Днешните финали на 100 метра с препятствия за жени на световното първенство по лека атлетика в Париж са възможност пред състезателките да подобрят един от най-старите световни рекорди в леката атлетика - този на българката Йорданка Донкова, поставен преди 15 години на международния турнир "Самарско знаме" в Стара Загора - 12.21 сек.

Мнозина коментатори наричат този рекорд булгароиден, имайки предвид факта, че е поставен на състезание в български провинциален град. Често пъти недобросъвестни спортни коментатори са склонни да се усъмнят в това официално признато от ИААФ постижение, което фигурира и в книгата на рекордите "Гинес". Така например преди година журналистът от излизащия в Лозана вестник "Матен" Жак Вулшленгер зададе провокативен въпрос в интервю с американската лекоатлетка Гейл Девърс, в който недвусмислено намекваше, че в постижението има нещо нередно. Девърс обаче заяви, че това е едно отлично време, което едва ли скоро ще бъде подобрено. Нейното най-добро време в тази дисциплина е 12.29 сек.

Освен това историята на световния рекорд на 100 метра с препятствия сочи, че върховите постижения в тази дисциплина от началото на 80-те години досега принадлежат изключително и само на българската лекоатлетическа школа и нейните две представителки Йорданка Донкова и Гинка Загорчева. До края на 60-те години дамите са бягали 80 метра, а първият регистриран световен рекорд е 13.30 сек. на Карин Балцер от ГДР през 1969 г. Впоследствие постижението се сваля от Тереза Сукниевич (Пол), Анели Ерхарт (ГДР) и др., за да се стигне до 1980 г., когато полякинята Грацина Рабщин пробягва дистанцията за 12.36 сек. Впоследствие само две българки са успели да подобрят световния рекорд - Донкова и Загорчева.

Йорданка Донкова, която е родена през 1961 г. в Горни Богров, поставя началото на знаменитата си кариера още на олимпиадата в Москва, когато участва в полуфиналните серии. През 1981 г. успява да свали времето си под 13 секунди - 12.90 на 2 август в София, а година по-късно вече изминава дистанцията за 12.44 сек. На европейското през 1982 г. завършва втора след полякинята Калек. По това време Донкова има данни за олимпийски медал, но бойкотът на игрите през 1984 г. в Лос Анджелис я лишава от тази възможност. Въпреки това тя непрекъснато сваля времето си и през 1986 г. щурмува световния рекорд от 12.36 сек. на Грацина Рабщин. На 13 август тя успява да изравни постижението по време на състезание в София, а четири дни по-късно в надпреварата за Гран при в Кьолн "българската стрела", както я определят тогава медиите, подобрява два пъти рекорда в рамките на един ден - 12.34 и 12.29 сек. Постижението е уникално - първият резултат е регистриран в 14.25 часа, а вторият е 44 минути по-късно, в 15.09 часа. На 29 август същата година Донкова печели златния медал на европейското в Щутгарт с 12.38 сек., а на 7 септември бие собствения си рекорд в Любляна с 12.26 сек.

По онова време сред най-сериозните конкурентки на Донкова е друга българска състезателка Гинка - Загорчева. Тя успява да подобри световния рекорд на 8 август 1987 г. с време 12.25 сек. Постижението се задържа малко повече от една година, до 20 август 1988 г. Вечерта на същия ден на стадион "Берое" в Стара Загора се провежда международният турнир "Самарско знаме", което е едно от последните големи състезания преди олимпийските игри в Сеул. Над 15 000 зрители по трибуните избухват в овации, когато дикторът съобщава, че постижението на Йорданка Донкова е нов световен рекорд, с четири стотни по-малко от този на Гинка Загорчева. Българската лекоатлетка потвърждава отличните си качества и месец по-късно, когато печели олимпийска титла в Сеул.