Operazia Udara, операция "Лято", така ЕТА, баската сепаратистка групировка нарича стратегията си, която всяко лято взима на прицел испанския туристически бранш. Бомбите в двата хотела в Коста Бланка и взривовете в Естея и Билбао през миналата седмица отбелязаха лятното активизиране на организацията. ЕТА продължава да доказва, че нито раздорите сред баските, нито мерките на властите са накърнили терористичния й потенциал. Целта е ясна - чрез атентати срещу туризма като най-важен отрасъл да поставят правителството в Мадрид на колене. Досега обаче туризмът не е пострадал съществено - броят на летните туристи в Испания продължава да нараства, като миналата година е надвишил 50 млн. (по данни на ДПА). От 1979 г. терористите са взривили повече от 100 бомби в курортите, като досега е нямало жертви срещу чуждите туристи. След 11 септември и започналото разоръжаване на ИРА месец по-късно мнозина експерти предрекоха, че ще последва край и на кървавия баски конфликт. Надеждите обаче се оказаха напразни и така изглеждат и сега.

ЕТА, съкратено от Euzkadi Ta Azkatasuna, или "земя на баските и свобода", възниква през 1959 г. като студентско движение, насочено срещу режима на Франко. В ерата на Франко (1939 - 1975 г.) е невъзможен регионалният национализъм в Испания, основан на културна идентичност, забранен е и езикът на баските, основна идентификационна черта на населението, живеещо западно от Пиренеите и източно от Кантабрия на Бискайския залив. Според енциклопедия Encarta днес баските са над 2 млн., от тях 900 000 в Испания, 100 000 - 200 000 във Франция, около 250 000 в Южна Америка.

ЕТА се ражда като войнстваща група, изповядваща смес от радикален национализъм, марксизъм и анархизъм (виж H.Wittelsbuerger, Konrad-Adenauer-Stiftung, Mai 2001). Тя се стреми към независима държава от испанския Баски регион и югозападните френски провинции Лабур, Бас-Навара и Сул. През 60-те започва да извършва показни убийства на испански военнослужещи, политици, съдии. Финансира се чрез отвличания, грабежи и рекет, като т.нар. революционен данък, събиран от баски предприемачи (през 1999 г. например 30 бизнесмени са получили писма, искащи суми до 120 000 долара, по данни на Janes Terrorism & Security Monitor). Доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон (CSIS) от 2000 г. твърди, че нейни бойци са се обучавали в Либия, Ливан и Никарагуа, а някои от тях се укриват в Куба. Досега групировката е убила близо 850 души. Особено впечатляващо е убийството на приемника на Франко и негов премиер Луис Кареро Бланко през 1974 г. Крал Хуан Карлос също става обект най-малко на три опита за покушение.

Конституцията от 1978 г., която баските не подписват, им дава значителни права - местен парламент, правителство, финансова администрация, признаване на баския език и др. Въпреки това обаче кризата се задълбочава, за което способства и разцеплението сред баските. Национализмът им се разпокъсва между най-старата националистическа и християндемократическа партия PNV (създадена през 1895) и политическото крило на ЕТА - "Хери Батасуна" (HB).

През 1997-1998 ЕТА убива няколко местни политици от PNV, което предизвиква масови протести. Близо 6 млн. души излизат по улиците на страната да протестират срещу терора. Това принуждава ЕТА да обяви примирие през септември 1998 г. С напредъка на мирния процес в Северна Ирландия ЕТА все повече се припознава като ИРА, а "Хери Батасуна" - като "Шин Фейн". Преговорите между "Шин Фейн" и кабинета на Блеър оказват натиск и върху ЕТА да преразгледа безкомпромисния си курс. Умерените баски националисти - PNV, EA (социалдемократическо разклонение на PNV) и IU (обединените леви), показват готовност за разговори и на 12.09.1998 г. е подписана Декларацията от Естея, която съдържа задължение за всестранни и открити, но чисто баски преговори.

Между есента на 1998 и есента на 1999 г. властите и ЕТА преговарят. Мадрид обаче няма как да изпълни искането за независима баска държава и разговорите се провалят. През ноември 1999 г. ЕТА прекратява примирието. През януари 2000 г. бомба убива подп. Антонио Бланко Гарсия, следващия месец е убит местният баски политик Фернандо Буеса, а през пролетта - и журналистът в. "Ел мундо" Хосе Луис Лопес дела Кале.

На 13 май 2001 г. се провеждат предсрочни избори за баски парламент, в които побеждава коалицията между PNV и EA (42.7%, или с 6% повече от предишните избори през 1998 г.). Еднозначният губещ е политическото крило на ЕТА, което получава 10.1% спрямо 17.9% през 1998 г. Според Вителсбюргер това е показало ясния вот на баските избиратели - отказ от насилието като политическо средство.

Намаляващата подкрепа за екстремистите ожесточава вътрешните раздори. ETA, PNV и "Хери Батасуна" (от септември 1998 - Euskal Herritarrok) и сега взаимно се обвиняват в тайни споразумения, предателства и лъжи. Продължаването на въоръжения конфликт изглежда необяснимо, пише Janes Terrorism & Security Monitor (2000 г.). Баските вече имат фактически повече власт от германска провинция, но бойците искат независимост, единственото, което премиерът Хосе Мария Аснар не може да им даде. След 11 септември легитимацията на единствената действаща терористична групировка в Европа все повече изтънява. През лятото на 2002 г. испанският парламент гласува закон, забраняващ всички политически организации, обявяващи се за радикални промени на демократичния ред, в т.ч. и "Хери Батасуна". През май т.г. и Държавният департамент на САЩ включи "Хери Батасуна" в списъка на терористичните организации, месец по-късно същото стори и ЕС. При тези обстоятелства пред ЕТА има две алтернативи - или да продължи с бомбите, или да изостави въоръжената борба. Много съмнително е обаче тя да избере второто.