Кой как приватизира в бившия соцлагер? Само в България ли раздържавяването е съпътствано с провали и скандали? Практиката на прехода показва, че пътят към пазарна икономика е белязан с препятствия във всички държави от Източна Европа.

Най-бързия път към раздържавяването намериха Унгария и Полша. Будапеща продаде важните си промишлени сектори на стратегически чужди инвеститори, като внимателно следеше за това капиталът на купувача да има легален произход и по възможност да не е руски. Варшава разпродаде държавните компании предимно чрез добре регулирания си национален фондов пазар. И двете държави, смятани за отличниците сред кандидатите за Европейския съюз, най-вероятно ще приключат напълно приватизацията в следващите 3-4 години.

В Румъния, Чехия и Латвия обаче, подобно на България, раздържавяването не успя да се получи особено ефективно.

Румъния - серия от провали

В Румъния само миналата година правителството анулира две приватизационни сделки. Първата беше за един от най-големите заводи за черни метали - "Ресита". Преди две години той стана собственост на американската компания “Ноубъл венчърс”, а продажбата беше обявена за най-голямата американска инвестиция в страната за 2000 г. “Ноубъл венчърс” плати за металургичния завод $4 млн., обеща да инвестира още $67 млн. през следващите 3 години и гарантира, че няма да съкращава служители 5 години. Кабинетът обяви, че ще отмени или преструктурира част от дълговете на “Ресита”. В края на същата година, след като работниците не получиха заплатите си, заводът остана без ток заради неплатени сметки, качеството на продукцията се влоши, а редица поръчки останаха неизпълнени, отношенията с “Ноубъл венчърс” бяха прекратени.

Втората провалена сделка беше за най-големия химически завод в Румъния - "Олтхим". Негов мажоритарен собственик след търг стана канадската компания "Ексол рисорсис". Тя купи 53% от "Олтхим" срещу първоначална вноска от $10 млн. с обещанието за още $150 млн. през следващите три години. След производствен инцидент в завода "Ексол" настоя за преразглеждане на условията по договора - предложение, което срещна несъгласието на румънската агенция за приватизация. Няколко месеца по-късно премиерът Адриан Нъстасе внесе в парламента нов проектозакон за приватизацията. Законът предвиждаше опростяване на процедурите и гарантиране на тяхната прозрачност. В документа беше залегнала възможността губещи предприятия да бъдат продавани на символичната цена от едно евро, като купувачът се задължава да модернизира приватизираните дружества. Изводите от планираната промяна бяха, че неуспехите в раздържавяването се дължат на твърде сложната и неясна процедура, на корумпираните чиновници, както и на липсата на желание и възможност у избраните собственици да инвестират в румънските си придобивки.

Чехия - между желаното и възможното

В Чехия, въпреки безспорните й икономически успехи, приватизацията има проблеми. Прага се специализира в несъстояли се сделки. Западни наблюдатели твърдят, че причините се крият в корупцията и политическото протежиране, съпътстващи чешките икономически реформи. Другата особеност на раздържавяването там е, че изборът за купувач обикновено пада върху местен представител. Чешките предприемачи вземат значителни заеми, за да участват в приватизацията, а после разпродават активи, за да изплатят дълговете си. Едва след като натрупаха печален опит, властите в Прага направиха промени в приватизационното законодателство. В него залегна клауза, забраняваща продажбата и размяната на активи от предприятия десет години след закупуването им. Преди това обаче без успех приключиха три приватизационни процедури.

Първата от тях беше за продажбата на държавния дял от 62.99% от акциите в най-големия нефтохимически холдинг в страната “Юнипетрол”. През 2001 г. търгът беше спечелен от местната компания “Агроферт холдинг”, която обаче отказа да вложи в дружеството обещаните в офертата си 361 млн. евро. Преди година държавният пакет акции в "Юнипетрол" имаше значителна популярност. В началото на процедурата заявки за участие подадоха близо 20 компании. Те намаляха два пъти след обявяването на началната цена. Най-добро беше предложението на британската "Роч Енърджи", но чехите предпочетоха земляците от "Агроферт". Те трябваше да съгласуват окончателните условия за купуване на акциите в "Юнипетрол" до края на септември 2002 г. Но седмица преди изтичането на крайния срок "Агроферт" отказа да плати цената и настоя за преразглеждане на условията. Компанията се оправда с тежката пазарна ситуация и влошените показатели на "Юнипетрол", който загуби над $50 млн. само от августовското наводнение в Европа.

В христоматийна се превърна продажбата на “Чешки телеком”. Търгът беше отложен няколко пъти за неопределено време въпреки активния интерес на консорциумите Deutsche Bank/TDC/Blackstone Group и CVC Capital Partners/Spectrum Equity Investors/Swisscom. По неофициални данни причината за удължаването на приватизацията е твърде високата цена, поискана от държавата за телекома.

Третият неуспех беше провалената продажба на мажоритарния дял в чешката електрическа компания CEZ в пакет с акции от шест регионални електродоставчици. До търга бяха допуснати френската компания "Електрисите дьо Франс" (ЕDF), белгийската "Електрабел" и два консорциума - американско-британският NRG "Енерджи" -"Интернешънъл пауър", и италианско-испанският "Енел"- "Ибердрола". Чешкият енергиен монополист остана непродаден, тъй като единствената валидна оферта за 4.54 млрд. долара от "Енел" беше твърде ниска за управляващите.

Инцидентната отмяна на наддаванията и протакането на приватизационната процедура в Чехия започва да става практика. Проблемите се коренят както в селектирането на участниците, така и в избора на консултанти по сделките. Преди година кабинетът без конкурс посочи инвестиционната банка Ейч Ес Би Си за консултант при продажбата на дела си в "Унипетрол". Срещу решението протестира друга банка - Ей Би Ен Амро, която беше отхвърлена като съветник при продажбата на чешката електрическа компания и на газовата компания "Трансгаз". Резултатът беше отмяната и на двата търга.

Латвия - политика в приватизацията

Латвия също трудно довежда до успешен край приватизирането на държавната собственост. Продажбата на държавната корабостроителница се проваля три пъти през последните пет години. Според официалната информация в първите два случая продажбата на 68% от акциите в корабостроителницата не се е състояла, тъй като нито един от кандидатите не е платил вноската си от $5 млн. преди изтичането на крайния срок. Последната процедура от миналата пролет пропадна заради липсата на инвеститорски интерес към високата минимална цена от 62 млн. долара за 44% от компанията. Според наблюдатели причините за проваления търг са три - началната ставка е била твърде висока, срокът за подаване на офертите е бил твърде кратък, а приватизационният процес е бил твърде политизиран.

Македония и Сърбия - ехото на миналото

С фалстарт тръгна и раздържавяването в Македония и Сърбия. В началото на годината в Скопие за втори път бяха обявени търгове за рудниците “Злетово”, “Годел”, “Тораница”, "Силика алуминосиликати” и “Астибо”, както и за "Готекс", МЗТ ФАМ, "Техника", "Руен", "Микрон" и ЗИК "Кочанско поле". Под знаменателя на повторението попадна и "Нокатекс", тъй като единственият кандидат-купувач не отговарял на изискванията. По данни на ЕБВР тенденцията оферта да подава само един кандидат важи за 90% от приватизационните търгове. Според проучване на общественото мнение от началото на годината македонската агенция за приватизацията е в челната десетка на корумпираните институции. Експерти и граждани я упрекват, че през последните 10 години целенасочено е одобрявала прехвърлянето на капитали в ръцете на етническите македонци чрез работническа приватизация, докато населението от албански произход е било пренебрегвано.

Белград, който през лятото обяви началото на мащабна приватизация, продължава да разчиства сметки с миналото. Малко преди последните парламентарни избори стана ясно, че високопоставени функционери на Социалистическата партия на Сърбия (СПС) набързо са продали над 100 печеливши дружества. Необичайната бързина на приватизационните сделки впечатли наблюдателите, които отбелязаха, че през последните 10 години в Сърбия са продадени едва 400 от общо 7500 държавни компании. Сред тях са икономическите гиганти на Сърбия Simpo, Hemofarma, Hotel Metropol, Vital, Trudbenik и Bambi. Те все още се управляват от високопоставени членове на СПС или на Югославската левица (ЮЛ) на съпругата на Милошевич - Мира Маркович. Всичко показва, че и тук процесът ще бъде повторен, а резултатът - неизвестен.