В края на миналия месец една от четирите най-големи в света одиторски компании “Делойт и Туш” обяви, че създава форензик звено в България. Основната му функция е да разкрива и предотвратява измами в големите компании, които са извършени от служителите или партньорите им. Услугата е непозната у нас най-малкото заради неразвитата корпоративна култура и стабилната традиция откраднати пари да се събират от яки момчета с бухалки. В световен мащаб обаче "финансовите детективски кучета" преживяват бляскав възход.

Класическото форензик звено

се състои от три отдела - счетоводен, правен и високотехнологичен компютърен отдел. Първият обработва счетоводната информация и търси в потенциалните области на измама, а ако открие такава, тя преминава в ресьора на правното звено. То от своя страна трябва да запознае ръководството на компанията с това какви са възможностите за възстановяване по законов път, включително чрез съдебен иск, на средствата, с които е злоупотребено. Особено интересно е звеното от компютърни специалисти. Освен че обслужват другите две, те се занимават и с електронно разузнаване - например отдавна изтрити електронни писма, които служителите в дадена компания са изпратили, могат да бъдат възстановени. Същото важи и за изтрити файлове, а специализиран софтуер изтегля от вътрешната мрежа на компанията цялата информация, съдържаща се в персоналните компютри на разследваните служители.

В световен мащаб

форензик услугите се радват на ръст, на който могат да завидят дори високотехнологичните компании. Основаното само преди три години форензик звено на “Делойт и Туш” в Австралия вече е с персонал от близо 50 човека. Неговият основател Тим Филипс заявява, че в 90% от случаите на разкрити измами звеното му успява да възстанови част от парите, предмет на измамата, а в 75% от случаите те са значително повече от цената за извършване на форензик услугата.

Именно това, че форензик е “рентабилна” услуга, е една от причините тя все повече да се търси. По принцип счетоводните услуги, в това число и одиторските, обслужват основната дейност, която трябва да генерира необходимите за заплащането и средства. Форензик е първата счетоводна услуга, която може най-малкото да се самоиздържа.

Форензик често успява да възстанови средствата на измамените си клиенти по извънсъдебен път, което е една от спецификите на тази дейност. Специалистите в този нов сектор умело се възползваха от психозата покрай големите фалити в Америка, за да създадат пазар за услугата си. Задължителен елемент от форензик е съпоставянето му с външния одит. При това се набляга на факта, че за разлика от външния одит, основаващ се на извадки и тестове, форензик одитът обхваща пълния набор операции на компанията, благодарение на което вероятноста за разкриване на съществуваща измама нараства многократно.

Само в САЩ

компаниите губят 200 млрд. годишно

от претърпени измами, извършени от служители или други фирми, с които компанията си партнира. В един от обзорните доклади на форензик звено на KPMG, базиран на данни от 361 австралийски компании, се казва, че годишните загуби вследствие на измами в Австралия възлизат на 273 млн. долара, като средният размер на отделната измама е 1.4 млн. долара.

Всички тези данни имат и една стратегическа цел - те трябва да представят на мениджърите опасността от измами в синтезиран вид. А на този фон обичайно се посочва и статистика, показваща, че в по-голямата част от случаите измамата се открива късно, т.е. след като е продължавала 3-4 години. Така се провокира импулсът на мениджърите да прибегнат до форензик услугите, дори и да нямат съмнения за измама в компаниите, които ръководят, защото превенцията от измами се превръща в необходимост.

Друга причина за разрастващия се пазар на форензик услуги е промяната в одиторския стандарт AUS 210, съгласно която одиторите ще изискват от мениджърите на компаниите да подписват декларация, че носят персонална отговорност за измамите в компаниите си. Така, за да прехвърлят част от тази си отговорност, мениджърите често прибягват до услугите на форензик специалистите. Разрастването на корпорациите, които осъществяват дейност в различни страни с различни традиции и закони ( а това често води до т.нар. загуба на контрол), също се сочи като една от причините за ръста на форензик одитинга.

Услугата има и своите противници

в лицето на защитниците на човешките права. Те са против методите, които често водят до нарушаване на личните права и свободи. Но дори и в старите западни демокрации правозащитниците трудно набират широка подкрепа, защото много хора са и акционери и измамите с инвестициите им пряко засягат личните им интереси. Освен обект на мълчаливо одобрение от обществото форензик е и модерна дисциплина в повечето американски университети, а те винаги демонстрират нюх от какви специалисти се нуждае пазарът.

Какво ще се случи с форензик услугите в България? У нас има фактори, които събуждат тревога. По принцип приходите в сферата на услугите, в това число счетоводни и одиторски, са функция на приходите в реалния сектор. Той от своя страна повече от десетилетие е в колапс, което свива пазара на услугите. На силно свития счетоводен и одитинг пазар има изобилие от специалисти, които не могат да отвоюват дял, осмислящ дейността им. Значителна част от 500-те дипломирани експерт-счетоводители не практикуват и се издържат от счетоводни услуги, а десетки счетоводни къщи прекратиха дейността си поради липса на клиенти. Ситуацията се утежнява и от преминаването на отчетността към Международните счетоводни стандарти, т.е. към нормативна база, позната за големите западни одиторски компании, представени в България. Разполагайки с паричен ресурс, който им позволява да осъществяват дейността си по цени близки или под себестойността поне докато заемат необходимия им пазарен дял, западните одиторски компании ще направят конкуренцията на този пазар още по-тежка. В същото време за всички одитори и счетоводители, които ще са притиснати от конкуренцията или пък нямат необходимите мениджърски качества, за да продадат услугите си на свития пазар, форензик е нова възможност, от която биха могли да се възползват. Така базовите кадри за разпространението на форензик услугите са налице.

Остават другите две звена - правно и високотехнологично, където цари предимно скептицизъм. Правното звено предполага влизане в схемата на мудното българско правосъдие - процес, който веднага поражда съмнение в ефективността от форензик услугите и дори може да затвори пазарната им ниша, преди да е създадена. А тя все пак има потенциал, защото стагниралият пазар доведе до висока междуфирмена задлъжнялост. Липсата на ликвидни средства е сериозна причина за използване на форензик услугите от българските предприемачи. Само че, ако проблемите с трудносъбираемите вземания можеха да се решат в съда, това вече щеше да е станало. Тогава остават

извънсъдебните споразумения

За тях вече има създадени схеми, узаконяваща действията на силовите групировки и една от тях е цесията. Чрез нея предприемачите могат да възстановят част от несъбираемите си вземания, като ги продадат на съответната групировка за цена на половината от стойността им например. Групировката от своя страна има грижата да събере вземането така, че да си възстанови парите, за които го е купила. И това е законно, защото то вече е нейно вземане. Само че има един проблем и той е легитимността на тази схема в обществото, което има достатъчно причини за негативно отношение към силовите групировки.

Ще могат ли форензик услугите да създадат нов имидж на схеми, подобни на цесията? Много е вероятно. Една от силните страни на форензик е, че би трябвало да има изначално позитивно приемане на услугата и на тези, които я извършват. И при това на широка социална база, защото изразът: “окрадоха държавата”, с умела маркетингова техника лесно може да се трансформира в “окрадоха предприятията”, като запази емоционалния си заряд. И тогава появата на действия, които са на ръба на закона от страна на форензик специалистите, ще се асоциират с нужната на обществото твърда ръка. А подкрепата за нея е видна и от рейтинга на един полицески генерал, както и от обществената реакция към кмета на село Галичица, прочул се с бързото "правораздаване" на мястото на престъплението.

Такъв развой на събитията естествено ще е предизвикателство за защитниците на човешките права и в страната ни. Само че у нас те не успяха да намерят достатъчно широка обществена подкрепа, било поради липса на разбиране и социална база, било защото често мисията им заприличва на индустрия, насочена натам, където има пари от международни програми, и по-рядко там, където има действителна потребност от нея.

Младата българска демокрация няма и собствени имунни сили, който да събудят рефлекса й за самосъхранение, когато стане дума за осветляването на важна, често поверителна информация. Това си пролича доста ясно по такъв наглед далечен от форензик услугата проблем като законовото решаване на въпроса с досиетата. Той опира до принципен въпрос за информацията като "искаме ли да ни управляват хора, чиято тайна ги прави управляеми". Така дилемата в наша полза ли ще ни управляват тези хора или в полза на кукловодите си, се оказа маловажна за българското общество.

Щом има относително безчувствие по такъв проблем на обществения морал, трудно е да си представим как той би си пробил път до духа на междуфирмените отношения и корпоративната култура. Макар че не винаги е задължително да има пряка връзка между тези два факта. А иначе бухалките и железните тръби продължават да чакат поръчки в багажниците на скъпи лимузини.