки често са принуждавани да следват икономическата политика на правителството, жертвайки (волно или неволно) собствените си принципи. Погрешно е обаче да се смята, че ако това не е било по силите на централната банка преди въвеждането на паричния съвет, то сега от тези недостатъци няма да страда и МФ. Изваждането на депозитите на правителството от баланса на управление „Емисионно“ и използването им за регулирането на ликвидността (под предлог за достигане на по-висока доходност на фискалния резерв) отново ще доведе до манипулиране на паричното предлагане без ясни правила!

Алтернатива на дискреционната политика е парична политика по експлицитно зададени правила. Превъзходството на правилата над дискрецията е доказвано многократно в теоретичните дебати и в практиката на централните банки. Към такъв модел на провеждане на парична политика се

ориентираха в края на 70-те години централните банки на всички развити страни. Експлицитно зададените правила спомагат за преодоляване на вътрешно присъщата на централните банки непоследователност в тяхната политика. Основната слабост на дискреционната политика е възможността за разминаване в очакванията на икономическите агенти за темповете на инфлация, което води до по-голям сеньораж на централната банка и съответно до по-големи приходи за правителството. Тази непоследователност в действията на централните банки води до темпове на инфлация, по-високи от оптималното за обществото равнище. Приемането на прости и ясно дефинирани правила, които централната банка е задължена да следва в своята политика, преодолява проблема с непоследователността и води до оптимални за обществото резултати.

Паричният съвет е специфичен вид парично правило, основано на таргетиране на валутния курс. Тази разновидност на таргетиране на валутния

курс е доведена до краен предел, като предлагането на резервните пари се обвързва с валутните резерви на страната. Исторически неоспорим факт е, че периодите на провеждане на дискреционна парична политика от централните банки са свързани с най-високите темпове на инфлация, достигани в човешката история. От друга страна, периодите на управление на паричното предлагане чрез монетарни институции, опериращи при правилото на златен стандарт, са периоди на най-голяма стабилност на равнището на цените. Всъщност функциите на БНБ в момента съответстват в доста голяма степен на функциите на националните централни банки в еврозоната. Паричната и валутната политика се определя в ЕЦБ, а не на национално ниво. Националните банки изпълняват оперативни функции по нейното провеждане. В условията на паричен съвет БНБ не провежда независима парична политика. С присъединяването към еврозоната в БНБ трябва да има изградена правна рамка и инфраструктура за изпълнение на решенията на ЕЦБ в областта на паричната политика. Тук е необходимо да се уточни, че съществена част от инфраструктурата, като платежната система за брутен сетълмент в реално време и връзката със системата на ЕЦБ TARGET, системата за сетълмент на обезпеченията (главно държавни ценни книжа) при операциите по рефинансиране, правната рамка на тези две системи, на практика са изградени и функционират.

Управлението на паричното обращение също се осъществява централизирано от ЕЦБ. Националните централни банки отговарят за разпределението им на национална територия. БНБ осъществява изцяло тази функция.

Банковият надзор гарантира стабилността на банковата система и допринася за нарастващото доверие в нея. Развитието на банковата система, особено след приватизацията, е в посока към засилване на кредитната активност и разширяване на достъпа до кредит от страна на икономически-

те агенти. Показателно е нарастването на кредита през последните две години. Банковият надзор следи тази кредитна експанзия да бъде в рамките

на разумната банкова политика и да не води до нарастване на класифицираните кредити. Според направената през 2001 2002 г. съвместно с МВФ оценка на финансовата стабилност в страната (включително проведените „стрес“ тестове) банковата система в България е добре капитализирана,

добре надзиравана и няма основания да бъде предвиждана намеса на централната банка като кредитор от последна инстанция и през прогнозирания период период.

Настоящата организация на дейността и структурата на банката по-казват една висока степен на готовност за участие в еврозоната, като е предвидено посредством Договора за сътрудничество на БНБ с френската и холандската централна банка да се осигури и нейната пълна готовност.

II.

Основни принципи при изготвянето на концепцията

При изготвяне на концепцията са следвани следните принципи:

о Запазване режима на паричен съвет без промяна на валутния курс до приемане в ИПС;

o Отказ от преждевременна евроизация;

o Запазване на депозита на правителството в баланса на управление „Емисионно“;

o Стриктно спазване на Закона за БНБ по отношение на консервативното управление на валутния резерв;

o Подготовка на БНБ за членство в Европейската система на централните банки като страна членка на ЕС, с дерогация, а на по-късен етап и като пълноправен член на еврозоната;

o Прагматичност и реалистичност при определяне на целите и етапите;

o Следване опита на централните банки в Европейския съюз и на страните, кандидатстващи за членство;

o Ясно дефиниране и изпълнение на основните оперативни и регулярни дейности и функции;

o Отчитане на средносрочните и дългосрочните цели на банката, които са в процес на изпълнение;

o Съобразяване със специфичните традиции и обществено-икономическа среда в страната;

o Отстояване независимостта на БНБ от изпълнителната власт;

o Отчитане на приетата за изпълнение Стратегия за развитие на информационните и комуникационните технологии на банката;

o Отчитане на резултатите от изпълнението на Договора за сътрудничество на БНБ с френската и холандската централна банка.

III.

Функционално представяне на дейността на БНБ до 2009 година

1. Евроинтеграция

Цели

Своевременна подготовка на БНБ за пълноправно членство в Европейската система на централните банки. През следващите шест години главно предизвикателство пред БНБ ще бъде подготовката є за членство в ЕСЦБ, което става с приемането на страната за член на Европейския съюз.

Значителна част от тази подготовка вече е извършена:

o В рамките на преговорите по глава 11 „Икономически и паричен съюз“ беше извоювано признание, че системата на паричен съвет, ос-

нована на еврото като резервна валута, отговаря на изискванията на ERM II. По този начин се избягва опасността от спекулации и се

гарантира, че няма да има промени в системата на паричен съвет поради влизането във Валутнокурсовия механизъм;

o Вече е в действие система за разплащания в реално време необходимо условие за членство в Европейската система на централните

банки;

o Получи се признание, че законът за БНБ съответства във висока степен на изискванията на Договора за създаване на Европейската

общност и на Статута на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка относно институционална,

персонална, финансова и функционална независимост на национална- та централна банка. Законът за БНБ осигурява прозрачност и от-

четност в дейността на централната банка в съответствие с международните стандарти.

За да се осигури пълно съответствие на законодателството, регла ментиращо дейността на централната банка с това на ЕС, са предвидени

изменения и допълнения на Закона за БНБ. Договорени са сроковете за приемане на промените в Закона за БНБ, които са необходими за влизането на централната банка в Европейската система на централните банки.

o Движението на капитали в България е либерализирано в значителна степен.

o Статистическата система на БНБ е в напреднал стадий на хармонизиране със статистиката на страните членки на ЕС, и във висока степен съответства на изискванията на ЕЦБ. На този етап очакванията са, че страната ще кандидатства за членство във Валутен механизъм II веднага след приемането є за член на ЕС, т.е. в срок до 2 години тя може да бъде приета и за член на еврозоната. България ще стане член на еврозоната с нов закон за БНБ, който цялостно ще отрази целите, задачите и инструментите за изпълнението им от страна на БНБ като член на Европейската система на централните банки и участник в ръководните органи на ЕЦБ.

Новият закон трябва да въведе като цел на централната банка поддържането на стабилност на цените (член 2 от Статута), като основните за-

дачи на централната банка ще бъдат:

o да провежда паричната политика на Общността;

o да извършва операции на валутния пазар в съответствие с общата валутна политика;

o да държи и управлява валутните резерви на страната. Националната централна банка може да управлява резерви, предоставени є от

ЕЦБ;

o да осигурява гладкото функциониране на платежната система на страната като част от платежната система на Общността;

o да осигурява надзор върху кредитните институции и да поддържа стабилността на финансовата система;

o да събира необходимата и изискваната от ЕЦБ статистическа информация.

Задачи

За постигане на основната си цел и изпълнение на задачите си след приемането в ИПС централната банка трябва да е в състояние да извършва

операции на открития пазар. Националните централни банки в ЕСЦБ извършват основните операции по рефинансиране, операциите по фина настройка, операции за въздействие върху структурната ликвидност на банковата система. Те изпълняват тези функции на базата на информацията, която събират за динамиката на паричните агрегати в страната и функционирането на финансовата є система.

През следващите години важна задача на централната банка трябва да бъде воденето на преговори за ранно приемане на страната за член на еврозоната. Към момента становището на ЕК и ЕЦБ е, че членството в еврозоната е задължително, но всяка страна трябва да прецени кога да кандидатства за членство. Процедурата задължително включва участие във Валутен механизъм II.

Следващата важна задача на централната банка е да договори централния паритет при влизането във Валутен механизъм II, който да отговаря на

очакванията на икономическите агенти. Успешното провеждане на тези преговори зависи от дълбочината на изследванията в тази област и представянето на достатъчно аргументи в защита на фиксирания валутен курс.

Обобщението на ангажиментите, които БНБ е поела по правото на своята компетентност за периода до пълноправното членство в ЕС, са по-

казани в отделно приложение.

2. Нормативна и надзорна дейност

2.1. Нормативна дейност

Цели

Хармонизиране на банковото законодателство с директивите на ЕС.

Задачи

В съответствие с поетите ангажименти по отделните преговорни глави през периода до присъединяването към ЕС в БНБ ще се осъществи

следната дейност:

o усъвършенстване на правната рамка в съответствие с европейските изисквания и международните стандарти в областта на банковия сектор с акцент върху капиталови изисквания за пазарни рискове, надзор на консолидирана основа, трансгранично сътрудничество;

o хармонизиране на законодателството в областта на плащанията и системата за сетълмент на държавни ценни книжа в съответствие с международните принципи за системна стабилност и европейското право, регулиране на модерните платежни инструменти, въвеждане на правните норми на трансграничните плащания, изготвяне на закон за плащанията;

o пълно хармонизиране на законодателството относно независимостта на централната банка, забрана за финансиране на бюджетния дефицит, забрана за привилегирован достъп на държавните институции до финансовите институции;

o възприемане на практиката на централните банки на страните от Европейския съюз и подготовка на БНБ за членство в Европейската

система на централните банки;

o хармонизиране на счетоводната практика с международните изисквания, оказване на методологична помощ на търговските банки за прилагане на отчетност по Международните счетоводни стандарти (МСС);

2.2. Надзорна дейност

Надзорна дейност през периода 19972003 година

Една от основните функции на БНБ е да регулира и контролира дейността на търговските банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. Основните задачи, които БНБ изпълни в областта на банковия надзор,

бяха насочени в няколко направления:

o Изготвяне и прилагане на нова надзорна рамка за осъществяване на банкова дейност в съответствие с новия Закон за банките (ЗБ), Базелските принципи за разумен банков надзор и директивите на Европейския съюз;

o Реорганизация в съответствие с най-добрата световна практика и институционално укрепване на управление “Банков надзор“;

o Осъществяване на комплексен надзор и налагане на дисциплина в банковия сектор за укрепване и стабилизиране на кредитните институции. Насочване на банките към нов тип пазарно поведение и постепенно възстановяване на доверието в тях;

o Засилено наблюдение и контрол върху процесите на преструктуриране и приватизация на банковия сектор;

o Осигуряване на равни конкурентни условия при въздържане от лицензиране на нови участници на пазара;

o Разширяване на надзорния капацитет за осигуряване на адекватно противодействие на прането на пари и финансовите измами, кои-

то се извършват чрез банките;

o Подготовка на експертите на БНБ и на търговските банки и непосредствено въвеждане на МСС като единствена отчетна база за

търговските банки. Въвеждане на нови надзорни отчети, отразяващи по-пълноценно рисковия профил на банките;

o Постигане на висока прозрачност на акционерния капитал на търговските банки;

o Участие в количествените изследвания на Базелския комитет във връзка с окончателното оформяне на Новото споразумение за

капитала;

o Създаване и укрепване на международните връзки с други надзорни институции и активно участие в регионалните и световните над-

зорни организации;

o Изпълнение на ангажиментите към международните финансови институции.

Общите усилия на ръководството на БНБ и служителите є доведоха след шест години до изграждане на един модерен, динамичен и ефективен

банков надзор, както и до стабилна банкова система. Обновена бе напълно нормативната надзорна база. Основна тежест при изготвянето на всички поднормативни актове и законови изменения имаха действащите европейски банкови директиви и Базелските принципи за разумен банков надзор. За прилагането на МСС част от наредбите и надзорните отчети бяха в значителна степен обновени. Днес може да се каже, че като цяло регламентирането на банковия бизнес у нас е в завършен вид. Доказателства за това са Оценката на МВФ за прилагането на Базелските стандарти, както и преговорите с представителите на ЕС по Глава 3 “Свободно предоставяне на услуги“.

Качеството на създадената от БНБ нормативна рамка се потвърди и в процеса на преговорите с ЕС. В областта на банковото дело България не поиска никакви преходни периоди и отлагания и заяви готовността си да приложи европейските банкови стандарти няколко години преди приемането на страната в ЕС. Основание за тази позиция е хармонограмата за съответствие с обобщената банкова Директива 2000/12 на ЕС, която показва, че по - голямата част от текстовете є са вече приложени у нас.

Успоредно с работата по нормативната база банковият надзор работи и по институционалното си изграждане. Общата структура на надзора е изградена в съответствие с възприетите в световната практика норми. Освен по регулативната рамка за банките надзорниците работиха и по стандартизиране на своята дейност. Изготвени бяха наръчници за инспекции и дистанционен надзор, които уреждат в детайли работата на инспекторите. Въведоха се правила за осъществяване на надзорния цикъл и надзорния процес, за взаимодействие между звената, за етичните норми на надзорниците и т.н. За оценка на банките се въведоха международно приетите системи CAMELS и CAEL. Стандартизираха се инспекционните доклади, както и месечните и тримесечни дистанционни отчети. Създаде се Система за ранно предупреждение, чрез която инспекторите установяват потенциалните проблеми преди те да станат неуправляеми. Изготвени са ясни правила, по които констатираните от инспекторите нарушения и слабости водят прилагането от подуправителя на надзорни мерки.

През 2000 и 2001 година банковият надзор трансформира постепенно процедурите и дейността си, като замени прилагания дотогава нормативен

надзор с най-модерния рисково базиран надзор. Той се прилага в най-развитите страни и е насочен към индивидуална оценка на всеки риск, поет от търговските банки.

Голяма е ролята на банковия надзор при преструктурирането и приватизацията на банковия сектор. На банковия пазар не се допуснаха лица със

съмнителна репутация и неясен произход на инвестираните средства. След приватизацията на държавните банки делът на частните институции достигна 97.3% от активите. Понастоящем над 80 % от всички активи в системата се контролират от първокласни чуждестранни банки и финансови

институции. Подобна структура на собствеността имат най-реформираните централно- и източноевропейски страни, като Чехия, Словакия, Унгария, Полша и др. Това създаде сериозни предпоставки за конкуренция, която подобри и разнообрази банковото посредничество.

Институционалното изграждане на надзора, прилагането на адекватна нормативна рамка и качествената приватизация са основните гаранции и

предпоставки за дисциплинирането и укрепването на банковия сектор и за възвръщането на доверието в него. В резултат на всичко това се промени поведението на основната част от банковите мениджъри и служители, които вземат решения, спазвайки стриктно препоръките и одобрените им от надзора вътрешни правила, придържат се към банкиране при умерени и контролирани нива на риска.

По-качественото осъществяване на надзорните функции налага тясно сътрудничество, обмяна на опит и информация с надзорните органи на други страни. Българският банков надзор е активен участник в Групата на банковите надзорници от Централна и Източна Европа.

БНБ подписа меморандуми за сътрудничество с надзорните институции на Австрия, Гърция, Кипър, САЩ, Албания, Холандия и Италия. Подготвят се споразумения и с Македония, Франция и Унгария. Наскоро започнаха преговорите и с турските надзорни власти.

Връзките с Фонда за гарантиране на влоговете в банките са регламентирани в меморандум, съгласно който банковият надзор регулярно предоставя информация. Отношенията с Комисията по финансов надзор се основават на специалния закон, в работата по изготвянето на който БНБ взе ак

тивно участие.

Надзорна дейност през периода 20032009 година

Плановете за дейността на банковия надзор за предстоящите години във висока степен са предопределени от европейската интеграция на страната и от етапа на развитие на банковата и финансовата система у нас.

Основна непосредствена цел, която съгласно официалните ангажименти на страната в преговорния процес трябва да бъде постигната през 2004 година, е прилагането на директивите на ЕС за пазарния риск. Във връзка с това БНБ работи по няколко направления:

o Обучение на експертите и инспекторите от надзора по съдържанието и начините за прилагане на директивите за пазарни рискове;

o Подготовка на надзорна наредба и съпътстващата отчетност;

o Обновяване на надзорните процедури за проверка на място;

o Създаване на специализирано звено за оценка на пазарния риск;

o Подготовка на търговските банки за прилагане на надзора върху пазарните рискове;

o Въвеждане на наредбата за надзор върху пазарните рискове.

Цел, свързана с европейската интеграция, е и пълното хармонизиране на българското банково законодателство с европейските банкови директиви. За изпълнението на тази цел БНБ ще продължи работа в няколко направления:

o Работни групи по формулиране на текстовете и съдържанието на обновен Закон за банките и съответни надзорни наредби;

o Оперативно взаимодействие и координация с национални централни банки и надзорни органи от ЕС във връзка с тълкуването и прилагането на европейските директиви;

o Подготовка на специализирана група за контакти с банковите комитети към ЕК и ЕЦБ в Брюксел и Франкфурт на Майн,

Надзорна цел с дългосрочен характер е подготовката и прилагането на Новото споразумение за капитала на Базелския комитет. В тази връзка централната банка изпълнява и ще изпълни следното:

o Обучение на надзорните специалисти по съдържанието на окончателното споразумение;

o Анализ на ефекта от прилагането на споразумението, включително участие в количествените изследвания на Базелския комитет;

o Контакти с надзорни органи и с ЕК в Брюксел за съдържанието и напредъка по изготвянето на специална директива на ЕС за прилагането на споразумението за капитала;

o Изработване на законови и подзаконови текстове, които ще формират нормативните условия за прилагане на споразумението;

o Адаптиране на надзорните системи за отчетност;

o Подготовка на търговските банки за прилагане на споразумението;

o Прилагане на споразумението.

Съществена надзорна цел е обновяването и интегрирането на надзорните бази данни в общата информационна система на БНБ в рамките на информационната стратегия на централната банка. Тази цел изисква избор на изпълнители, изработване на задание, изготвяне на софтуерния надзорен пакет, обезпечаване на необходимите технически средства, тестуване на готовите информационни модели и въвеждането им в действие. Сроковете по изпълнението на тази цел зависят от сроковете на изпълнение на цялостната информационна стратегия на централната банка. Като цяло действията по тази цел вече започнаха и ще продължат през следващите две години.

Надзорна цел с непосредствен характер е гарантирането на адекватното прилагане на МСС и усъвършенстването на надзорните изисквания. За

постигането на тази цел БНБ планира следните мероприятия:

o Анализ на надзорната отчетност;

o Обобщаване на констатираните слабости и изготвяне на предложения за усъвършенстване на надзорните отчетни форми и съответните наредби;

o Промяна на надзорните отчети и наредбите.

Задълбочен надзор и повишено внимание върху кредитната активност

на търговските банки. За постигането на тази цел БНБ планира:

o Създаване на три нови инспекционни екипа;

o Текущо усъвършенстване на надзорните процедури за инспекции;

o Текущо усъвършенстване на Системата за ранно предупреждение.

Надзорна цел с траен характер е увеличаването и поддържането на висока прозрачност на акционерния капитал. За постигането на тази цел БНБ

планира и вече провежда:

o Пълно изследване на всички значими акционери на банки с неясна

структура на собствеността;

o Отстраняване на неподходящи акционери с недоказани качества и

съмнителен произход на инвестираните средства;

o Недопускане на пазара на нови участници с неясен контрол върху акционерния капитал.

Средносрочна надзорна цел е и изграждането на капацитет за провеждане на надзорни инспекции на място в чуждестранни клонове и субсидиари на местни банки. За постигането є БНБ планира:

o Изработване и приемане на процедури за чуждестранни инспекции;

o Формиране на специализиран екип;

o Начало на регулярни инспекции.

Надзорна цел с постоянен характер е сключването на двустранни надзорни споразумения с чуждестранни надзорни органи. БНБ има понастоящем

сключени 7 такива споразумения. Предстои до края на годината да бъдат подписани три нови споразумения, а в бъдеще ще се сключват договори със страни, чиито банки са представени на българския пазар или в които оперират местни банки.

3. Парична политика

3.1. Основни насоки в паричната политика

Първостепенна цел на паричната политика е стабилността на цените.

Ефективната парична политика изисква съблюдаването на няколко по-важни

принципа:

o избягване на времевата непоследователност;

o съгласуване на фискалната с монетарната политика;

o дългосрочна ориентация и добра прогнозна сила;

o създаване на работещи механизми за отчетност.

Важни условия за успеха на паричната политика са нейната прозрачност и изработването на средства за ефективна комуникация с икономическите

агенти.

Липсата на активна парична политика в условията на паричен съвет не отменя задълженията на централната банка по отношения на стабилност-

та на цените, а оттам и на финансовата стабилност. Наложените ограничения върху възможностите за провеждане на монетарни операции намаля-

ват влиянието на централната банка върху реалната икономика, но отговорността остава. В тази ситуация умелото използване на останалите на

разположение на централната банка инструменти придобива изключителна важност.

Две са възможностите за провеждане на парична политика от страна на БНБ в условията на паричен съвет: чрез минималните задължителни ре-

зерви и чрез функцията на кредитор от последна инстанция. Характерна особеност и на двата инструмента е, че те са повече със стратегическо,

отколкото с тактическо приложение, т.е. не могат да се използват за влияние върху краткосрочната ликвидност. Запазването на тези инструменти

и тяхното използване се основава на следните разбирания:

o Приемането на един по-дълъг период за база при регулирането на минималните задължителни резерви дава възможност на търговските банки за автоматичен достъп до ликвидност, което изглажда колебанията в лихвените проценти на паричния пазар и ограничава риска от проблеми в разплащанията. Минималните задължителни резерви също се използват като инструмент за стерилизация на притока на капитали и за ограничаване на тяхното влияние върху вътрешния кредит.

o Необходимостта от функцията на кредитор от последна инстанция при паричния съвет се определя от факта, че евентуалните проблеми в банковата система трябва да се неутрализират на ранен етап и да се предотвратява разпространението на „зараза“ в цялата банкова система. Съществуването на този механизъм затвърждава доверието в банковата система и намалява спредовете между активните и пасивните операции на финансовите посредници. Доколкото използването на функцията кредитор от последна инстанция е възможно само в условията на системна банкова криза, на настоящия етап БНБ не очаква възникването на обстоятелства, които ще наложат използването на този инструмент.

Развитието на паричната политика до 2009 година ще премине през два етапа:

Първи етап: 20032007 период от започването на преговорите за членство в ЕС до фактическото приемане на България в ЕС.

Втори етап: 20072009 период на участие във Валутнокурсовия механизъм II (ERM II) от приемането на България в ЕС до членството є в ИПС (ев-

розоната).

3.2. Задължителни минимални резерви

Цели

Политиката на БНБ ще бъде продължаване на плавното и постепенно намаляване на ЗМР до размера на резервите в еврозоната.

Задачи

Следните фактори ще определят конкретните действия:

o Преглед на изпълнението на резервите веднъж годишно;

o Анализ на ефекта от внедряване на Системата за брутен сетълмент в реално време RINGS;

o Преценка не само на размера на ЗМР, но и на базата за тяхното изчисляване;

o Анализ на паричните потоци от и към МФ;

o Политиката на ЕЦБ.

Олихвяване на средствата на банките не се предвижда поради невъзможността БНБ да генерира доход върху левов ресурс и поради предоставе

ната възможност на банките да закупуват левове с днешен вальор.

Първият преглед и анализ на ЗМР ще се извърши през юли 2004 година, една година след внедряване на RINGS.

Пълно синхронизиране с ЕЦБ ще се осъществи в периода 20062009 година, в зависимост от конкретните условия.

3.3. Интеграция в европейското парично пространство

Цели

o Запазване на функционалните характеристики на българския паричен съвет до пълноправното членство на България в ЕС и по време

на участието в ERM II;

o Създаване на условия за изпълнение на Маастрихтските критерии за реална конвергенция чрез система на паричен съвет в ERM II;

o Гарантиране на политическа автономност на БНБ, недопускане на

привилегирован достъп до държавни финансови ресурси и нефинансиране на бюджетните дефицити в съответствие с принципите

на ЕСЦБ;

o Подготовка на БНБ за хармонизиране на законодателството и надзорните регулации с тази на ЕСЦБ;

o Осъществяване на ефективна подготовка на централната банка за прилагане на принципите и инструментите на паричната политика

на ЕСЦБ с оглед присъединяването на България към ИПС;

o Въвеждане на еврото като платежно средство в България в съответствие със стандартната процедура на ЕС при приемането на

България за пълноправен член на ЕС и еврозоната.

Задачи

o Изменения в нормативната уредба на управлението на монетарната политика на България във връзка с подготовката на БНБ за

хармонизиране на паричната є политика с тази на ЕСЦБ;

o Изграждане на институционален капацитет за прилагането на правната рамка в областта на паричната политика, адекватна на

европейските изисквания;

o Организационни промени в БНБ чрез създаване на нови структурни звена (отдели) с функционални отговорности за наблюдение, анализ

и оценка на паричната политика на ЕСЦБ и съвместимостта на политиката на БНБ с нея;

o Разработване на проучвания, анализи и оценки на инструментите на паричната политика на ЕСЦБ с оглед бъдещото им прилагане в

българската практика, в частност:

- операции на открития пазар (в т.ч. резервни трансакции, крайни сделки, емисии на дългови сертификати, валутнокурсови суопове и депозити с фиксиран срок);

- механизъм за пределно кредитиране на овърнайт депозити;

- механизъм за предоставяне на овърнайт депозити;

- задължителни минимални резерви.

o Квалификация и обучение на специалисти от БНБ в областта на методологията, механизма и прилагането на паричния инструментариум на ЕСЦБ;

o Осигуряване техническото обезпечаване на работата в БНБ по подготовката на хармонизацията на паричната политика и инструментариум на БНБ с тези на ЕСЦБ;

o Усъвършенстване на мерките за предотвратяване възникването на ликвиден риск, застрашаващ стабилността на банковата сис-

тема.

4. Управление на международните резерви и касовата дейност

Управлението на международните резерви на страната (резервите на правителството и централната банка) е една от основните функции на централната банка. Общата рамка, задаваща принципите, на които се основава управлението на международните резерви на страната, е определена в ЗБНБ. Предвид съществуващия режим на паричен съвет и произтичащото изискване за покритие на резервните пари с международни резерви, ЗБНБ налага консервативно управление на международните резерви на страната. В рамките на наложените от закона ограничения БНБ се стреми да намери оптималното съотношение между ликвидност, сигурност и доходност при управлението на международните резерви.

Вследствие на постигнатата стабилизация, намаляването на риска от неблагоприятно развитие на националната икономика и осигуряването на

страната на достъп до международните капиталови пазари, както и натрупването в централната банка на знания по управлението на портфейли

позволява на БНБ в периода 20032006 година да поеме по-високи рискове при управлението на международните резерви. Тези рискове ще са в рамките на ограниченията, зададени от Закона за БНБ. Перспективата за членство на България в Европейския съюз и Икономическия и паричен съюз налага преформулиране на принципите на управление на международните резерви процес, който трябва да бъде осъществен в

периода 20072009 година.

4.1. Политика на управление на международните резерви в периода 19972002 година

Инвестиционната цел

Управлението на валутните резерви бе подчинено на изискването те да бъдат инвестирани във висококачествени по отношение на кредитния риск

инструменти. Те са високоликвидни и притежават консервативно или умерено ниво на пазарен риск. Инвестиционната цел се основаваше на принципа структурирането и управлението на валутните резерви да е такова, че да се максимизира очакваната доходност при зададените ограничения за пазарен и кредитен риск, от една страна, и тези за ликвидност от друга. Тази инвестиционна цел осигури оптимално съотношение на очаквана доходност и риск, като в същото време гарантира изпълнението на функциите на валутните резерви в условията на паричен съвет.

Инвестиционните ограничения Инвестиционните ограничения, които произтичат от Закона за БНБ, задават максималното ниво на кредитен риск на валутните резерви, както и най-общо разрешените класове активи. Това оставя значителна свобода за допълнително детайлизиране на инвестиционните ограничения от БНБ по отношение нивото на пазарен риск и конкретните класове активи, в които

да се инвестират резервите. Понастоящем нивото на пазарен риск на резервите е малко над средното за преобладаващата част от страните от

ЕС, а използваните класове активи са тези, които се използват от практически всички централни банки. В допълнение ангажиментът на БНБ да гарантира стабилността на финансовата система в условията на системна ликвидна криза води до налагане на допълнителни инвестиционни ограничения.

Ефективност на управлението

Особено важен елемент от инвестиционния процес е анализът на ефективността от управлението на валутните резерви. За целта за всеки от

портфейлите, в които са структурирани резервите, се разработват бенчмаркове, които представляват моделни портфейли. Бенчмарковете са

структурирани така, че в дългосрочен хоризонт да имат оптимално съотношение между очаквана доходност и риск, така че да бъде постигната ин-

вестиционната цел на управлението на резервите. В краткосрочен план ефективността от управлението на отделните портфейли се измерва

именно спрямо тези бенчмаркове. Тази методология е общоприета в инвестиционната индустрия. Така на регулярна база се получава информация за това, доколко добре се реализира дългосрочната инвестиционна цел. Резултатите, обобщаващи ефективността от управлението на международните резерви, се публикуват в полугодишния и годишния отчет на БНБ, което осигурява нужните прозрачност на управлението и отговорност пред обществото.

4.2. Политика на управление на международните резерви в периода 20032006 година

През този период страната няма формални ангажименти към ЕСЦБ, които да оказват влияние върху политиката на централната банка по отношение управлението на международните резерви. С други думи, през този период управлението на резервите ще бъде определено от съществуващата в момента обща рамка, определена в Закона за БНБ.

Политиката по отношение на управлението на международните резерви на страната ще бъде насочена към:

Постепенно увеличаване на пазарния риск на валутните резерви

Увеличаването на пазарния риск на валутните резерви ще бъде извършвано с цел повишаване на тяхната очаквана доходност, което ще се основа-

ва на натрупвания през последните шест години в БНБ голям опит и знанияв областта на управлението на активите. Темповете и степента на увеличението на пазарния риск ще бъдат изцяло подчинени на условието да не се излага на риск изпълнението на функциите на валутните резерви и те ще бъдат съобразени с конюнктурата на международните капиталовите пазари. Увеличението на пазарния риск ще бъде постигнато чрез:

увеличаване на средната модифицирана дюрация, но само при наличие на очаквания за спад или запазване на лихвените нива;

добавяне на нови спредови (кредитни) класове активи към използваните към момента;

подобряване на ефикасността от управление на златните резерви посредством използване на нови инструменти, деноминирани в

злато;

намаление на трансакционните разходи по управлението на резервите чрез използване на лихвени деривати

4.3. Увеличаване на дела от валутните резерви, предоставени за управление при външни мениджъри

Увеличаването на дела от валутните резерви при външни мениджъриима за цел:

диверсификация на управленските стилове, а оттам и диверсификация на риска на портфейла и повишаване на съотношението доходност/риск;

използването им за навлизане в нови класове активи и трансфер на знания и методологии от водещи банки в областта на инвестиционния мениджмънт.

Изборът на инвестиционни мениджъри ще се осъществява по предварително определени условия, които ще отговарят на утвърдената международна практика за прозрачност, отчетност и коректност.

4.4. Политика на управление на международните резерви в периода 20072009 година

При съществуващата в момента структура на ЕСЦБ управлението на международните є резерви е основано на принципа на децентрализация1 . То-

ва означава, че БНБ ще управлява от името и за сметка на ЕСЦБ частта от международните резерви на евросистемата, които централната ни банка

ще внесе като дял в общите международни резерви, влизайки в еврозоната. Активите, деноминирани в евро, няма да се считат за международен резерв (тъй като еврото ще стане наша национална валута). С други думи, БНБ ще трябва да преструктурира портфейла си, за да може да разполага с необходимото количество международни резерви, които да внесе в общите резерви на ЕСЦБ (резерви в злато2 , щатски долари, швейцарски франкове и японски йени). Остатъчните резерви на страната над вноската в ЕСЦБ ще се управляват също от БНБ, но от името и за сметка на самата централна банка. Това означава, че при членство в еврозоната БНБ ще управлява два портфейла от международни резерви един от името и за сметка на ЕСЦБ (с бен1 Тук трябва да се отчита фактът, че в момента в ЕЦБ се работи върху проект, който прави преглед на управлението на международните є резерви. Предварителните данни от този проект показват, че има нагласа за вземане на решение за централизация на управлението на международните резерви на евросистемата (т.е. то да се извършва от ЕЦБ във Франкфурт). Едно такова решение за централизация няма да засегне силно малките страни като България. Причините за това са две. Първо, поради ниския дял на българския БВП в общия продукт на еврозоната страната ни ще получи малък дял в капитала на ЕЦБ (делът се определя 50% от дела на БВП в този на еврозоната и 50% от дела на населението в общото население на еврозоната). Капиталът на страната ни в ЕЦБ ще определи и размера на международните резерви, които трябва да внесем в общите резерви на ЕЦБ. Второ, всички страни кандидатки за членство в ЕС, в това число и България, имат по-високо съотношение на международните си резерви към БВП в сравнение със страните членки на еврозоната. Това означава, че след внасянето на вноската в резервите на ЕЦБ тези страни, включително и нашата, ще останат със значителни по обем международни резерви , които те ще управляват от свое име и за своя сметка. Тези два фактора определят и по-малкото влияние върху БНБ на евентуалното решение на ЕЦБ за централизация на управлението на международните резерви.

2 Максимум 15% от вноската в международните резерви на ЕСЦБ може да бъде направена в злато.

Основните стъпки, които БНБ ще трябва да предприеме през този период, са:

Преструктуриране на валутната структура на международните резерви, което ще гарантира, че страната ще разполага с необходимия обем международни резерви (деноминирани в щатски долари, японски йени и швейцарски франкове) в момента, в който еврото стане национална парична единица.

Вземане на стратегическо решение за нивото на риск, което страната ще е готова да поеме при управлението на собствените си

международните резерви. Степента на риск може да бъде различна от тази, определена от ЕСЦБ за портфейла, управляван от името и за сметка на ЕЦБ.

Адаптиране на съществуващите информационни технологии и софтуер към изискванията на ЕСЦБ по отношение на отчетност-

та, свързана с управлението на международните резерви.

4.5. Управление на касовата дейност

Текущо състояние

През 2002 година УС на БНБ прие Стратегия за развитие на касовата дейност от 2003 до 2007 година. В нея са поставени основните принципи за

развитие в периода преди присъединяване на България към ЕС. По закон БНБ е натоварена с отговорността да съдейства за създаването на ефективен платежен механизъм.

Понятието „ефективен платежен механизъм“ включва високо качество на обращение на наличните пари, гъвкава и ефективна система за дистрибуция и ефективна система за регулиране на касовата дейност. Именно това са средносрочните цели на БНБ за касовата дейност.

През 1999 г. бе предприета деноминация на банкнотите в обращение, която бе продиктувана от необходимостта да се постигне оптимална но-

минална структура последица от хиперинфлацията през периода 19961997 година. Вследствие намаления брой банкноти в обращение спаднаха разходите за поддържане. Процесът на деноминация бе много важен за натрупването на знания и опит, които ще бъдат много полезни на БНБ в процеса на въвеждане на евробанкнотите, което в оптимистичния сценарий на развитие на интеграционния процес се очаква да се осъществи през 2009 година.

През 20002003 година БНБ предприе други стъпки към постигане на ефективност в касовата дейност. Прекратена бе дейността на нерентабилните и недостатъчно натоварени регионални каси в Хасково, Бургас, Русе, Враца. Обработката на банкноти и монети се концентрира в няколко ре-

гионални каси: София, Пловдив, Плевен и Варна.

Въведени бяха строги стандарти при обработката, сортирането и следенето на качеството на банкнотите в обращение. БНБ постепенно акцентира върху регулативните си функции в касовата дейност, като предостави част от оперативната дистрибуция на банкноти и монети на пазарна основа. Успоредно с това бяха въведени критерии и общи условия към търговските банки за дистрибуция на банкноти. Създадена бе система от пра-

вила за планиране, формиране, подготовка и поддържане на стратегически и оперативни запаси от банкноти и монети в БНБ.

В съответствие с политиката на страните от еврозоната и поради необходимостта от поддържане на качествено обращение в ниските номинали БНБ започна да емитира монети с по-голяма номинална стойност. Пусната бе в обращение монета от 1 лв. и се работи върху пускането на монета от следващ номинал.

Развитие през периода 20032006 година

Периода до влизане на България в ИПС е разделен на два подпериода до влизането в ЕЦБ през 2007 година и след това до влизането в ИПС през2009 година.

Основните посоки на развитие на касовата дейност до 2006 година ще отговарят на поставените стратегически цели. БНБ ще продължи политиката, насочена към постигане на ефективност на паричното обращение. Това ще се осъществи чрез естественото продължаване на процеса на концентрация на обработката на банкноти, която ще доведе до постепенна и поетапна оптимизация на дейността на регионалните каси. Резултатът ще бъде постигане на по-големи икономии от мащаба и пълно натоварване на съществуващите производствени мощности, което ще доведе до по-ниски единични разходи за обработка на една банкнота. От друга страна, процесът на концентрация спомага за развитието на дейността по дистрибуция на банкноти от търговските банки. Активизирането на тази дейност ще стимулира допълнителните инвестиции за посрещане на възникналите нужди.

В съответствие със стратегическата цел за поддържане на чистота на паричното обращение регулативните функции на БНБ в касовата дейност ще бъдат допълнително засилени. БНБ ще продължи да оперира „на едро“ в процеса на дистрибуция. Въведените правила и регулации за пазарно по-

ведение ще бъдат допълвани в съответствие с нуждите на участниците на пазара. Допълнително ще бъде развиван механизмът за контрол и осигуряването на тяхното спазване и изпълнение.

БНБ ще инвестира в подобряване на аналитичните и отчетните функции в касовата дейност. Повече ресурси ще бъдат заделени за обобщаването и анализирането на постъпващата статистическа информация. Периодично дирекция „Касова“ в БНБ ще представя публично отчет за своята дейност.

Допълнителни усилия ще бъдат насочени в дейността по предотвратяване разпространението и дистрибуцията на фалшификати. Тази задача ще

придобие още по-голяма актуалност след въвеждането на еврото, което щепровокира допълнителен интерес.

Развитие през периода 20072009 година

Периодът 20072009 година е преходен за дейността на БНБ, включително и в касовата дейност. Тогава ще бъде извършена подготовката за въвеждане през 2009 година на евробанкнотите и монетите. Този процес е свързан с:

o планиране и производство на нужните количества банкноти и монети;

o подготовка по въвеждането на стандартите на ЕЦБ за обработка на евробанкноти и монети;

o привеждане на трезорните площи за съхранение на евробанкноти в съответствие със стандартите на ЕС за сигурност;

o подготовка на кампанията по въвеждане на евробанкнотите;

o организация и планиране на процеса на дистрибуция на евробанкноти до местата, в които ще се осъществява замяната;

o определяне на периода, в който ще се осъществи замяната на левовете с евробанкноти;

o подготовка на трезорни площи за съхраняване на изтеглените от

обращение национални банкноти и монети;

o унищожение на изтеглените от обращение национални банкноти и

монети.

Опитът на БНБ за съвместна работа с търговските банки, чието начало датира от подписването на договори за дистрибуция на банкноти „на ед-

ро“, има ключово значение за успешното и безпроблемно протичане на процеса на обмяна и въвеждане на евробанкноти. Интегрирането на търговски

банки и големите търговци на дребно ще е от решаващо значение за постигането на бърза и ефективна реализация на обмяната на националните банкноти и монети в евро.

Натрупаните опит и знания от процеса на деноминация, проведена

през 1999 година, както и от процеса на замяна на евровалутите с евро, проведен в началото на 2002 година, дава основание да се твърди, че БНБ ще се

справи без особени затруднения с процеса на въвеждане през 2009 година на

еврото като национална парична единица.

5. Платежни системи

5.1. Етапи на развитие на платежните системи до

2009 година

Основните етапи за развитието на националната платежна система с

оглед на интеграцията на България към Европейския съюз и Икономическия и

паричен съюз са:

Първи етап, обхващащ периода 20032007 година. Това е период на

подготовка за приемане на България като пълноправен член на ЕС.

Втори етап, обхващащ периода 20072009 година. Това е период на

цялостно хармонизиране на националната платежна система със

стандартите на ЕС и еврозоната.

Основните приоритети в програмата за развитието на националната

платежна система са:

I. Постигане и поддържане на ефективна, надеждна, сигурна и стабилна

национална платежна система чрез поддържане на ясна правна рамка, адекватен контрол на риска, ефективен надзор на платежните системи, надеждност на платежните операции, ефикасност на плащанията и ефективна,

отговорна и прозрачна организация на управление на платежната система.

II. Европейски приоритети. Българската народна банка се ангажира със

завършване на процеса на хармонизация на националната платежна система

с изискванията и стандартите на ЕС и ИПС и с поддържането на платежните системи в страната като съвместими с изискванията на Европейската

централна банка и Банката за международни разплащания.

По първия приоритет могат да се откроят следните по-важни цели:

Цели

o Поддържане на RINGS и подготовка на националната платежна система за свързване с платежната система, обслужваща еврозоната;

o Развитие на надзора върху платежните системи;

o Развитие на нормативната уредба изготвяне на проект за закон

за плащанията;

o Поддържане на тясна координация и сътрудничество с националните и международните институции, ангажирани в платежния про-

цес.

От своя страна целите биха могли да се декомпозират в по-конкретни

задачи, които ще бъдат изпълнявани през следващия мандат:

Задачи

o Провеждане на цялостна и ефективна политика за развитие на националната платежна система;

o Провеждане на ефективно, прозрачно и отговорно управление на

платежните системи;

Концепция за развитието на БНБ 20032009

38

o Поддържане на ясна и прозрачна правна рамка, която отразява целите на политиката за развитие на платежната система, надежд-

ността, ефикасността, сигурността и стабилността на системата, защитата на участниците в нея и осигуряването на платежните услуги;

o Разработване на анализи и оценки за съвместимостта на националната платежна система с принципите и стандартите на Европейс-

ката централна банка и Банката за международни разплащания за

развитието на платежните системи;

o Минимизиране на рисковете в платежния процес за постигане на

надеждна платежна система чрез разработване на мерки за предотвратяване възникването на рискове и задържане на рисковете в оп-

ределени граници;

o Поддържане на финансова, техническа и инфраструктурна интегрираност чрез налагане на релевантни стандарти и изисквания с

цел гарантиране стабилността на платежната система;

o Ускоряване на платежния процес и оптимизиране на ценовата политика на участниците в процеса;

o Разширяване обсега на платежните услуги и улесняване на достъпа

на клиентите до тяхното използване;

o Развиване на платежната система чрез усъвършенстване качеството на платежните услуги и предоставяне на нови платежни услуги;

o Прилагане на международно признатите стандарти и изискванията за платежните системи на Европейската централна банка и

на Банката за международни разплащания;

o Засилване ролята на наблюдението и анализа на текущото състояние и развитие на платежните системи в страната в изпълнение

на функцията на БНБ на надзорен орган на националната платежна

система;

o Разработване на анализи и оценки за ефектите от функционирането на платежната система в страната върху монетарната и финансовата стабилност;

o Координиране с националните и международните институции, ангажирани в платежния процес.

Вторият приоритет предполага преследването на следните цели:

Цели

o Подготовка на хармонизацията на националната платежна система с европейската система за разплащания и европейските изисква-

ния и стандарти.

o Ускоряване приемането на България като пълноправен член в Европейския съюз и Икономическия и паричен съюз.

Задачи

o Подготовка на интегрирането на платежната система в България

към функциониращата в съответния момент европейска система

за разплащания (TARGET, TARGET 2, RTGS+ или други системи);

o Поддържане на функциониращата Система за брутен сетълмент в

реално време (RINGS) като съвместима с европейските стандарти

след присъединяване на страната към ЕС и ИПС;

o Гарантиране техническата обработка на плащанията в евро и на

международните плащания от страна на Системата за брутен сетълмент в реално време (RINGS) при присъединяването на България

към ЕС и ИПС;

o Пълна хармонизация на националната платежна система с правната

рамка и директивите на ЕС, свързани с платежните системи и системите за сетълмент на ценни книжа;

o Съблюдаване поддържането на конвергентност на националната

платежна система с основните принципи на Банката за международни разплащания, стандартите на Европейската централна банка, стандартите на Международната организация по стандартизация и др.;

o Разширяване приложението на картовите разплащания в българската икономика с цел ускоряване на платежния процес и синхронизиране с международната практика;

o Увеличаване дела на безналичните плащания в България като предпоставка за напредъка в усъвършенстването на платежно-разчет-

ните отношения и ограничаване мащабите на сивата икономика;

o Интегриране на националните системи за сетълмент на ценни книжа към европейските депозитари EUROCLEAR и CLEARSTREAM,

при постигане на съвместимост с техните стандарти и изисквания;

o Аналитично и информационно обезпечаване на действията на участниците в платежния процес във връзка с подготовката и фактическото присъединяване към ЕС и ИПС;

o Подготовка на структурната организация на БНБ за интеграцията

є с действащата европейска платежна система;

o Създаване на адекватна на европейските изисквания правна рамка в

областта на платежните системи;

o Осигуряване на кадрово, техническо и инфраструктурно обезпечаване на подготовката на националната платежна система за хармонизация с европейската система за разплащания;

o Разработване на анализи, проучвания и оценки на възможните подходи за интегриране на депозитарите на ценни книжа в България (Де-

позитар на ДЦК при БНБ и Централен депозитар АД) към европейските депозитари;

o Промени в нормативната база, регламентираща платежните системи и системите за сетълмент на ценни книжа.

Регулярната дейност в областта на платежните системи ще се изразява в следното:

o Преглед на дейността на платежната система веднъж годишно;

o Преглед на дейността на Надзора на платежните системи веднъж

годишно;

o Преглед на нормативната рамка на платежната система веднъж

годишно обсъждане и съгласуване с Асоциацията на търговските

банки, системните оператори, Министерство на финансите,

Общия финансов надзор, Фондовата борса;

o Внедряване на нова версия на RINGS веднъж годишно, отразяваща

анализа на дейността на платежната система, констатациите и

препоръките на Надзора на платежните системи;

o Редовно участие във форумите на ЕЦБ във връзка с платежните

системи и подготовка за свързване с TARGET платежната система на ЕЦБ.

В зависимост от развитието на динамичните в момента виждания за

развитието на TARGET ще се търси възможност за присъединяване към обща платформа като най-ефективен вариант за малка страна като България.

Готовност за това трябва да има не по-късно от една година преди приемането на страната в еврозоната.

По отношение Надзора на платежните системи като нова за банката

дейност, въведена през 2003 година, развитието му ще бъде в изграждането

на методология за работа и на база данни до края на 2003 година. Напълно

ефективно функциониране ще започне през 2004 година.

Предвижда се през втората половина на 2003 година да започне работа

по проект за Закон за плащанията, който ще обхване материята, регулираща националната платежна система.

По отношение на картовите плащания ще продължи започнатата процедура за продажба на дялове/акции от БОРИКА ЕООД. След извършване на

бизнес оценка на дружеството ще се изготви схема на продажба и в зависимост от действителния интерес сделката може да се осъществи до края

на 2003 година.

БОРИКА ЕООД е създадено като дружество с едноличен собственик

БНБ. До сега дружеството е съдействало изключително много за създаването и развитието на бизнеса с банкови карти в България. Понастоящем този бизнес се развива с много бързи темпове и съответно интересите на

участниците в него започват да се проявяват осезателно. Това налага БНБ

да преоцени своята роля и място в развитието на плащанията с банкови карти.

Международната практика показва, че централните банки (с много малки изключения) не контролират и не участват в капитала и управлението на

дружества от вида на БОРИКА ЕООД, занимаващи се с услуги за извършване

на плащания с банкови карти. Ролята на централните банки се свежда до извършване на сетълмента на тези плащания и регулиране на реда за неговото осъществяване с оглед осигуряване на стабилност и ефективност.

През 2005 година картовите разплащания в страната трябва да осигуряват прилагането на т. нар. EMV стандарт или чип карти. За тази цел

през 2003 година се създаде национален комитет за внедряване на стандарта. По този начин ще се повиши съществено надеждността на картовите

плащания.

6. Кредитен регистър

Цели

Политиката по отношение на кредитния регистър ще се определя от

интереса на търговските банки. БНБ ще следва общоприетата практика в

други страни тази дейност да не се осъществява от централните банки, но

при наличието на готова система и желание от страна на търговските банки ще може да им предоставя тази услуга.

Задачи

При желание от страна на търговските банки за изграждане на нов кредитен регистър (каквито намерения са заявени) регистърът в БНБ ще бъде

закрит.

При желание от страна на търговските банки БНБ може сравнително

бързо да доразвие кредитния регистър, като обхване всички кредити в банковата система и започне директно да предоставя информация. За това са

необходими не само промени в софтуера на регистъра, но и промени в нормативната уредба и значителна организация от страна на търговските банки.

Централният кредитен регистър може да се усъвършенства в следните посоки:

o включване на данните за кредитната задлъжнялост на местните

лица към чуждестранни лица;

o включване на данни за кредитната задлъжнялост на местни лица

към други местни лица, която информация може да се получи от

други институции, възнамеряващи да създадат подобна информационна система, или е налична;

o Усъвършенстване на начина на предоставяне на данните съобразно

Закона за електронния подпис;

o Анализ на настоящата производна информация и усъвършенстването є съобразно нуждите на потребителите, включително справки

за големите кредити по изискванията на Наредба № 7 на БНБ;

o Използване на информационна система за свързаност на юридическите лица, което ще улесни обобщаването на информацията за кредитната задлъжнялост на тези лица.

7. Счетоводство

Цели

Подготовка за работа на счетоводството в съответствие с изискванията на ЕЦБ.

Съществуват няколко сериозни различия между Международните счетоводни стандарти, които БНБ спазва в съответствие със Закона за БНБ

и изискванията на ЕЦБ. Законът за БНБ включва някои допълнителни счетоводни правила, касаещи нереализираните печалби на централната банка, възникващи от изменението в оценката на активите или задълженията в злато или чуждестранна валута. Намеренията на Българската народна банка да

се присъедини към ЕСЦБ предполагат внасяне на промени в счетоводната

рамка на БНБ, с оглед тя да бъде съобразена със счетоводната рамка на

ЕСЦБ. В тази връзка съществуващата информационна счетоводна система

трябва да бъде адаптирана така, че да позволява изготвянето на годишните отчети на банката да бъде в съответствие със счетоводната рамка на

ЕСЦБ. Различията между Международните счетоводни стандарти и счетоводната рамка на ЕСЦБ са съществени, отнасящи се до признаването на

приходите от валутни позиции и операциите на пазара с финансови инструменти. Ето защо присъединяването на БНБ към ЕСЦБ и включването є в Европейския съюз ще доведат до законодателни промени. Годишните отчети

на банката, изготвени на базата на изискванията на ЕСЦБ, ще наложат промени в Закона за БНБ, които ще бъдат направени вероятно през 2006 година,

но във всички случаи преди влизането на страната в Европейския съюз.

Втора основна цел е смяната на съществуващата счетоводна система

на банката.

Задачи

o До края на 2003 година ще се извърши преглед на всички счетоводни

функции, с което на практика ще се постигне създаване на модерна

структура, адекватна на организацията на работа в счетоводствата на централните банки от евросистемата, което се налага и

след внедряването на Системата за брутен сетълмент в реално

време. Основните счетоводни функции могат да се определят като създаване на добра счетоводна отчетност и изготвяне на финансови отчети, както и дефиниране и анализ на счетоводната политика и процедури на банката. С оглед съобразяването с най-добра-

та практика в счетоводството е необходимо допълнително обучение и придобиване от счетоводителите в дирекцията на нужните

умения, което трябва да се извършва регулярно.

o До края на 2003 година ще продължи да се работи за развитие и усъвършенстване на валутната счетоводна подсистема за постигане

на цялостна автоматизирана връзка между счетоводството и дирекция „Ковчежничество“.

o До края на 2003 година ще продължи дейността по промяната на Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА) с оглед

привеждането є в пълно съответствие с новата структура и организация на платежната система.

o От 2004 година БНБ започва внедряването на нова система за парична статистика в Република България в съответствие с изискванията на Европейската централна банка. За да отговори на тези

изисквания към паричната статистика, ще се извърши необходимата прекласификация на позициите в баланса на банката по сектори,

матуритет, инструменти, както и на информацията за корекции в

стойността на ценните книжа, валутните преоценки и др.

o С оглед хармонизиране отчетността на БНБ с изискванията на

ЕЦБ през 2003 година банката ще започне процедура за внедряване

на нова счетоводна система. Ще се изготви техническо задание и

обяви търг за изпълнител. Тази система трябва да бъде съобразена

и с изискванията на Международните счетоводни стандарти. За

внедряването на новия софтуер ще бъдат необходими от 18 до 20

месеца, като се предвижда през 2004 година да започне внедряване-

то є и при нормално развитие процесът да приключи през 2005 година.

o В процеса на присъединяване към ЕСЦБ ще се разчита и на подкрепата на външния международен одитор, чийто избор за тригодишен

период за финансовите 20032005 г. предстои.

o По отношение бъдещото изготвяне на отчетите на БНБ в съответствие със счетоводните изисквания на ЕСЦБ банката ще разчита на техническата помощ, предоставяна от френската и холандската централнa банкa в рамките на споразумението за сътрудничество.

8. Статистика

Цели

Развитието на статистиката в БНБ през следващите шест години

ще бъде неразривно свързано със започналото преструктуриране на БНБ в

изпълнение на вече поетите от страната ангажименти за присъединяване

към Европейския съюз през 2007 година и за последващо включване в еврозоната. То ще бъде насочено също към участие на България в Специалния стандарт за разпространение на данни (Special Data Dissemination Standard SDDS), разработен от МВФ като средство за прозрачност, навременност и ефективност при подготовката и разпространението на икономическа и финансова статистическа информация.

Задачи

o През периода 20032009 година ще продължи започнатото вече развитие и усъвършенствуване на паричната и банковата статистика и статистиката на платежния баланс в съответствие с изискванията на Евростат и ЕЦБ в рамките на процеса на присъединяване на страната към ЕС. Целта е до края на 2006 г. разработваната

и разпространявана от БНБ статистика да отговаря напълно на

стандартите на ЕС, т.е. да се изпълни ангажиментът за това, записан в преговорната позиция на страната по Глава 12 „Статистика“. След приемането в ЕС по-нататъшното развитие и усъвършенстване на статистиката в БНБ ще бъде насочено към подпомагане по-бързото присъединяване на страната към еврозоната.

o Продължаване на статистическата дейност в БНБ, свързана с

членството на страната в разработената от МВФ „Обща система за разпространение на данни“ (General Data Dissemination System

GDDS) и подготовката за присъединяване към по-съвършената є

версия „Специален стандарт за разпространение на данни“ (Special

Data Dissemination System SDDS). България е член на GDDS от

2000 година и планира да се присъедини към SDDS до края на

2003 година (това намерение е включено в меморандума за икономическата политика от юни 2003 година във връзка със споразумението на страната с МВФ).

o В областта на паричната и банковата статистика БНБ ще продължи последователно да внедрява изискванията на ЕЦБ и МВФ. През

годината ще се извърши подготовката на статистическата информация за финансовия сектор за включването на страната в

SDDS. До края на текущата година предстои също завършването и

тестването на нова входна система от показатели за компилиране

на паричната статистика. От началото на следващата година тя

ще замени използваните досега оборотни ведомости на БНБ и търговските банки. Замяната се налага поради преминаването на банки-

те към индивидуални сметкопланове във връзка с ползването на

Международните счетоводни стандарти, както и за отразяване на

нарастващите изисквания на ЕЦБ към обработваните данни по отношение на тяхната разбивка по институционални сектори, финансови инструменти, матуритети и валути. С внедряването на новата входна система ще се усъвършенства и системата от изходни показатели чрез разширяване на разбивките по валути (евро,щатски долари и други) и инструменти и матуритети.

o През 2004 година ще се разработи и внедри статистиката на по-

тоците в допълнение към съществуващата парична статистика,

която отразява състоянието на съответните показатели само

към определен момент.

o През 2005 г. ще продължи развитието на лихвената статистика,

като целта е да се отговори на всички изисквания на ЕЦБ, които са

в процес на формиране. Наред с компилирането на паричната и банковата статистика тя ще се усъвършенства чрез сезонно изглаждане и ще се допълва чрез кратки оперативни анализи за нуждите на БНБ и ЕЦБ.

o През 2006 година ще се разшири обхватът, като наред с монетарните финансови институции се включат и другите финансови институции за получаване на финансов отчет. Той е естественото

развитие на съставения в момента паричен отчет (обхващащ монетарните финансови институции) и също влиза в информацията,

разработвана от ЕЦБ. В процеса на присъединяване на страната

към ЕС БНБ ще продължи да участва и усъвършенства информационния обмен с ЕЦБ в областта на паричната статистика (включително статистиката на потоците) и лихвената статистика, а

след включването в съюза ще участва в единната статистическа

дейност под ръководството на ЕЦБ.

o В областта на статистиката на външния сектор (платежен баланс и брутен външен дълг) БНБ ще продължи започнатата хармонизация с изискванията на Евростат, ЕЦБ и МВФ. До края на годината

ще се подготви таблицата за резервите (Reserve Template) за нуждите на SDDS, както и всички необходими показатели за външния

сектор за включването на страната в SDDS. През текущата година също ще се разработи и приеме необходимата нормативна уредба, свързана с измененията във Валутния закон, която значително

усъвършенства юридическата основа за съставяне на платежния

баланс. През периода 20032006 година ще се реализира последователно развитие на системата за компилиране на платежния баланс

с цел до приемането на страната в ЕС тя напълно да отговаря на

всички Европейски стандарти. Главните области за усъвършенстване на методологията за съставяне на платежния баланс са отчитане на услугите (транспорт, туризъм 2004 година), преките инвестиции (чуждестранни в страната и български в чужбина

2005 година), портфейлните инвестиции (в страната и в чужбина

2006 година). Основните подходи, които паралелно ще се внедряват

са два. Единият включва разработването на система в БНБ за отчитане на банковите трансакции с останалия свят не обобщено, както е в момента, а трансакция по трансакция. Тя ще съдейства за

значително повишаване качеството и обхвата на платежния баланс. Вторият подход е разширяване използването на директните

методи за събиране на данни за платежния баланс от реалния сектор (фирми и граждани). Юридическата основа за неговото прилагане е поставена в измененията на Валутния закон. Директните методи ще се прилагат главно при отчитането на преките и портфейлните инвестиции и ще допълват системата за обработка на информация по трансакции. Компилирането на платежния баланс ще се разшири със сезонно изглаждане на динамични редове, ще се задълбочи анализът на динамиката на външния сектор. В процеса на присъединяване на страната към ЕС БНБ ще продължи да участва и усъвършенства информационния обмен с ЕЦБ и Евростат в областта на статистиката на платежния баланс, а след включването в

съюза ще участва в единната статистическа дейност под ръководството на ЕЦБ и Евростат.

o Експерти на БНБ ще продължат да участват и в работната група

по съставянето на финансовата сметка (съвместно с експерти от

МФ и НСИ, под ръководството на НСИ). Усъвършенстването на

статистиката за финансовия и външния сектор, която се разработва в БНБ, ще бъде информационната основа при съставянето на

финансовата сметка и ще съдейства за нейната консистентност

в общата система на националните сметки.

9. Аналитично-прогнозна и

изследователска дейност

Цели

Превръщане на аналитично-прогнозната и изследователската дейност

в приоритетна функция на централната банка. С оглед общата перспектива за развитие на БНБ във връзка с евроинтеграционния процес ролята на научната дейност трябва да се засили, тъй като тя пряко допринася за репутацията на банката в страната и чужбина, както и за изграждане на обществено доверие в институцията на централната банка. Основната задача на

БНБ е да изследва актуални теми за паричния и реалния сектор на икономиката, чиито анализи ще ползват и работата на други държавни институции.

След въвеждането на паричния съвет дейността на БНБ в областта на

научноизследователската, аналитичната и прогнозната дейност по необходимост се промени. Отказът от провеждане на активна парична политика,

насочена към въздействие върху икономиката чрез стандартните инструменти на централната банка, обезсмисли някои от преди провежданите из-

следвания. Съвсем естествено интересът се пренасочи към новия монета-

рен режим и неговото влияние върху реалния сектор. В началото на

1998 година БНБ започна да издава серията „Дискусионни материали на

БНБ“, в която се появиха редица изследвания в тази насока. Въпреки че в

основата си тези изследвания са предимно теоретични, в тях могат да се

открият и полезни за практиката предложения, някои от които вече са въведени.

Задачи

Шест години след въвеждането на паричния съвет и след доказаните

положителни резултати от неговото действие приоритетите на икономическите анализи в БНБ се променят. До голяма степен особеностите, организацията и функционирането на паричния съвет са изследвани и не представляват особен интерес. Научноприложен интерес вече представляват

темите, свързани с разкриването на дългосрочните последствия от възприемането на правилата на паричния съвет, а именно:

o Финансовата система, паричният съвет и икономическият растеж микро- и макроикономически аспекти;

o Отражение на паричния съвет върху реалния сектор, в т. ч. и върху

ригидността на пазара на труда;

o Изследване поведението на търговските банки;

o Степен на адаптация на икономическите агенти към фиксирания

курс;

o Запазване на конкурентоспособността на износа в условията на ре-

ално надценявана национална валута;

o Фактори, определящи появата и динамиката на „сивата икономика“. Влиянието є върху финансовата система. Възможности за емпирични оценки.

o Промените във външнотърговските потоци и отражението им

върху динамиката на платежния баланс, валутните резерви и паричното предлагане;

o Основни инфлационни фактори в условията на паричен съвет.

След официалната покана към България за започване на преговори за присъединяване към европейските икономически и политически структури следва да са започне работа по теми, отнасящи се до евроинтеграцията. По-важните са следните:

o Макроикономически, монетарни и финансови аспекти на евроинтеграцията;

o Процесът на конвергенция и инфлационните ефекти за икономиката;

o Икономическият потенциал на България и възможностите за достигане и поддържане на Маастрихтските критерии за членство в

ИПС.

С напредването на преговорите и наближаването на времето за пълноправно членство на дневен ред ще излязат въпросите за възстановяването

на инструментите на централната банка с оглед включването є в

Европейската система на централните банки.

Съществуват и редица теми за изследвания, към които интересът е

постоянен и по които следва да се работи непрекъснато. Такива са темите

за трансмисионния механизъм, индикаторите за ранно предупреждаване за

зараждащи се финансови и/или банкови кризи, моделиране на различни макрои микроикономически процеси. По тези теми БНБ има изразен постоянен ангажимент, доколкото става въпрос за усъвършенстване на вече изградени

модели и взаимовръзки и тестването им с новите статистически редове.

С особен приоритет ще трябва да се гледа на изграждането на нов макроикономически модел, отговарящ на новите условия, в които ще се окаже

страната след пълноправното є членство в ЕС. Сегашният макромодел е

разработен през 1999 г. и пригоден за оценки, тестване на различни сценарии

и краткосрочни прогнози в условията на паричен съвет. В рамките на програмата за сътрудничество между БНБ, френската и холандската централна

банка през следващите две години се предвижда ползването на експертна и

техническа помощ за изграждането и практическото ползване на нов макро модел. Предвижда се работата по този проект да приключи в края на 2005 г.

10. Агент на правителството

Цели

Съдействие на правителството от страна на централната банка в

провежданата от него фискална политика чрез поддържане на икономическа

стабилност в страната, осигурява стабилността на банковата система,

поддържане доверието на гражданите в провежданата парична политика.

Ниската инфлация и ниските лихви, които са резултат на провежданата политика на централната банка, подпомагат правителството да провежда

структурните реформи и да финансира разходите.

БНБ осъществява диалог с правителството и държавните институции по всички проблеми, свързани с провежданата парична политика, разви-

тието на финансовата система и влиянието им върху икономиката. БНБ

очаква от правителството да обменя информация във връзка с намеренията

си, засягащи финансовата система и паричната политика.

Задачи

По закон и съгласно регулациите на ЕС централната банка не може да

финансира пряко бюджета, но с политиката си тя може да създаде и да поддържа благоприятни условия за финансиране на правителствените разходи.

Съгласно чл. 43 от Закона за БНБ Българската народна банка е официален депозитар на държавата, като организира и осъществява касовото из-

пълнение на държавния бюджет и при договорени с министъра на финансите

условия действа като агент по държавните дългове.

За изпълнение на агентските си функции по държавния дълг в съответствие с чл. 35 от Закона за държавния дълг БНБ:

o организира и провежда аукциони и подписки за продажба на ДЦК;

o регистрира емисиите на ДЦК, сделките с ДЦК на вторичния пазар и

създава условия за развитието на вторичния пазар;

o съвместно с МФ извършва подбор на първични дилъри на ДЦК, издава разрешение за инвестиционно посредничество с ДЦК и осъществява текущ контрол върху изпълнението на критериите за оценка

и избор на първичните дилъри;

o предоставя информация за финансовото състояние на първичните

дилъри на ДЦК;

o изпълнява други съвместно договорени дейности.

С оглед оптимизиране изпълнението на посочените функции в съответствие със Стратегията за управление на държавния дълг е постигната

договореност с МФ в краткосрочен план развитието на системите за ре-

гистрация и обслужване на вътрешния дълг в централната банка да се реализира чрез:

o подобряване на комуникациите с участниците в пазара на ДЦК в съответствие с международните процедури и стандарти (внедрява-

не на SWIFT и други алтернативни технически средства);

o модернизация на електронната система за регистриране и обслужване на търговията с ДЦК, което ще позволи усъвършенстване на

процеса по провеждане на аукционите и внедряване на изцяло автоматизирана обработка (Straight Trought Processing) на сделките с

ДЦК. Това ще осигури по-ефективно регулиране и контрол върху

функционирането на вторичния пазар на ДЦК и повишаване на неговата ликвидност.

С усъвършенстването на инфраструктурата за обслужване на пазара

на ДЦК и във връзка с присъединяването на страната към Европейския съюз

в периода до 2007 г. постепенно ще се въвеждат препоръките и стандартите относно системите за регистрация и сетълмент на сделките с ДЦК,

разработени и приети от международните организации CPSS и IOSCO. Успоредно с това ще се изпълняват Директива 98/26/ЕС за окончателност на сетълмента и Директива 2002/047/ЕС относно споразуменията за финансови обезпечения. Това ще осигури повишаване на ефективността и прозрач-

ността на пазара на ДЦК, по-пълна защита на интересите на инвеститорите и свеждане до минимум на рисковете в системата за сетълмент на ДЦК.

Промените в инфраструктурата по обслужването на държавния дълг

ще се извършват чрез поетапно преразпределение на договорените между

МФ и БНБ функции, съгласувано с участниците на пазара на ДЦК и след провеждане на консултации с представители на ЕС.

11. Информационни технологии

Цели

Осигуряване на навременна, достоверна и защитена информация на основните функционални звена в БНБ и повишаване на тяхната ефективност

посредством внедряване на световни достижения на информационните

технологии. През посочения период се очаква присъединяване на БНБ към Европейската система на централните банки, което поставя на преден план

задачите по синхронизиране на информационните системи на БНБ с тези на

страните от еврозоната.

Развитието на информационните системи на БНБ през периода ще

поддържа основните функции на банката, определени в Закона за БНБ. През

2003 година Управителният съвет на БНБ утвърди документа „Стратегия

за развитие на информационните и комуникационните технологии в БНБ“.

БНБ е една от малкото централни банки в Европа, разполагащи със структурирана, широко съгласувана дългосрочна стратегия за развитие на своите

информационни системи.

Документът включва подробен функционален модел на БНБ, който обхваща основните функционални области на банката в контекста на основни-

те информационни потребности. Общият функционален модел съдържа

следните основни функционални области: парична политика, поддържане и

регулиране на платежните системи, агент на правителството, поддържа-

не на банкнотно-монетното обращение, надзорно-регулативна функция, информационно-оповестителна функция, ресурсно-осигуряваща функция.

Стратегията за развитие на информационните системи на БНБ през

периода 20032009 година ще се внедри съгласно разработена програма за

реализация на стратегията. В този документ са представени: подробен

план-график за изпълнение на стратегията, необходимите човешки ресурси

и организационна подготовка, механизмите за контрол на изпълнението.

Стратегията за развитие на информационните и комуникационните

технологии в БНБ е разработена в три основни направления: развитие на

приложните системи, развитие на информационната архитектура и развитие на технологичната инфраструктура. Във връзка с реализацията на

стратегията за развитие на информационните и комуникационните технологии в БНБ УС на БНБ утвърди реорганизация на дейността на дирекция

„Информатика и телекомуникации“.

Задачи

Основните проекти от плана за развитие на информационните системи на БНБ, които ще бъдат реализирани през периода 20032009 година, са:

o Система за анализ и управление включва проектиране на единен информационен поток от търговските банки, аналитични приложе-

ния „Статистика“, „Надзор и регулиране“, „Международна и европейска интеграция“, „Управленски отчети и анализи“, „Вътрешен

одит“ и др.;

o Интегрирана банкова информационна система, включваща нова модерна счетоводна система, подсистема „Ковчежничество“ и други

приложни подсистеми;

o Модернизация и по-нататъшно развитие на системите, обслужващи пазара на държавни ценни книжа;

o По-нататъшно усъвършенстване на управлението на вътрешния

документооборот и на работния поток от данни.

Задачите по подготовката на информационните системи на БНБ за

очакваното присъединяване на БНБ към ЕСЦБ през 2009 година ще бъдат

обект на специално внимание от страна на ръководството на БНБ. Поради

спецификата си изпълнението на част от проектите за интеграция на информационните системи на БНБ към европейските системи ще предшества присъединяването на БНБ към ЕСЦБ. Дейността в тази област ще стане приоритетна от началото на 2005 година. Особено важни са задачите в

областта на платежните системи, системите за статистическа информация, системата за управление на паричните резерви.

Освен хармонизиране на информационните системи, осигуряващи дейността на БНБ, с новите изисквания на евроинтеграцията присъединяване-

то към Европейската система на централните банки ще наложи внедряването на група от нови информационни системи, общи за всички централни банки от еврозоната. Изпълнението на тази задача ще изисква значителни инвестиции, експертни човешки ресурси от най-високо качество и подкрепа

от цялата българска финансова общност. Някои от задължителните за внедряване общи информационните системи са:

o ESCB-Net универсална защитена комуникационна среда за връзка

между европейските централни банки използва се от всички информационни системи, както и за гласови комуникации;

o Система за операции в изпълнение на паричната политика на ЕСЦБ;

o Система за управление на паричните резерви;

o База данни за финансови институции, активи и посредници (проект № 13);

o Система за наблюдение и предотвратяване разпространението на

фалшиви евробанкноти и монети (CMS Counterfeit Monitoring System).

12. Вътрешен контрол и вътрешен одит

1. Главни цели на контрола на вътрешния одит

Оценка на организационните звена и процесите от гледна точка на:

- Ефективност възможността да следва целите на институцията в съответствие с политиката и инструкциите, издава-

ни от ръководството на банката, както и в съответствие с

външното законодателство и вътрешните наредби; оценка на

способността да приеме възможни бъдещи промени;

- Ефикасност оценка на разходите/ползите от предоставени-

те ресурси; оценяване на способността да оптимизира използването на ресурсите (човешки, финансови и технически);

- Сигурност защита целостта на активите, контрол върху

процесите по операциите, опазване на целостта, конфиденциалността и достъпа до информацията.

2. Мисия, предмет и обхват

Мисията на вътрешния одит е да извършва и предоставя на Управителния съвет на Българската народна банка независими, обективни и безпристрастни проверки, оценки, анализи и консултации

по отношение на ефективността и ефикасността на системите

за управление на риска, контрола и корпоративното управление на

банката.

Предмет на дейността на вътрешния одит е да определи дали мрежата от системи за управление на риска, контрола и корпоративно-

то управление според замисъла и осъществяването є от ръководс-

твото на БНБ, е адекватна и функционира по начин, който осигу-

рява:

- Подходящо идентифициране и управление на рисковете.

- Ефикасно взаимодействие между различните нива на управле-

ние.

- Точност, надеждност и навременност на всяка значима финан-

сова, управленска и оперативна информация.

- Съответствие на действията на служителите с политика-

та, принципите, стандартите, процедурите и приложимата

нормативна уредба.

- Икономично придобиване на ресурсите, ефективното им опол-

зотворяване и подходяща защита.

- Изпълнение на програмите, плановете и целите.

- Насърчаване на високото качество и непрекъснато усъвършен-

стване на процесите на контрол в банката.

- Идентифициране и подходящо решаване на значими норматив-

ни въпроси, засягащи банката.

Процесът на вътрешен одит включва:

- Планиране на одитната задача изготвяне на програма за

одит.

- Получаване на одобрение за извършване на одита заповед от

управителя.

- Изпълнение на одитната задача, прилагайки професионални

одит техники и оценка на риска.

- Докладване на управителя.

- Проследяване прилагането на препоръките.

3. Професионални стандарти

Дейността на вътрешния одит в БНБ се осъществява в съответ-

ствие със “Стандартите за професионална практика на вътреш-

ния одит” на Института на вътрешните одитори (ИВО) и се под-

чинява на Кодекса за етично поведение на ИВО. Други съотносими

международни и национални стандарти се прилагат по усмотрение.

4. Кадрово обезпечаване и обучение

Броят на одиторите в една централна банка е решение, определено

от оценката на риска в институцията и съобразно насоките на до-

кумента „Системи за вътрешен контрол в кредитните институ-

ции“, издаден от EMI 1997 г. и съгласуван с банковите надзорни ор-

гани, който изисква от банките да осигуряват своите служби за

вътрешен одит с подходящ персонал по отношение на количест-

вото и качеството.

Основно правило, прието от големите централни банки, е на 100

служители да има по 1 одитор. В момента тази статистика сочи

между 0.3 до 1.7% одитори от общия брой кадри. Естествено за го-

лемите банки е възможна специализация и оптимизация на работа-

та на одиторския състав, докато за по-малките банки е характер-

но по-високо съотношение.

Одиторите в БНБ трябва да имат университетска степен на обра-

зование от престижно учебно заведение. Трябва да имат най-малко

основни познания по електронна обработка на данни и да могат да

работят с компютър. Трябва да могат да анализират и оценяват

автоматизирани операционни процедури. Знанието на английски

език е много важно условие за текущата работа на одитора. Банка-

та да провежда политика на постоянно и целенасочено обучение на

персонала от вътрешния одит.

5. Система за управление на риска в БНБ

БНБ ще изгражда система за управление на риска за идентифицира-

не и анализ на рисковете на ранен етап, за установяване и следене

на разумни лимити и постоянно обучение и развитие с цел адапти-

ране към бързо изменящата се среда.

Концепция за развитието на БНБ 20032009

55

Вътрешен одит разработва методология за управление на риска и

оказва помощ при внедряването є, извършва периодични прегледи на

функционирането на системата за управление на риска, консолиди-

ра отчетите на рисковите области и изготвя обща карта на риска.

6. Задачи за реализация на стратегията

Успешно приключване на двустранния договор с френската нацио-

нална банка в областта на вътрешния одит и постигане на поста-

вените цели:

- установяване на всеобхватна вътрешна контролна система;

- създаване на работни процедури по отношение на вътрешния

одит в съответствие с международните и европейските

стандарти;

- изграждане и функциониране на система за управление на риска

на база на матрица на риска;

- избор и внедряване на подходящ софтуер: за управление на

одитния процес планиране, отчитане документиране; за изв-

личане и анализ на данни от банковите системи.

Програма за обучение и сертифициране по международните стан-

дарти за вътрешен одит на екипа от одитори на БНБ.

Концепция за развитието на БНБ 20032009

56

Концепция за развитието на БНБ 20032009

57

IV.

Договор за

сътрудничество

Концепция за развитието на БНБ 20032009

58

Договор за сътрудничество между

Banque de France, De Nederlandsche Bank

и Българската народна банка „Укрепване

на институционалния капацитет на

централната банка“

Проектът е финансиран в рамките на програма PHARE 2001. Изборът

на консорциум от френската и холандската централна банка за партньори в

проекта е мотивиран от доказания професионализъм на експертите от две-

те банки и от досегашния им опит в други договори за сътрудничество.

Цел на проекта

Подготовка на БНБ и българския банков сектор за успешно присъединя-

ване и пълно интегриране към банковата система на Европейския съюз и Ев-

ропейската система на централните банки.

Срокове: начало на проекта септември 2002 година.

Продължителност 2 години.

Основни приоритети на проекта

o По-нататъшна хармонизация на законодателството в областта на

банковия сектор, движението на капитали, плащанията и икономи-

ческия и паричен съюз с правото на ЕС;

o Приемане и прилагане на стандартите и изискванията на Европейс-

ката централна банка и практиката на Европейската система на

централните банки;

o Повишаване квалификацията на служителите от БНБ.

Френската централна банка предоставя експертна помощ в областта

на паричната статистика и статистиката на платежния баланс, вътреш-

ния одит, счетоводната и платежната системи, икономическия и паричен

съюз. Участието на холандската централна банка е в областта на банковия

надзор, ковчежничеството и управлението на човешките ресурси.

Основните форми на сътрудничество в рамките на Проекта са визити

на експерти от френската и холандската централни банки в БНБ, визити на

български експерти във френската и холандската централни банки, семина-

ри, обмен на документи. През първата година от работата по проекта в

БНБ има постоянен представител от страна на Banque de France т. нар.

съветник по присъединяването, който ще съдейства за успешното изпълне-

ние на проекта.

В първия етап на проекта ще бъде извършен анализ и оценка на същес-

твуващата организация, операции и функции на БНБ по отделните компо-

ненти, ще бъдат идентифицирани несъответствията между българското

законодателство и правото на ЕС в банковата област. В резултат на оцен-

ката ще се изготвят препоръки и сценарии за подобряване дейността на

БНБ, програми за повишаване квалификацията на служителите и изготвяне

на необходимите допълнения в нормативната уредба. На първият етап се

предвижда и експертиза за закупуване на подходящ софтуер и хардуер в об-

ластта на вътрешния одит, статистиката и учебната дейност. В резул-

тат на идентифицираните потребности през втория етап на проекта ще

бъдат приложени препоръките на френските и холандските експерти за

постигане на крайните цели по компоненти. Очаква се изготвяне на нови

нормативни актове, вътрешни правила и процедури, подобряване на функци-

онирането на БНБ, повишаване квалификацията на служителите є.

Компоненти на проекта

Банков надзор идентифициране на различията между съществуващи-

те наредби в областта на банковия надзор и директивите на ЕС в областта

консолидирания надзор и капиталовата адекватност и пълно хармонизиране

на българското законодателство с това на ЕС. Повишаване на знанията на

експертите от БНБ в областта на финансовите инструменти и тяхното

регулиране в съответствие с Basel Capital Accord. Укрепване капацитета на

БНБ в областта на банковия надзор във връзка с предотвратяване прането

на пари и други форми на финансови престъпления.

Счетоводство преглед и привеждане в съответствие на счетоводни-

те стандарти, прилагани от БНБ, с европейските и международни стандар-

ти и практика, както и с изискванията на ЕЦБ.

Платежна система осигуряване на пълно съответствие на българс-

ката RTGS система с европейските стандарти и изискванията на ЕЦБ. По-

вишаване квалификацията на служителите от БНБ в областта на платеж-

ната система. Хармонизиране на правната уредба в областта на плащания-

та и платежната система с директивите на ЕС.

Парична статистика въвеждане изискванията на ЕЦБ в работата на

паричната и банковата статистика. Постигане на съвместимост със стан-

дартите на ЕЦБ.

Платежен баланс въвеждане изискванията и препоръките на ЕЦБ и

Евростат в областта на платежния баланс. Оптимизиране структурата на

отдел „Платежен баланс“.

Управление на валутните резерви и ковчежничеството съответс-

твие с приетите международни стандарти и европейски практики в об-

ластта на управлението на валутния риск. Въвеждане на адекватни мерки за

контрол на риска. Изготвяне на необходими документи за работата на ди-

рекцията. Наръчник за бизнес процедури за управление на валутните активи.

Изграждане на иконометрични модели за търсенето на налични пари и модел

за обща ликвидност на банковата система.

Касови операции хармонизиране на касовата дейност на БНБ (в об-

ластта на емитирането, циркулацията и изтеглянето от обращение на

банкноти и монети) с изискванията на ЕЦБ. Повишаване квалификацията на

персонала, ангажиран в касовата дейност.

Вътрешен одит изграждане на модерна система за вътрешен одит в

БНБ в съответствие със стандартите за одит на Eurosystem и най-разпрос-

транените стандарти и практики за одит.

Въпроси на икономическия паричен съюз подготовка на необходими-

те законодателни, административни и функционални промени, свързани с

процеса на присъединяване към ИПС и членството в ЕСЦБ. Повишаване ква-

лификацията на персонала, ангажиран с дейността по интегриране и подго-

товката за членство в ЕС/ИПС.

Човешки ресурси обмяна на опит при прилагането на модели за управ-

ление на човешките ресурси в областта на заплащането, класификацията

на длъжностите и професионалната етика. Изработване на Кодекс за етич-

но поведение на служителите и преглед на съществуващите практики и мо-

дели, използвани в БНБ в областта на класификацията на длъжностите, зап-

лащането, атестацията, развитието и обучението на кадрите в БНБ.

Информационни технологии обмяна на опит в областта на IT сигур-

ността. Решения за съхранение на данни, IT outsourcing. Подобряване планира-

нето и контрола върху качеството при разработването на софтуерни прог-

рами с оглед на по-скорошно хармонизиране на IT системата на БНБ с IT сис-

темите, съществуващи в рамките на ЕСЦБ.

Концепция за развитието на БНБ 20032009

Бюджетът на БНБ се изготвя на основание чл. 48, ал. 1 от Закона за

БНБ. Проектът за бюджет се внася за приемане от Народното събрание ед-

новременно с проекта за държавен бюджет.

Бюджетът ще се изготвя съгласно следните основни принципи:

o Разработване в съответствие с прогнозата за макрорамката за

съответната година.

o Изготвяне, наблюдение и отчитане на прозрачен бюджет, унифици-

ран по форма, съдържание и срокове.

o Обвързване на проекта за бюджет с изпълнението на бюджета за

предходната година.

o Придържане към благоразумните банкови принципи и ефективно уп-

равление на риска.

o Определяне на разходите на банката с цел осигуряване ефективно-

то изпълнение на нейните функции и същевременно спазване на бю-

джетната дисциплина.

o Нулево нарастване на разходите увеличение на разходите само с

размера на очакваната инфлация.

o Мотивиране на служителите на банката за ефективното изпълне-

ние на нейните функции и същевременно заздравяване на бюджет-

ната дисциплина.

o Съставяне на бюджет от два самостоятелни раздела разходи за

издръжка на БНБ и инвестиционни разходи.

o Годишен преглед и актуализация на бюджетните процедури.

Разходите за издръжка на БНБ ще се определят с оглед:

o Ефективно обслужване на паричното обращение в страната.

o Подобряване качеството на дейността на банката чрез:

- привличане на служители с висока квалификация и опит;

- мотивиране на служителите чрез подобряване условията на

труд, повишаване на квалификацията и заплащането;

- изучаване и прилагане на международния опит в отделни дей-

ности;

- усъвършенстване на администрацията и издигане дейността

на Банката в съответствие с международните банкови стан-

дарти.

o Укрепване на доверието към БНБ и финансовата система на стра-

ната.

Концепция за развитието на БНБ 20032009

66

o Осигуряване текущите нужди на банката от материали и услуги.

o Отчитане на дейностите, свързани с евроинтеграцията.

Инвестиционните разходи ще се определят с цел:

o Подобряване ефективността на банката чрез усъвършенстване на

съществуващата и въвеждането на нови информационни техноло-

гии.

o Осигуряване на необходимата надеждност и сигурност в дейност-

та на банката.

o Поддържане на сградния фонд на банката.

o Подобряване на инвестиционната среда и инфраструктурата на

банковата система в съответствие със стандартите и изисква-

нията на Европейската централна банка и Банката за международни

разплащания чрез поддърждане на платежна система за плащания в

реално време.

o Осигуряване на съответствие с дългосрочната стратегия за раз-

витие на банката по отношение присъединяването към Евро-

пейския съюз и развитието на информационните технологии.

Основните елементи на процедурата при изготвянето на предложения

бюджет ще са:

o Постоянна Бюджетна комисия, включваща високопоставени служи-

тели на БНБ, отговорни за изготвянето, отчитането и изпълнени-

ето на бюджета.

o Постоянен годишен график за работа по бюджета.

o Бюджет, разработен на ниво разходни центрове, отговорни за не-

говото изпълнение.

o Бюджет на разходните центрове разпределен по тримесечия, с въ-

ведени тримесечни лимити за изпълнение.

o Превишение или неизпълнение на лимитите в определени граници в

зависимост от вида на разхода/прихода се докладва и разрешава в

рамките на приетия бюджет по определен ред.

o Полугодишнo и годишно отчитане.

Събитията, които ще имат съществено отражение върху изготвяне-

то на бюджета:

o Преструктуриране на банката в съответствие с процеса на евро-

интеграция и резултатите от Договора за сътрудничество.

o Реализирането на стратегията за информационните технологии и

комуникации.

o Необходимите разходи за производството на банкноти съобразно с

необходимото количество банкноти и монети за поддържане на

нормално парично обращение.

Инвестиционната програма на банката ще бъде свързана с изпълне-

нието на един мащабен проект, свързан и с Интегрирана информационна сис-

тема на банката, целяща увеличаване на надеждността в нейната дейност.

Концепция за развитието на БНБ 20032009

67

0

10 000

20 000

30 000

40 000

50 000

60 000

70 000

2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009

Графиката представя хронологично разходите за издръжка на БНБ до

2009 година. Размерът на разходите ще бъде с нулево нарастване, като в

последните години се предвижда увеличение, свързано с предстоящото

присъединяване към ЕС.

При определяне на финансовите резултати ще се отчита изпълнение

на функцията на БНБ на паричен съвет, като цел при разработването на бю-

джета на БНБ и изпълнението му ще бъде всекидневната пазарна стойност

на активите да покрива левовата емисия, както и собствените резерви и ка-

питал на банката.

Инвестиционната програма обхваща предстоящите за изпълнение про-

екти, свързани със стратегията за развитие на информационните техно-

логии и касовата дейност, реконструкцията и модернизацията на сградния

фонд и подмяната на амортизирани дълготрайни активи.

В прогнозата за информационни и комуникационни технологии са пред-

видени капиталови разходи за компютърна техника, обновяването на сървъ-

ри, принтери и компютри, комуникационна техника телефонна централа,

структурно окабеляване, лицензи за софтуер и разработване на проекти за

доразвитие на Системата за следене на движението на паричните наличнос-

ти и за развитие на Системата за държавни ценни книжа. Предвидени са

средства за изграждане и развитие на интегрираната информационна сис-

тема на банката, единно хранилище на данни, развитие на счетоводна сис-

тема, аналитично приложение „Статистика“ и свързването с платежната

система на ЕЦБ.

Бюджет на БНБ

(хил. лв.)

VI.

Оперативна дейност

на БНБ

1. Дейности, свързани с финансовата политика

Риск мениджмънт

Отчети на дирекция „Ковчежничество“

2. Дейности, свързани с бюджета и

административната работа

Политика на заплащане и стимулиране

Пенсионна политика

Политика по набиране на кадри/движение на кадри

Разходи за командировки и представителни разходи

Компенсации за неползвана почивка

3. Дейности, свързани с вътрешния одит

Преглед на отчета на Вътрешния одит

Преглед на работния план на Вътрешния одит

4. Списък на периодичните дейности

Двугодишно

Преглед на Работния план на вътрешния одит (март/април текуща

година)

Годишно

Преглед на счетоводната политика на БНБ (януари)

Преглед на външният одит (март . април)

Преглед на годишни доставки за предишна година (април)

Наемане на консултанти (април предишна година)

Преглед на политиката по минималните резерви (юли)

Преглед на работния план на външните одитори (текуща година

септември октомври)

Доклад за състоянието на техническото сътрудничество (януари)

Доклад за развитието на статистиката (февруари)

Полугодишно

Полугодишен отчет

Концепция за развитието на БНБ 20032009

72

Тримесечно

Доклад за състоянието на банковата система

Обзор на финансово-икономическото състояние на страната

Месечно

Макроикономически анализ

Управление на международните активи и касовата дейност

Концепция за развитието на БНБ 20032009

73

VII.

Хронологично

представяне на

дейността на БНБ за

периода 20032009 година

Концепция за развитието на БНБ 20032009

74

Концепция за развитието на БНБ 20032009

75

2003

Приемане на наредби във връзка с прилагането на изменения и допъл-

нен Валутен закон;

Публикуване на Наредба № 14 за трансграничните плащания;

Започване на работа по проект за Закон за плащанията;

Публикуване на платежния баланс на страната в евро;

Пускане в обращение на банкнота от 100 лева;

Избор на международен одитор на БНБ;

Започване на процедура за внедряване на нова счетоводна система

изготвяне на тръжна документация и обявяване на търг за изпъл-

нител;

Продажба на дялове/акции на БОРИКА ЕООД;

Методологична подготовка на дейността на Надзора на платежни-

те системи;

Внедряване на нова версия на Системата за брутен сетълмент в

реално време RINGS;

Включване на системата СЕБРА в RINGS;

Приемане на първия етап от проекта за лихвена статистика;

Внедряване на нова система от входни показатели за компилиране

на паричната статистика в съответствие с изискванията на ЕЦБ;

Подготовка на нормативната база относно статистиката на пла-

тежния баланс във връзка с измененията във Валутния закон;

Подготовка на данните и метаданните за финансовия и външния

сектор като част от подготовката на страната за включване в

SDDS;

Преструктуриране дейността на „Информатика и телекомуника-

ции“ в БНБ;

Интегрирана банкова информационна система първи етап;

Модернизация и по-нататъшно развитие на системите, обслужва-

щи пазара на държавни ценни книжа първи етап;

Обучение на експертите и инспекторите от банковия надзор по съ-

държанието и начините за прилагане на директивите за пазарни

рискове;

Преструктуриране на дирекция „Статистика“ вследствие на про-

мените във Валутния закон;

Концепция за развитието на БНБ 20032009

76

Създаване на работна група за формулиране на текстовете и съ-

държанието на обновен Закон за банките и съответните надзорни

наредби;

Разпространяване на продукта Структурирана индексна сметка

(СИС) към повече бюджетни единици клиенти на БНБ, при проявено

от тях желание;

Разработване и внедряване на ликвидно улеснение, обезпечено с цен-

ни книжа, и депозит на доверително управление, което да подпома-

га управлението на ликвидността в банковата система;

Завършване изграждането на регионалното представителство на

БНБ в Русе и пълното му интегриране в дейността на централна-

та банка.

2004

Приключване на Договора за сътрудничество между БНБ и френска-

та и холандската централни банки и изготвяне на програма за из-

пълнение на резултатите от проекта;

Изготвяне на Програма за изпълнение на резултатите от Догово-

ра за сътрудничество;

Въвеждане на статистиката на потоците като допълнение към съ-

ществуващата парична статистика;

Усъвършенстване на методологията за отчитане на услугите

(транспорт, туризъм) в статистиката на платежния баланс;

Въвеждане на система за обработка на информация от търговски-

те банки за платежния баланс по трансакции;

Информационна система „Лихвена статистика“;

Обновяване на надзорните процедури за проверка на място;

Създаване на специализирано звено за оценка на пазарния риск;

Интегрирана банкова информационна система втори етап;

Проектиране на единен информационен поток от търговските бан-

ки;

Система за анализ и управление първи етап;

Модернизация и по-нататъшно развитие на системите, обслужва-

щи пазара на държавни ценни книжа втори етап;

Намаляване размера на ЗМР;

Нова версия на Кредитния регистър;

Преструктуриране на аналитично-прогнозната и изследователс-

ката дейност;

Установяване на контакти с ЕК по съдържанието и напредъка по из-

готвянето на специална директива на ЕС за прилагането на спора-

зумението за капитала;

Приемане на Кодекс за етично поведение на служителите на бан-

ката;

Концепция за развитието на БНБ 20032009

77

Увеличаване на средната модифицирана дюрация, но само при нали-

чие на очаквания за спад или запазване на лихвените нива;

Добавяне на нови спредови (кредитни) класове активи към използва-

ните до момента;

Подобряване на ефикасността от управлението на златните ре-

зерви посредством използването на нови инструменти, деномини-

рани в злато;

Преквалификация на позициите в баланса на банката по сектори, ма-

туритет, инструменти и на информацията за стойността на цен-

ните книжа и валутните преоценки;

Усъвършенстване и доразвиване на продукта Структурирана ин-

дексна сметка (СИС);

Увеличаване дела от валутните резерви, предоставени за управле-

ние при външни мениджъри;

2005

По-нататъшно усъвършенстване на лихвената статистика в съ-

ответствие с изискванията на ЕЦБ;

По-нататъшно развитие на методологията за отчитане на преки-

те чуждестранни инвестиции в страната и преките инвестиции на

български фирми в чужбина;

Интегрирана банкова информационна система трети етап;

Система за анализ и управление втори етап;

Участие в системата за данни за европейски финансови институ-

ции, активи и посредници (проект № 13);

Присъединяване на БНБ към системата за наблюдение и предотвра-

тяване разпространението на фалшиви евробанкноти и монети

(CMS Counterfeit Monitoring System);

Модернизация и по-нататъшно развитие на системите, обслужва-

щи пазара на държавни ценни книжа трети етап;

Усъвършенстване управлението на вътрешния документооборот

и на работния поток от данни;

Намаляване размера на ЗМР;

Реорганизация на касовата дейност;

Внедряване на EMV стандарта за банкови карти;

Нова версия на RINGS;

Влизане в действие на Закон за плащанията;

Адаптиране на надзорните системи за отчетност във връзка с

прилагането на споразумението за капитала;

Подготовка на специализирана група за контакти с банковите ко-

митети към ЕК и ЕЦБ;

Въвеждане на наредбата за надзор върху пазарните рискове;

Концепция за развитието на БНБ 20032009

78

Намаление на трансакционните разходи по управлението на резер-

вите чрез използване на лихвени деривати;

Усъвършенстване и доразвиване на системите за контрол на риска;

Внедряване на нова счетоводна система.

2006

Развитие на финансовата статистика, с цел да обхване и другите

финансови институции;

По-нататъшно усъвършенстване на методологията за отчитане

на портфейлните инвестиции в платежния баланс;

Интегрирана банкова информационна система четвърти (после-

ден) етап;

Включване към универсалната система за комуникации на ЕСЦБ;

Система за анализ и управление трети етап;

Модернизация и по-нататъшно развитие на системите, обслужва-

щи пазара на държавни ценни книжа четвърти (последен) етап;

Привеждане на ЗМР в съответствие с равнищата им в еврозоната;

Нова версия на RINGS;

Внедряване на нов макромодел на централната банка;

2007

На базата на членството на страната в ЕС и в рамките на единния

процес на подготовка за присъединяване към еврозоната, парична-

та и банковата статистика и статистиката на платежния баланс

напълно ще отговарят на изискванията на Евростат и ЕЦБ и ще се

развиват и усъвършенстват заедно с тях;

Система за анализ и управление четвърти (последен) етап;

Подготовка за присъединяване към трансевропейската платежна

система TARGET-2;

Нова версия на RINGS;

Интегриране на системите за сетълмент на ценни книжа към евро-

пейските структури;

Подготовка на касовата дейност за еврозоната;

Адаптиране управлението на международните резерви към потен-

циално членство на страната в ERM II. Подготовка за разделяне на

портфейлите и обучение на звеното за риск мениджмънт в съот-

ветствие с изискванията на ЕЦБ. Изграждане на инфраструктура

и механизъм за евентуални координирани интервенции с ЕСЦБ;

Планиране на нужните количества евробанкноти и монети. Изграж-

дане и одобряване дизайна на българските евромонети.

Концепция за развитието на БНБ 20032009

79

2008

Структуриране на звената за провеждане на паричната политика

на ЕЦБ;

Присъединяване към системата за операции в изпълнение на парич-

ната политика на ЕСЦБ;

Присъединяване на БНБ и на българските банки към трансевропейс-

ката платежна система TARGET-2;

Присъединяване към системата за управление на паричните резер-

ви в еврозоната;

Подготовка за преструктурирането на валутната структура на

международните резерви на страната;

Дефиниране на бенчмарк, който ще се прилага при управлението на

националните международни резерви на страната (резервите, кои-

то остават след внасяне на вноската на страната в международни-

те резерви на ЕСЦБ);

Адаптиране на съществуващите информационни технологии и

софтуер към изискванията на ЕСЦБ по отношение на отчетност-

та, свързана с управлението на международните резерви. Подго-

товка за въвеждането на стандартите на ЕЦБ за обработка на ев-

робанкнотите и монетите;

Привеждане на трезорните площи за съхранение на евробанкноти в

съответствие със стандартите за сигурност на ЕС;

Организация и планиране на процеса на дистрибуция на евробанкно-

ти до местата, в които ще се осъществява замяната.

2009

Окончателна интеграция на информационните системи на БНБ към

системите на участниците в ЕСЦБ;

Преструктуриране на валутната структура на международните

резерви;

Определяне на нивото на риск при управлението на международни-

те резерви в новите условия;

Въвеждане изискванията на ЕЦБ по отношение на счетоводната

дейност;

Преструктуриране на валутната структура на международните

резерви на страната;

Прилагане на приетия бенчмарк за управление на националните

международни резерви;

Интегриране на националната информационна и отчетна система

за управление на международните резерви към тази на ЕСЦБ;

Адаптиране на националната система за контрол на риска към изис-

кванията на ЕСЦБ;

Концепция за развитието на БНБ 20032009

80

Определяне на периода, в който ще се осъществи замяната на лево-

вете с евробанкноти;

Подготовка на кампанията по въвеждане на евробанкнотите;

Подготовка на трезорни площи за съхраняване на изтеглените от

обращение национални банкноти и монети.

Обобщение на ангажиментите, които са в

компетенциите на БНБ, за периода от 2001 година до

датата на членство на България в ЕС

Приемане на Закон за банковата несъстоятелност

2001 г.;

Законът е приет на 27.IX.2002 г.;

Транспониране на изискванията на Директива 98/26/ЕС

относно платежната система за брутен сетълмент

в реално време края на 2001 г.;

Наредба № 3 от 27.VI.2002 г. за безналичните

плащания и националната платежна система;

Изготвяне на проект за изменение и допълнение на

Валутния закон края на 2001 г.;

Законът е приет от Народното събрание на

12.VI.2003 г., с изключение на § 24 Преходните и

заключителни разпоредби (относно датата на

влизане на закона в сила) със закъснение;

Изменения и допълнения към наредбите за прилагане

на Валутния закон до 1 месец след публикуване на

измененията и допълненията на закона в „Държавен

вестник“ предстои;

Изготвяне на проект за изменение на нормативната

база, предоставящ на Българската народна банка

правото да регулира трансграничните преводи края

на 2001 г.

Изменения и допълнения на Закона за банките от

25.IX.2002 г.;

Приемане на Наредба на БНБ (или допълнение на

съществуваща) за трансганичните преводи края на

2002 г.;

Наредба № 14 за трансграничните преводи е приета

от УС на БНБ. Предстои публикуването є в

„Държавен вестник“;

2001 г.

2002 г.

Срок за Поети ангажименти

въвеждане на

законодателството

Концепция за развитието на БНБ 20032009

84

Хармонизиране на националното законодателство

с Препоръка 97/489/ЕС относно сделките с

електронни платежни инструменти и в частност

за отношенията между издател и държател:

Изготвяне на проекти за изменение и допълнение на

нормативната уредба края на 2002 г.;

Наредба № 16 за плащанията с банкови карти изм. и

доп. (ДВ, бр. 79 от 16.VIII.2002 г.);

Разширяване административните функции на

Фонда за гарантиране на влоговете в банките

(ФГВБ) чрез участие в администрирането на

процеса по несъстоятелността на банките нов

Закон за банковата несъстоятелност;

Поетапно увеличение на размера на влоговете,

гарантирани от ФГВБ до изравняване с

европейските изисквания изпълнява се;

Законът за банковата несъстоятелност е приет

на 27.IX.2002 г.

Няма конкретни ангажименти за 2003 г.

Пълно съответствие с изискванията на Директива

98/26/ЕС относно всички системи за сетълмент

края на 2004 г.

Подготвя се Закон за плащанията. Изискванията на

директивата за сетълмента на корпоративни ценни

книжа е извън компетенциите на БНБ;

Транспониране на останалите изисквания на

Директива 97/5/ЕС. Създаване на процедури за

разрешаване на спорове между банки и техните

клиенти края на 2004 г.

БНБ е изготвила проект за Комисия по банкови жалби

като орган за извънсъдебно решаване на спорове

между банки и техни клиенти. В етап на съгласуване с

Министерството на икономиката (МИ), МФ и други

институции. Водещ МИ. Възможно е да се включи в

Закон за плащанията;

Внедряване на Европейската система от сметки 95 в

областта на паричната и финансовата статистика

края на 2004 г.

До края на 2003 г. ще се осъществи проект за замяна

на досега използваната оборотна ведомост на БНБ и

ТБ с нова система от входни показатели, която

изчерпателно покрива всички балансови активи и

пасиви на БНБ и ТБ. Новата система дава възможност

за изпълнение на изискванията на ЕЦБ;

2003 г.

2004 г.

Концепция за развитието на БНБ 20032009

85

Препоръка 97/489/ЕС относно сделките с електронни

платежни инструменти и в частност за

отношенията между издател и държател:

Постигната е висока степен на хармонизиране.

Пълното хармонизиране зависи от развитието на

индустрията на банковите карти и нови платежни

инструменти (смарт карти).1

Изготвяне на проект за Наредба на БНБ във връзка с

въвеждането на капиталовите изисквания за

пазарните рискове заедно с новата рамка на

Базелските стандарти съгласно Директива 93/6/ЕЕС

за капиталовата адекватност на инвестиционните

дружества и на кредитните институции (САD I) и

Директива 98/31/ЕС.2

Подготвяне на проект за изменение на Закона за

Българската народна банка до 30.VI.2005 г.:

- Относно институционалната независимост

(разширяване на кръга от лица, от които БНБ и

членовете на УС са независими при изпълнение на

дейността си);

- Относно персоналната независимост (въвеждане на

процедура за съдебно обжалване при предсрочно

прекратяване мандата на член на УС; разпоредбите на

закона за предотвратяване на конфликт на интереси

ще се отнасят за всеки от членовете на УС в еднаква

степен);

- Относно забраната за пряко финансиране на

публичния сектор (разширяване на кръга от лица, на

които БНБ не може да предоставя кредити;

премахване на възможността за безплатно

обслужване на касовото изпълнение на държавния

бюджет);

- Относно финансовата независимост (промяна на

процедурата за приемане на годишния бюджет);

- Относно основната цел на централната банка

(въвеждане като основна цел поддържането на ценова

стабилност);

Хармонизиране на статистиката на платежния

баланс с изискванията на Евростат и ЕЦБ края на

2005 г.

Формиране на географски разрез по услугите и

финансовата сметка. Внедряването на по-пълна

система за обработка на информацията по

2005 г.

1 Необходимо е да се осигури адекватен и ефективен механизъм за

решаване на спорове между картодържател и картоиздател (чл. 10

от Препоръката).

2 Директивите за капиталовата адекватност (CAD-I, II ) задължително

се прилагат при определен обем на търговия на търгуемите

финансови инструменти (минимум 6% от общия бизнес на банката,

но не по-малко от 20 млн. eвро).

Концепция за развитието на БНБ 20032009

86

трансакции в БНБ и разширяване на директните

методи за събиране на информация от фирми и

граждани. Изпълнението на тези ангажименти зависи

от промените в нормативната база (Валутен закон и

наредби по прилагането му) и включването на

допълнителни човешки и технически ресурси.

Директива 2000/46/ЕС за дейността и надзора над

институциите за електронни пари

Към настоящия момент съгласно действащото

законодателство в България само банки могат да

издават електронни платежни инструменти. За

други институции (различни от банки) е необходимо

да се допълни нормативната уредба. Може да се

включи в подготвяния Закон за плащанията;

Директива 2000/12 за дейността на кредитните

институции. Пълно хармонизиране;

Директива 2001/24/ЕС на ЕП и на Съвета от

4.IV IV.2001 .2001 г. за оздравяването и

несъстоятелността на кредитните институции.

Необходимо е да се уточнят конкретни мерки кои

закони или подзаконови нормативни актове трябва да

се променят или допълнят;

Директива 2001/97/E EC C на Европейския парламент и

на Съвета от 4 декември 2001 г., изменяща

Директива на Съвета 91/308/EE EEC C за

предотвратяване използването на финансовата

система за пране на пари.

Изготвени са изменения и допълнения на Закона за

мерките срещу изпирането на пари, чрез които се

постига пълно прилагане на изискванията на

Директива 2001/97 изпълнено;

Регламент (E EC) C) № 2560/2001 на Европейския

парламент и на Съвета от 19 декември 2001 г. за

трансграничните плащания в евро.

Премахване на изискването за отчетност за целите

на платежния баланс на трансгранични плащания до

12 500 евро.

Регламентите се прилагат директно след членство

на страната в ЕС, но националното законодателство

не трябва да е в противоречие с него;

Директива 2001/65/ЕС на ЕП и на Съвета от

27.IX.2001 г. допълваща Директиви 78/660/EE EEC, , 83/

349/EE EEC C и 86/635/EE EEC C по отношение на правилата

за оценка на годишните и консолидираните сметки

на определени видове компании, както и банки и на

други финансови институции.

Директивата се разглежда в контекста на МСС 32

„Финансови инструменти оповестяване и

До датата на

членство в ЕС

Концепция за развитието на БНБ 20032009

представяне“ и МСС 39 „Финансови инструменти

признаване и оценяване“. С въвеждането на МСС от 1

януари 2003 г. за банки и други финансови институции

се постига пълно прилагане на изискванията на

директивата;

Регламент на Съвета (E EC) C) № 332/2002 от

18.I II.2001 .2001 г., осигуряващ възможност за

средносрочна финансова подкрепа на платежния

баланс на страните членки.

Регламентите се прилагат директно след членство

на страната в ЕС;

Директива 2002/47/ЕО на ЕП и на Съвета от

6.VI VI.2002 .2002 г. за споразуменията за финансово

обезпечение.

Хоризонтална директива (от компетентност на

повече институции и работни групи). Може да се

включи в подготвяния Закон за плащанията.

Необходимо е създаване на междуведомствена

работна група;

Директива 2002/65/ЕО на ЕП и на Съвета от

23.IX.2002 г. относно дистанционния маркетинг на

потребителски финансови услуги и допълваща

директива на Съвета 90/619/ЕИО, както и

директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО.

Хоризонтална директива, която е от

компетентността на РГ 23 „Защита на

потребителите и здравеопазване“ до момента в

БНБ не е постъпило искане за съдействие;

Директива 2002/87/ЕО на ЕП и на Съвета от

16.XI XII.2002 .2002 г. за допълнителния надзор на

кредитните институции, застрахователните

предприятия и инвестиционните фирми във

финансов конгломерат и допълващи директиви на

Съвета 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/

ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО, както и с директиви на

ЕП и на Съвета 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО.

Към момента не е поет ангажимент за

хармонизиране. Следва да се поеме ангажимент за

транспониране до датата на членство в ЕС.

Необходими са изменения в законовата нормативна

база и евентуално доразвиване на уредбата в

подзаконови нормативни актове;

Директива 2003/6/ЕО на ЕП и на Съвета от

28.I I.2003 .2003 г. относно търговията с ценни книжа на

основата на вътрешна информация и манипулиране

на пазара (злоупотреба с пазара).

Хоризонтална директива.

Директивата касае банките в качеството им на

инвестиционни посредници.