Едно момче на 20 години беше зверски убито в наркокомуната в Белмекен. И радетелят на тази каторга Владимир Качаклиев използва невероятната трагедия за собствен PR. Убеждава ни почти в пълното времетраене на предаването "Сеизмограф" в събота по bTV в собствената си непогрешимост, а и по всички медии. Що за наглост? Вместо да се скрие вдън земята, задето е докарал млади хора да смятат методите на най-зловещите концентрационни лагери от времето на нацизма и "ГУЛаг" за правомерни и да ни убеждава колко хора е спасил. Дори и да е така, аз съм убедена, че насилието не е направило никого пълноценен човек, особено след страданието на зависимостта от наркотиците. За бога, всеки лекар ще ви каже, че за един пациент е добре да взима аспирин, а друг аналгин и има хора, за които всяко от тези уж безобидни хапчета може да е фатално. А какво да говорим за тези методи. Каторжният труд и условия не са унищожили само Жан Валжан, но той е изключението в литературата, каквото с друг знак е и Варлаам Шаламов, но в друго време и с друг знак.

Методите на въпросното лечение са отречени още през 40-те години на миналия век в САЩ и строг режим от подобен род, но не без лекари и психиатри, се прилага само на рецидивисти, зависими от дрогата и алкохола. А той, човекът, ни убеждава в опита на Испания, Италия и т.н., и т.н. Има нещо невероятно чудовищно да използваш нещастието на хората и да довеждаш децата им до върховен садизъм. И за всичко това се говори единствено като за поредния информационен факт. А въпросният Владимир Качаклиев ни убеждава в пресата: "Не мога да изоставя момчетата и ще се боря с всички позволени от закона средства да си запазя фондацията на комуните. Това е все едно да закриеш едно семейство." Какво ще пази господинът? Къде е бил, когато неговите момчета са убивали по един особено жесток начин?

Мога да си дам сметка каква трагедия е зависимостта от дрогата и колко семейства е почернила, включително и на мои близки. Аз също имам две деца, макар и достатъчно големи, но никой не е гарантиран особено тук и сега. Познавам и деца, които са преодолели зависимостта си в България със съвсем други методи под ръководството и с невероятното търпение, благост и разбиране на лекари, психолози, фармацевти и социални работници. Но тези хора, повярвайте ми, от нещастието не правят нито личен капитал, нито PR-лични презентации. Те просто работят и спасяват.

Не искам да се спирам и на циничното отношение на управляващите към проблема, защото се вижда, че и мнозинството в парламента използва проблема с наркотиците за своя популистки PR, нещо като бонбонките за домовете за сираци. Ужасното е, че едно момче в дълбока криза и болест бе убито като във времената на инквизицията и някои наричат това лечение общественополезно, но станало случайно... И с цялата си отговорност на гражданин бих заявила като прокурорката от Пазарджик Росица Терзова: "Бих затворила комуните." Аз бих добавила - и тези, които така широко ги рекламират, че лекуват...