Събитията около компанията ЮКОС заставиха руския политически и икономически елит най-после да се замисли накъде режимът на Путин тласка Русия. Аз твърдя: от пролетта на 2000 г. режимът на президента Путин извършва в страната пълзящ антиконституционен държавен преврат. Опитите за преразпределяне на собствеността са логично звено от веригата за промяна на политическото и държавното устройство на страната. Последиците от този преврат, ако той бъде извършен, ще са съизмерими с трагедията, станала в Русия в началото на миналия век. За да разберем мащаба на проблема, е необходимо да направим малко пътуване в историята и да отговорим на един принципен въпрос: защо след революцията от 1917 г. Русия затъна в гражданска война, а след революцията от 90-те години война нямаше?

Отговорът е очевиден. В началото на века в резултат на революцията беше експроприирана частната собственост, принадлежаща на конкретни хора, и тези хора рискуваха живота си, за да защитят своето. А в края на века се извършваше преразпределяне на държавна, т.е. ничия собственост, и държавният чиновник срещу мизерен подкуп приписваше тази "ничия" собственост на частно лице. Безсмислено е да се обсъжда справедливо или не е била преразпределена тази собственост. Разбира се, че несправедливо. Преразпределянето на собственост никога не е справедливо. По-важно е друго: това преразпределяне не доведе до гражданска война и днес в Русия около 80% от собствеността е в частни ръце. Но в същото време това означава, че новото преразпределяне, което започна президентът Путин, се извършва в ситуация, аналогична на началото, а не на края на ХХ век и последиците от това ще бъдат същите.

На този етап най-важно е правилно да се формулират въпросите и да се опитаме да им отговорим. Те са три. Първият е откъде идва основната заплаха за въвличане на Русия в гражданска война? Основната опасност идва лично от президента, но не само от него. Генерал Александър Лебед казваше: "В бедна държава мнозинството не може да бъде далновидно. Нищите не мислят за утрешния ден. Нищите искат да изядат всичко и веднага." По-голямата част от населението не иска да поема отговорност за съдбата си и поддържа идеята за преразпределяне на собствеността. Вестник "Ведомости" цитира на 18 юли анкета на "РОМИР-Мониторинг", според която стремежите на народа за 86 години не са се променили - "да се отнеме и подели" предлагат 77% от гражданите на Русия. В същото време тази безотговорна част от обществото не си представя последиците от още едно преразпределяне. В този контекст Путин е равен на по-голямата част от народа си. Вторият въпрос е кой може да се противопостави на това? Само елитите могат да сторят това, т.е. малката, но далновидна и отговорна част от нацията. Под елит аз разбирам група за влияние, притежаваща общи за нейните членове стратегически интереси. Ще изброя тези елити и накратко ще характеризирам отношението им към властта, олицетворена от президента Путин.

Най-мощният руски елит е съвкупността от регионални лидери. Това са губернаторите (президентите), регионалните политици и бизнесът, свързан с тях. Техният главен общ стратегически интерес е съхраняването и разширяването на политическата и икономическата власт в собствения регион. Отношението им към режима на Путин е крайно отрицателно. Путин в нарушение на конституцията ги лиши от политическа власт и отслаби икономическата им самостоятелност, като преразпредели финансовите потоци в полза на федералния център. Следващият по значимост и влияние елит е бюрокрацията. Главният й стратегически интерес е стремежът да обслужва интереса на властта, интереса на силата и по възможност да бъде част от тези власт и сила. Бюрокрацията е гръбнакът на режима на Путин. Пък и самият Путин не е никакъв чекист, а 100-процентов бюрократ.

Чекист е професията на Путин, бюрократ е състоянието на душата му. Душата на бюрократа е страх от каквато и да е инициатива, неувереност в себе си, стремеж да се прехвърли отговорността върху другите. Именно поради това президентът бюрократ е най-голямата опасност за страната: бюрократът няма стратегия - той изпълнява чужда воля. И това не е волята на обществото, дори не на елита, а на тези, които го обкръжават, тези, които преследват чисто лични, дори не групови, да не говорим за обществените интереси. Путинската бюрокрация качествено се отличава от Елциновата. Бюрократът при Елцин не вярваше в частната собственост и срещу подкуп преразпределяше държавната. Бюрократът при Путин се събуди, когато собствеността вече бе преразпределена. Той се убеди, че частната собственост е реалност, и активно се включи в преразпределянето вече не на държавна, а на частна собственост. Именно бюрократът представлява днес най-голямата политическа опасност за страната. Именно бюрократът тласка обществото към гражданска война.

Третият елит са олигарсите или иначе казано бизнесът на федерално ниво. Те не са много, но притежават огромно влияние. Основният стратегически приоритет на този елит е съхраняването на капитала. Това го отличава от богатите хора, при които главният приоритет е умножаването на капитала. Путин не осигури нужната стабилност на този елит. А последните събития около ЮКОС позволиха на този елит окончателно да определи отношението си към Путин и режима му. Четвъртият елит са спецслужбите. Неговият основен стратегически приоритет е да държи и използва силовите лостове на властта.

От една страна, те са част от бюрокрацията, а от друга - самостоятелна сила, която освен това претендира, че се радва на особената благосклонност на президента Путин (както обясних по-горе, това е неоснователно, защото той не е чекист, а бюрократ). Елитът на този елит не признава Путин за свой лидер: за него той случайно е попаднал там и се е проявил твърде посредствено в службите. И, разбира се, този елит мечтае за Юрий Андропов или в най-лошия случай за Евгений Примаков. Макар че като междинен вариант Путин го устройва. Макар и с безусловни и сериозни уговорки - твърде мек е той с народа, твърде много дава на САЩ и Запада. Петият елит е армията. Главният му стратегически интерес е да бъде сила за защита на интересите на Отечеството в чужбина. Армията е традиционно най-патриотичната част от обществото и именно по силата на искреността на тези патриотични убеждения Путин категорично не я устройва.

Той изгуби не едно сражение и не й позволи да спечели нито едно. Няма я бързата и убедителна победа в Чечения, която Путин обеща още като премиер през 1999 г. Нататък е още по-зле - до нула е сведено влиянието в чужбина: закрити са военните бази в Куба и Виетнам, никакво влияние няма в Близкия изток, политиката към Ирак се превърна в концентрация на неувереност и слабост. Но най-голямото поражение е загубата на влияние в цялото постсъветско пространство. Армията безусловно не се доверява на своя главнокомандващ и на бездарното му протеже - министъра на отбраната Сергей Иванов. Изброените пет елита са участници в процеса на вземане на най-важните държавни решения.

Има още три елита, които само съпровождат приемането на тези решения. Шестият елит са журналистите. Те са проводници на мнението на основната част от обществото и елита към властта и обратно. Важно е да се отбележи, че в Елцинова Русия този елит бе един от най-значимите и влиятелните. Той бе важен участник във вземането на държавни решения. Безусловно е, че той недоволства от режима на Путин заради кардиналното понижаване на статута си. Седмият елит е църквата. Негов главен стратегически приоритет трябва да бъде духовното и моралното лидерство на нацията. Тук ситуацията е прозрачна - тези, които искрено вярват, не вярват, че Путин вярва, и следователно не вярват на президента. А които не вярват, само по асоциацията, предизвикана от сановете им, се свързват с църквата, докато в действителност те са просто едни църковни бюрократи. И, разбира се, харесват президента, но тяхното духовно и морално влияние в обществото е нищожно. И накрая, осмият елит е интелигенцията.

За съжаление последният по ред елит. Последен по своето влияние върху обществото и върху властта. Този елит е носителят на културната и научната традиция на нацията. Главният му стратегически приоритет - в периодите на катаклизмите, които преживява Русия - е единствено да оцелява. При всеки отговорен момент в нашата история на този елит традиционно му липсва воля. Но пък когато векторът на историческото развитие завие към свободата, той става важна опора за обществото. От всички изброени елити Путин може да се опира единствено на бюрокрацията и да получава подкрепа от спецслужбите. Но и това е доста условно. Бюрократите винаги се прислоняват при силата и в момента, в който Путин започне да я губи, те незабавно ще го предадат. Поради това основният въпрос не е в мотивацията на елитите. Съдържателно Путин не устройва повечето от тях. Главен е третият въпрос - как да не се допусне залитането на Русия към гражданска война? Отговорът е да се осъзнае какво става. Да се преодолее страхът. Да се прояви воля и решимост. Да се самоорганизираме.

Но най-важното - да се действа. Не да се чака кога властта милостиво ще разгледа вашата поредна жалба, от всеки ред на която струи страхливост, а да се използва конституционното право на митинги, демонстрации, шествия и гражданско неподчинение. Дори в страни с уредена демокрация тя се съхранява само с действията на гражданите. Така беше в САЩ, когато милиони обикновени хора спряха войната във Виетнам, така беше в Източна Европа и Русия, когато народът изхвърляше ненавистните режими, така бе неотдавна по целия свят, когато стотици милиони хора се обявиха срещу войната в Ирак. Последният пример показва, че далеч не винаги ситуацията може да се промени. Но бездействието винаги и навсякъде развързва ръцете на властта. Гражданското общество не са само клубовете на природолюбителите, на домашните любимци и бирата, а преди всичко граждански институции, които могат да контролират властта и твърдо, с действие, да й опонират. В това постоянно открито противостоене между обществото и властта е силата на демокрацията в сравнение с тоталитарния режим.

Вместо заключение Березовски изрежда 9 примера за случаи на предимно финансови престъпления през 90-те години, към които твърди, че Путин има отношение, и около 15 неразкрити убийства на политици и бизнесмени, по времето, когато той е оглавявал Федералната служба за сигурност. Статията завършва с призив текстът да не се разглежда като сезиране на Главната прокуратура на Русия или на друга държава, защото на всички е ясно, че това е било време, в което старите закони не действат, а новите още не са проработили. "По конституция президентът на Русия е неин гарант. Той е задължен да разбира, че не "равноотдалечеността" на бизнеса от властта, а равенството на всички граждани, включително на президента, пред закона гарантира стабилно развитие на страната и убеденост на обществото в надеждността на властта", казва Березовски, който се е подписал като лидер на партията "Либерална Русия". Статията е публикувана в неговия в. "Комерсантъ".