Ценителите и колекционерите на произведения на изобразителното изкуство твърдят, че купуването на една творба е свещенодействие, което може да бъде сравнено единствено със самото й създаване, а удоволствието от сделката е неописуемо. Храмовете, където се извършва "тайнството" и от които никога не гонят търговците, са аукционните салони, галериите, многолюдните изложения или пък непревземаемите крепости на художническото его - ателиетата.

Търговията с творби на изкуството е стара като света, но през последните 50-60 години тя се превърна в печеливша индустрия в световен мащаб и затова днес календарът на търговете, изложенията и изложбите е така наситен. Според експертите причината е една-единствена - изкуството е "валута", която не девалвира. Без значение дали е зима или лято, в различни точки на света арт животът ври и кипи - "Сотби'с" и "Кристи'с" работят на "четири" смени, престижните изложения се редуват едно след друго - Арт Маями, АртЕкспо - Ню Йорк, Арт Франкфурт, Арт Базел, Биеналето във Венеция, Арт Форум Берлин, АРТС - Москва и т.н, а изложбите са неизброими.

Тенденцията за инвестиране в художествени произведения не подмина и България. След стихийния порив от началото на 90-те години, когато галерии и колекционери никнеха като гъби и се организираха всевъзможни прояви с комерсиална цел, днес арт пазарът у нас сякаш се намира в оптималните си граници. Трудно е да се каже с точност колко са българските галерии в момента, но тези, които работят "по правилата на играта", едва ли са повече от 150.

Положението при аукционните къщи е по-различно и това е обяснимо - едно от задължителните условия е наличието на солидно депо, което трябва периодично да се актуализира. За 13 години различните форми на аукционна дейност се редуцираха максимално и на пазара останаха незначителен брой професионално работещи художествени салони, като безспорен лидер е "Аполон & Меркурий". Според информация от сайта на дружеството есенният сезон ще бъде открит след седмица, на 4 септември, с търга "Класическо и модерно българско изкуство", който ще се проведе в хотел "Мираж" в Бургас, като до края на годината предстоят още четири тематични аукциона в София и един в Пловдив.

Почти същата е ситуацията и с арт изложенията. През последното десетилетие имаше няколко опита в тази посока, но в крайна сметка останаха само "Импресия" в Пловдив и Летният салон на частните галерии, организиран от СБХ на "Шипка" 6. Нов цвят в не особено колоритната палитра на изложенията за изобразително изкуство ще се опита да внесе първото издание на "ПанАРТ Експо '03", което ще се проведе от 5 до 11 декември в столичната зала "Фестивална".

Засега е трудно да се направи точна оценка на обемите, които се търгуват на вътрешния арт пазар. Повечето български художници търсят начин да продават зад граница, където обаче цените на техните творби са доста по-ниски от тези на западните им колеги, макар в повечето случаи да няма никаква разлика в качеството им. Цените у нас очевидно не се формират по някаква систематика, а всичко зависи от галеристите, колекционерите и авторите. Съвсем естествено е българските класици като Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора, Цанко Лавренов, Васил Стоилов, Дечко Узунов, Бенчо Обрешков и др. да са най-скъпи (откупките на картините им понякога надхвърлят $10 хил.!) За "простосмъртните" любители на изкуството остава утехата да купуват "по-нови" автори и да разчитат на изложбите и изложенията - например допреди няколко дни от Летния салон можеше да се купи живописно платно на Светлин Русев за 5200 лв., на Лика Янко - за 2000 лв., а истински шанс бяха морските пейзажи (малък формат) на Александър Мутафов, които се предлагаха за по-малко от 1000 лв.

Разбира се, истинските рекорди се поставят в големите аукционни къщи в чужбина. В момента той се държи от "Сотби`с" и "Клането на младенците" на Рубенс, продадена през лятото на миналата година за сумата от 49.5 млн. лири. Непросветените в особеностите на пазара на произведения на изкуството обаче не бива да се заблуждават, че подобни покупки се правят всеки ден. Това е един от

митовете на арт пазара

смятан за един от най-старите в световната икономика. Повече от половината произведения на изкуството се продават срещу по-малко от 1000 евро. Творбите за над 100 000 евро представляват едва 1.5 на сто от всички продажби. Петнадесет на сто от произведенията, обявени на търг, са литографии и рядко надскачат 1500 евро. Мащабните картини независимо от техниката на рисуване си остават рядкост на пазара. Казано с други думи, аукционите за над 1 млн. евро за изключителна рядкост и едва една на всеки хиляда творби успява да достигне тази сума. През последните десет години заветното число от 1 млн. евро, е завладявана от творбите само на 437 художници. В същото време 88% от предлаганите в аукционните къщи произведения са на стойност до 10 000 евро.

Вторият парадокс на пазара на произведения на изкуството е, че с увеличаването на цените не се увеличава предлагането на качествени творби. Точно обратното, крайният и изчерпаем брой произведения на стари майстори остава извън залите за търгове. На тяхно място под чукчето се настаняват творби на модерното изкуство, литографии, фотографии и гравюри. Като цяло обаче колекционерите предпочитат да си "седят на ръцете" и да не покачват залозите за предложения със спорно и непроверено от времето качество. Още повече, че общата неблагоприятна икономическа обстановка не вещае увеличаване на себестойността им. Единствените купувачи, които проявяват интерес към творбите с ниско качество, бяха лаици в областта, които погрешно смятаха, че времето ще оскъпи покупката им и ще възвърне инвестицията им неколкократно.

Тази грешка доказва необходимостта от познаване на

правилата на пазара

Разбира се, различните видове произведения на изкуството изискват различен подход при инвестирането. Мнозина специалисти обаче настояват, че едно от най-важните и универсални правила е, че колкото по-скъпа е творбата, толкова по-голяма е вероятността от печалба в случай на препродаването й.

Второто, не по-маловажно, но далеч по-трудно изпълнимо условие, е да се инвестира в стари майстори. Репутацията на съвременните творци е рисков фактор, който би могъл да обезцени закупената творба или да я направи безценна. Това обаче е риск, който не всеки може да си позволи.

Има и още едно, почти парадоксално правило - колкото по-рядка е картината (какъвто беше случаят с "Клането на младенците"), толкова по-скъпа, но и толкова по-неликвидна е тя. Казано с други думи, ако инвеститорът желае да изгради мащабна колекция, която да запази стойността си с годините, то за препоръчване е да вложи средствата си в литографии, гравюри и фотографии на видни представители на професията. Защото истината е, че колкото и добър да е един Пикасо, той никога няма да удвои цената си. Достатъчно убедително звучи примерът с фотографиите на германеца Андреас Гурски, продадени преди 3-4 години за 3000 лири. В момента те струват над половин милион.

Ако обаче инвеститорът държи на малката, но изключително ценна и естетически привлекателна колекция, правилото на скъпата неликвидност не бива да пречи на плановете му.

Числата също подкрепят правилата. За желаещите да вложат средствата си в произведения на изкуството е добре да знаят, че всеки един от сегментите на пазара също отчита своя възвращаемост, изразявана в проценти. Така например този на живописта носи средна годишна възвращаемост от 6.82%. Ако творбите са били на стойност над 100 000 евро, то процентът се покачва до 12 на сто. Близо 16.5% е печалбата на собственика на гравюра, купена за по-малко от 1000 евро.

Един общ поглед върху пазара установява, че през 2002 г. цените в този сектор са отбелязали трайно покачване от 4.3%, което се е запазило и през първата половина на тази година.

Според мнозина анализатори хората, които планират да се превърнат в сериозни инвеститори на пазара на произведения на изкуството, могат да бъдат спокойни. Измененията в глобалната икономика не се отразяват сериозно на арт попрището, за което експертите твърдят, че не е заплашено от срив, подобен на този на фондовите борси. Някои просветени в купуването на изкуство дори се шегуват, че влагането във Ван Гог, който да поставят в спалнята си, би донесъл по-малко стрес и повече наслада от инвестирането в пенсионен фонд, например. Всъщност те не са далеч от истината, защото през последните 51 години индексът за продажби на изкуство традиционно се представя по-добре от този на "Стандърт & Пуърс".

Изкуството, твърдят скептично настроените специалисти, е колкото сигурна, толкова и

рискова инвестиция

Защото за разлика от акциите, ценните книжа или недвижимите имоти, картините не носят на собствениците си реален приход, а единствено естетическа наслада и известно чувство на егоистична гордост при вида на Дега над камината. Освен това, въпреки че някои творби и автори са доказали непреходността си и изглеждат "абонирани" за общественото одобрение, картините, скулптурите, пластиките, литографиите, фотографиите си остават подвластни на вкуса на публиката и не е изключено да станат жертви на модните тенденции. Пример за тази вероятност е, че картината "Портрет на д-р Гаше" на Ван Гог, купена през 1990 г. от японски бизнесмен за $82.5 млн., в момента може да се продаде на една осма от първоначалната си цена. Причината е в срива на японския пазар, но жертва става холандският импресионист. В момента, между другото, модата е на страната на Пикасо и Матис.

Тези факти не бива обаче да се приемат безропотно. Защото в съвсем близко бъдеще

пазарът ще се изправи пред най-сериозната си промяна -

появата на инвестиционни арт фондове. Експерти от цял свят са убедени, че именно на тях принадлежи бъдещето. Остава само и инвеститорите, които все още гледат на изкуството като на "мъртво" вложение, да повярват в това.

Първият подобен фонд вече събира пари. Той е базиран в Лондон, ръководен е от бившия министър на изкуството Лорд Гоури и целта му е да набере $70 млн. до края на септември. Парите ще бъдат използвани за инвестиране в изключително ценни картини и скулптури. Две трети от средствата ще бъдат заделени за стари майстори, импресионисти и скулптури. Останалата част от парите ще отидат за модерно и съвременно изкуство. Идеята е заимствана от британския пенсионен фонд на железниците, който през 70-те години влага 2.9% ($62 млн.) от бюджета си в над десет категории на изкуството, сред които ръкописи и мебели. Десет години по-късно фондът продал колекцията си на печалба. Днес срокът на възвращаемост може да се намали благодарение на изобилието от аналитични и оценъчни агенции в сферата на изкуството и множеството интернет сайтове с полезна информация за пазарните тенденции.

За онези обаче, които се обръщат към изкуството не само заради финансовата възвращаемост, но и заради удоволствието от срещата с него, фондовете, макар и иновативни и полезни, все още са периферно присъствие в залата за търгове.

- - -

Най-продаваните творци за 2002 година

Място Автор Продажби (в млн. $) Брой продадени произведения

2002 2001 2002 2001 2002 2001

1 1 Пабло Пикасо 82.8 91.9 1356 1407

2 94 Петер Паул Рубенс 79.8 3.7 10 12

3 5 Анди Уорхол 67.2 47.9 532 587

4 2 Клод Моне 63.7 78.4 21 34

5 35 Алберто Джакомети 48.7 10.0 141 115

6 8 Фернан Леже 33.3 31.2 159 147

7 30 Едгар Дега 32.5 10.5 85 74

8 3 Анри Матис 32.0 77.7 192 344

9 14 Марк Шагал 28.1 19.6 608 729

10 11 Герхард Рихтер 27.6 23.1 100 90

- - -

Най-успешните аукционни къщи за 2002 година

1. Сотби`с (Ню Йорк, Лондон)

2. Кристи`с (Ню Йорк, Лондон)

3. Филипс, Де Пюри & Люксембург (Ню Йорк, Лондон)

4. Калмел-Шомбр-Коен (Париж)

5. Руйлак (Шеверни, Франция)

6. Корнфелд (Берн, Швейцария)