За Джордж Буш нещата са ясни: човекът в Багдад трябва да си отиде. "Саддам ще бъде разоръжен по един или друг начин", закани се за пореден път американският президент на срещата на НАТО в Прага. Това означава, че дори оръжейните инспектори да изпълнят успешно задачите си в Ирак, смяната на правителството в Багдад ще се осъществи. Настървението на Буш не е само заради "войната с международния тероризъм". В случая става дума за петрол и за пари. Много пари. Според Саудитска Арабия Ирак има 112.5 милиарда барела от тази суровина, което е вторият по големина в света залеж. Иракският петрол освен това е с извънредно добро качество заради ниското съдържание на сяра. За глобалните играчи от бранша това е истинско Елдорадо. Единствената пречка за експлоатирането му се нарича Саддам Хюсеин.

Битката за иракския петрол се води отдавна. При закрити врати вече се говори за разпределението на плячката след войната. Но американците засега държат най-лошите карти. В Ирак вече са се настанили руски и европейски концерни. Благодарение на традиционно добрите си контакти с Багдад през последните години те затвърдиха господството си над иракските петролни полета. Най-добри са позициите на "Лукойл". През 1997 г. руският концерн подписа с правителството на Саддам договор за разработка на гигантското находище в Западна Курна. Петролът само от този район може да покрие целия внос на Германия през следващите три години.

Французите от "ТоталФинаЕлф" пък са сложили ръка върху петролните залежи в Маджнун. Американските фирми като "Ексон мобил" и "Шеврон Тексако" са в неизгодни позиции, особено когато колегите им започнат да увеличават натиска. Още през октомври представители на иракската опозиция се срещнаха с петролните босове от САЩ, за да обсъдят ползването на огромните все още неразработени находища. В средата на декември пък шейх Заки Йамани, бившият министър на петрола на Саудитска Арабия, свиква конференция в Лондон, за да дискутира претенциите на големите петролни концерни. Как ще завърши надпреварата за черното иракско злато все още не може да се предвиди. Експертите в бранша изхождат от това, че американците ще направят всичко възможно да си осигурят по-голямо парче от тортата. В Москва пък откровено се съмняват, че сега съществуващите договори ще бъдат продължени от новото правителство в Багдад.

Петролните компании в САЩ няма да могат лесно да заобиколят руснаците. Според Джеймс Уилямс, директор на консултантска фирма в Америка, преди да започне война срещу Ирак, Буш трябва да гарантира на руснаците, че ще запазят водещата си позиция на иракските петролни полета. На политическо ниво вече се появиха спекулации, че Буш е обещал точно това на Владимир Путин в замяна на подкрепата му за последната резолюция на ООН за Ирак. Москва има интерес от това режимът на Саддам да падне, защото докато продължава американското ембарго, съществуващите лицензи не струват пукната пара. В случай че Саддам бъде свален от власт, лицензите отчасти ще възстановят смисъла си. Една от гаранциите за това е дългът на Ирак към Русия, който през последните години достигна повече от 7 милиарда евро. Подобна сума би накарала което и да било правителство в Багдад да се замисли и да даде шанс на руските компании - и преди всичко на "Лукойл" - да увеличат участието си на световния петролен пазар. Впрочем руснаците не губят време. "Лукойл" разполага вече с 14.6 милиарда барела резерви (1 барел=159 литра), докато лидерът "Ексон мобил" - само с 11.5 милиарда. Ако "Лукойл" (респективно Русия) притисне Ирак, ще увеличи количеството с около 50%.

Дори и без иракските петролни полета "Лукойл" вече е преминал в настъпление. Концернът прояви интерес към приватизацията на последната държавна петролна компания "Славнефт" и съобщи, че вече покрива 10% от пазара на суровината в САЩ. Засега Вашингтон като че ли няма нищо против тази експанзия, защото тя дава надежди за слагане край на диктатурата на държавите - производителки на петрол от ОПЕК. В случай че войната срещу Ирак не продължи дълго, американски експерти погнозират за догодина цена на петрола с 10-12% по-ниска от сегашната, или 18 долара за барел.

Една от компаниите, за които цената на петрола не е от жизнено значение, но затова пък биха могли да спечелят от възстановяването на иракската петролна индустрия, е "Халибъртън". Концернът, в чийто управителен съвет участва американският вицепрезидент Дик Чейни, е изградил пълен производствен цикъл - от добива на суровината до продажбата й. "Вашингтон пост" неотдавна предрече, че след свалянето на Саддам над "Холибъртън" ще се посипе златен дъжд. Дори и сега печалбите на компанията се повишиха в сравнение с 2001 г. с 50% и възлязоха на 809 милиона долара.

Потенциални чужди инвестиции в петролната промишленост на Ирак

Находище Компания Инвестиция(млрд.долари) Добив (хил.барела на ден)

Западна Курна "Лукойл" 3,7 600

Маджнун* "ТоталФинаЕлф" 3,5 600

Бин Умар* "ТоталФинаЕлф" 3,4 440

Насирия "ЕНИ", "Репсол" 1,9 300

Халфайя "Би Ейч Пи", консорциум от Южна Корея 2 225

Ратауи "Ройъл Дъч"/"Шел",

"КенОкси-Ескондидо",

"Петронас", "Крешент" 1,3 200

Туба "О Ен Джи Си-Сонатрак" 0,5 180

Суба-Лухаис "Славнефт" 0,2 100

Гараф "Ти Пи Ей О", "Джапекс" 0,5 100

Рафидаин "Пасифик ойл" 0,5 100

Ал Ахдаб** "Си Ен Пи Си-Норинко" 0,7 90

Амара* "Петровиетнам" 0,3 80

Общо 18, 5 3 015

- - -

* водят се извънредни преговори

** има подписано споразумение

Данните се основават на промишлени прогнози

Източник: Ройтерс