По данни на различни международни институции финансовият сектор в България е концентриран почти изцяло в банковата система. Другите форми на финансиране и на спестяване все още не са широко застъпени така, както е в Европейския съюз, или дори в развитите страни от Централна Европа като Унгария например. Затова и навлезлите компании в небанковия финансов сектор през последните години бързо се превръщат в лидери в бранша. Гръцкото присъствие е доста сериозно при фондовете за рисков капитал, финансирането чрез лизинг и издаването на кредитни карти.

През май компанията за инвестиции в рисков капитал

"Глобал файненс" учреди трети фонд

който ще може да влага пари и в България.

От 1996 г. "Глобал файненс" управлява "Евромърчант болкън фънд", а от 1999 г. - "Черноморски фонд", които оперират на територията главно на България и Румъния.

Основната част от инвестиците на "Глобал файненс" са в Румъния, но това е защото страната е около три пъти по-голяма като население и размер на икономиката от България. Първата инвестиция тук е в компанията за производство на снакс-храни "Чипита". Компанията е придобила дялове и във веригата ресторанти "Гуудис", производителите на стъклен амбалаж "Дружба" - Пловдив, и "Стинд" - София, компанията за алуминиеви профили "Стийлмет", сладоледената фирма "Делта" и "Обединена млечна компания" (ОМК).

Общо в България "Глобал файненс" е инвестирал 24 млн. долара. Прави впечатление, че всички изброени дружества, с изключение на ОМК, за която сделката беше подписана през тази година, са с мажоритарно гръцко участие. Това е така, защото управителите на "Глобал файненс" познават много добре гръцките фирми и съответно разходите за проучване на кандидата са по-малки, обясни мениджърът на фонда в България Емил Иванов. Освен това собствениците на посочените дружества имат добър опит и вече са развивали успешна дейност в Гърция.

Новият фонд, който "Глобал файненс" учреди съвсем наскоро, се нарича "Глобал България и Румъния гроут фонд", като в него акционери са ЕБВР, Европейската комисия, българската и румънската Пощенска банка и частни инвеститори. Капиталът, който ще влага дружеството, е 16.25 млн. евро с възможност за увеличаване до 20 млн. евро. Срокът на действие е 20 години, а средно в едно дружество ще се инвестират 800 хил. евро.

Въпреки че практиката показва, че "Глобал файненс" подпомага главно гръцките компании, които развиват бизнес в България, фондът няма изисквания за това от коя страна ще е капиталът на предприятието. Последната инвестиция е в ОМК, където другият основен собственик е бившият приватизационен фонд "Доверие обединен холдинг". "Най-важното е дружеството, в което инвестираме, да има добър потенциал за растеж и шансове да се превърне в лидер в бранша", заяви Емил Иванов. Парите на "Глобал файненс" ще ускорят потенциала за развитие на избраните дружества. Фондът инвестира в дялово участие, така че ще реализира печалби при нарастване на стойността на съответната компания. Срокът за участие в едно дружество обикновено варира между 5 и 10 години. Начините за излизане от инвестицията на такъв тип фондове са три. Най-предпочитаният е продажба на участието на фондовата борса. Слабата ликвидност на българския капиталов пазар обаче засега прави тази възможност трудно осъществима. Вторият начин е продажбата на пакета на стратегически инвеститор - най-често голяма мултинационална компания. Третата възможност е пласиране на акциите на мажоритарния собственик на дружеството. Преди около месец "Глобал файненс" направи и първото си излизане от инвестиция, като продаде дела си в "Гуудис" на мажоритарния му собственик.

Компанията за лизингово финансиране

"Интерлийз" работи в България от 1995 година

През 1997 г. като миноритарен акционер влиза "Национална банка на Гърция", която през 1999 г. придобива контролния пакет. Сега НБГ притежава 87.5% от капитала на "Интерлийз", който е на обща стойност 3.6 млн. лв., а останалите 12.5% са собственост на Българската стопанска камара (БСК). Участието на камарата в дружеството е изцяло парично, коментира изпълнителният директор на "Интерлийз" Теодор Маринов. Финансирането на дейността обаче се осигурява от НБГ чрез кредити.

Досега "Интерлийз" е финансирала около 430 компании. Сред главните клиенти са дружества от фармацевтиката, опаковъчната промишленост, шивашката, печатарската индустрия, транспорта, хранително-вкусовия отрасъл и строителството.

Линизговите финансирания са между 20 хил. евро и 3.5 млн. евро, като едва около 5% от получателите са компании с гръцки капитали. Само 3% от оборудването е на оперативен лизинг, т.е. машините остават собственост на "Интерлийз" след изтичането на срока, а останалата част е финансов лизинг. Досега "Интерлийз" е предоставила оборудване за над 150 млн. лв., като за тази година се очакват нови инвестиции от този тип за 60-70 млн. лева. Срокът на лизинга е до 5 години, заяви Теодор Маринов, като средно той излиза около 3.5 години. Максималният срок при предоставяне на машини и транспортни средства е 4 години.

За да имат шанс да получат финансиране от "Интерлийз" чрез предоставяне на оборудване, компаниите трябва да имат минимален годишен оборот от 150 хил. лева. Освен това те не трябва да имат необслужвани задължения и да не са допускали системни загуби от дейността си, заяви Маринов.

"Засега основната сила на "Интерлийз" е в лизинга на машини и оборудване, където държи над 90% пазарен дял", обяви Маринов. При камионите делът е 30%, а при леките автомобили - 7 процента. Маринов очаква делът на "Интерлийз" да се увеличава при колите за сметка на другите видове лизинг. Причината е и навлизането на нови компании на пазара, които в повечето случаи са дъщерни дружества на банки. Свои лизингови поделения направиха или са в процес на учредяване Юнионбанк, Булбанк, Биохим, Пощенска банка, както и израелската компания Ти Би Ай, която е собственик на "Булстрад". Преди известно време пък Хебросбанк придоби "Орел лизинг" и също присъства на пазара.

Цялата печалба на "Интерлийз" се реинвестира, като за 2002 г. тя е 1.5 млн. лева. Над 97% от предоставеното финансиране се обслужва редовно, като при 2.5% има известно изоставане от графика, а при 0.5% то е по-сериозно, добави Маринов.

Няколко са основните предимства на финансирането по схемите на "Интерлийз", заяви изпълнителният директор. Дружеството не изисква друго обезпечение освен оборудването, което доставя, и запазва собствеността си върху него за срока на договора. Освен това всички митнически формалности и отношения с други държавни институции при вноса на машините и транспортните средства се уреждат от компанията. За целта в "Интерлийз" работят специалисти, които отговарят точно за тези процедури.

От януари т.г. на пазара на кредитни карти в България стъпи гръцката банка "Юробанк" чрез дъщерното си дружество

"Бългериан ритейл сървисиз" (BRS)

Фирмата вече е издала 13-14 хил. карти Euroline. Те могат да се използват при покупка на стоки от търговските обекти, с които BRS има сключени договори, или да се теглят в брой. Засега партньори на BRS са "Германос", магазините Da da, "Технополис", "Зора" (за домакински уреди), "Модерен дом", веригата "Фото свят". В Гърция банката държи 30% от пазара на кредитни карти с около 1.5 млн. потребители, заяви директорът "Маркетинг и продажби" на BRS Пламен Вълчев. Максималната сума, която българите могат да теглят като кредит чрез картите Euroline, се изчислява по 20-30 критерия за имущественото състояние на клиента, но е средно около 1000 лева. Лихвата, която се заплаща, е за периода на ползване на кредита и е 18.5% на годишна база. Освен нея се дължат еднократно 25 лв. за издаване на кредитната карта, и по 2.50 лв. за всяко извлечение. Клиентът трябва а изплаща месечно не по-малко от 5% от стойността на заема. Ако не го направи, BRS спира достъпа му до нови кредити.

Конкуренцията на пазара на кредитни карти се разви доста в последно време, като такава услуга предлагат вече ОББ (собственост на "Националната банка на Гърция") и "Нафтекс България холдинг" чрез картите "Транскард". Освен това практически конкуренция на пазара са и банките, предлагащи бързи потребителски кредити, като например "Биохим". Фирмите "Джет файненс" и "Ти Би Ай кредит" пък имат сключени договори с магазини и търговски вериги за финансиране на техните клиенти при покупка на стоки. На пазара е и "Демирбанк", която финансира клиентите на магазините "Рамстор".