Лесото е африканското "Кралство в небето". Тази известна екодестинация е предпочитана заради далечните скалисти планини и дълбоки долини, вълнуващи високи водопади, които образуват впечатляващи замръзнали сталактити през зимните месеци. Лесото е една наистина идилична дестинация. Тази уникална страна има най-ниска надморска височина - 1000 м надморско равнище, а най-високият водопад в Африка е също тук - с височина 850 м. Лесото има две планински вериги: Малути и Драконовата планина (Дракенсберг).

Столицата е Масеру, който е и единственият град в Лесото. Има още няколко по-големи селища във всяка от 10-те области. Основно средство за транспорт е конят.

На 29 ноември 2000 г. изключително красивият регион на уКхахламба - Паркът Дракенсберг, е включен в престижната група на Места от световното наследство.

Планинската верига, призната за парк, е уникална и забележителна както с културните си, така и с природните си феномени, и е едно от "смесените места от Световното наследство", които са само 23 в целия свят. Международното признание е дадено заради биологичното разнообразие, за ендемични и застрашени от изчезване животински видове, за превъзходната природна красота. Забележителни са и завещаните над 35 000 скални фрески от племето Сан.

Всеки, който обича пътешествията, ще се съгласи, че Дракенсберг е уникална планина - екзотична растителност, зелени поля и гигантски зъбери остават в спомените ви.

Бушмените, които населяват тези места, са оцелели заради семплото си съществуване. Тези дребни хора с твърди черни зърнести коси и светлокафява кожа са преживявали, събирайки плодове, корени и мед и с лов на дивеч.Тук на почит е еландата - голяма южноафриканска антилопа. Тя има особено значение и в религиозните традиции на бушмените. Те вярвали, че има директна връзка между еланда и Кагн, техния бог. Опитни самобитни художници използвали комбинация от въглени, охра, кръв и вар, за да изобразят сцени от лова, ритуали, битки и диви животни по стените на пещерите, които обитавали. Често денят им завършвал с танци и музика, докато огънят и сенките блещукали по стените на скалните жилища.

В началото и средата на 1800 г. тези безстрашни ловци се превърнали в преследвана плячка, когато се появяват първите чужди заселници. Заплашени от глад, бушмените били заставени да преследват добитъка на фермерите и на местните африкански племена. Крехките им стрели не можели да се противопоставят на мощността на огнестрелното оръжие. Мощните миграционни движения в Африка засегнали този малък народ. Само някои предмети и рисунките по скалите останали, за да напомнят за техния живот и последните им ловувания в Дракенсберг, която така обичали. Днес те са туристическа атракция.

Ако изберете да пътувате по зигзагообразните тесни и стръмни пътища на планината, лесно ще наблюдавате нейната геоморфология. Възникнала преди около 150 милиона години, по времето когато огромните динозаври бродели по обширните поля. Това е ерата на мочурищата и блатата. За тях свидетелстват червените глинести слоеве в земните масиви. Но ерите се променят - дошла ерата на пустините, които оставили пясъчните жълти слоеве. След милиони години катастрофални вулканични изригвания разкъсвали земята, изливайки огромни количества лава, която покрила скалите и земите, създадени от предишните епохи. Именно така е възникнала планинската верига Дракенсберг. В продължение на много векове по-меките слоеве под твърдия вулканичен базалт ерозирали и издълбавали огромни долини и дълбоки бездни. На много места в скалния релеф ярко се открояват жълтите пясъчни слоеве като едно завещание на пустинната ера, докато сивите и червените слоеве напомнят за времето на мочурищата и блатата.

Сред тези гигантски зъбери и долини е разположено Планинското кралство - Лесото.

Един от пътищата е от изток през прохода Сани Пас. Стръмният и лъкатушен 12 км планински път с многобройни остри завои започва от граничния пункт КZN с ЮАР. Вие се с много завои до върха и границата с Лесото, близо до ръба на отвесна скална стена. Спираме за паспортна проверка и с нетърпение очакваме да покорим едно диво и прекрасно място. От граничния пункт пътят преминава през прохода на "Черната планина" и достига "покрива на Африка". Сани Пас се преминава само с мощен джип и много опитен водач, който трябва да се справи с предизвикателно тежкия път. Пътят води началото си от старата планинска пътека на местното племе Сан. От 1930 г. тя се цивилизова с поетапни разширения, за да стане достъпно за автомобили дори високото плато. То е изкачено с превозно средство едва през 1949 г.

Сега Сани Пас се изкачва значително по-лесно и се вижда истинското лице на Дракенсберг. Като географско разположение Сани Пас свързва Царството на племето зулу с Царството на племето сан - Лесото. На платото, на самия ръб на отвесната скала е разположена най-високата хижа в Африка - Сани Топ Шале, 2874 м.

В хижата може да срещнете представители на местното население - от племето бесото - дребни хора, с млечнокафява кожа, много дружелюбни и забележително мили. Те се придвижват главно с коне. И конете, както ездачите си, са по-дребни от тези, които сме свикнали да виждаме в Европа.

Хижата е също местна атракция - предлага пикантни ястия и вино. Там ще чуете много истории за всички предишни дръзки пътешественици, осмелили се първи да изкачат отвесните зъбери. Още през 1836 г. двама френски мисионери, пресичайки едно ветровито плато в северната част на Лесото, изкачват склоновете на близкия хълм и го наричат Mont - aux - Sources, защото от тази точка можели да видят извора на пет реки. Оттук продължили до масивна скална стена, днес известна като Амфитеатъра. От тази стена пред тях се разкрила една огромна земя от планини, реки и долини - провинцията Ква- Зулу -Натал ( Kwa -Zulu -Natal).

Интересни са постиженията по тези скални масиви на Брайан Годболд, Мартин Уинтър и Джордж Томсън от Нова Зеландия. Последният, посетил Kwa -Zulu -Natal, останал достатъчно дълго, за да изкачи най-тежките върхове без никакви алпинистки приспособления или поне въже. Неговото епично постижение е покоряването на връх Mponjwana (3085 м), останало като един класически алпинистки успех. Джордж и Кен Снелсон преминавали най-тежките траверси, проправяли си път през многобройни тесни скални комини, изкачвали вертикални зъбери само с малки кукички на пръстите, за да се задържат по отвесните скали, и само вятърът бил свидетел на безумната им смелост.

Друг пример е изкачването на Outer Mnweni Pinnaele, считан за недостижим, връх от трудност "G". За много алпинисти Джордж Томпсън остава една легенда.

Ред Пеарсе пък изкачвал зъберите на Дракенсберг в продължение на повече от 40 години. Той писал за тези планини, които така силно обичал, в книгата си "Бариерата на Копията" с вълнуваща отдаденост и преклонение към цялата природа.

"...Аз вярвам, че фамилиарността с една дивна страна и с една любов към откритите простори е жизненоважна, ако имате желание да поддържате и подобрите качеството на живота си. Дивите природни области ясно имат една специфична физическа и духовна ценност, която няма цена: ненарушените простори не трябва да се приемат като даденост. Към тях трябва да се пристъпва с огромен респект и като следвате това ваше изискване, вас ви очаква един свят, изпълнен с радост и безметежно блаженство." Този респект към собствената им природа имат всички хора в Лесото.

Този респект към собствената природа трябва да върнем и в нашата прекрасна България, богата на красиви и романтични природни забележителности.