Хип-хоп. Музика на улицата. Музика на аутсайдерите. Музика на звездите..

За жителите на квартал "8-а миля" в Детройт границата между черното и бялото е някъде там - отвъд рапърските "битки" в задимения клуб The Shelter и съборетините на гетото. За малцината бели като Джими "Рабит" Смит Джуниър (Еминем) всекидневието е жонглиране по острието на бръснача. Там, където се сблъскват желанието му да се измъкне от караваната, в която живее с майка си (Ким Бейсингър) и сестричката си Лили, мечтата да запише свое демо парче, къртовският труд в "Детройтска щампа" и постоянната улична война с бандата на рапъра Папа Док...

С "8-а миля" (8 mille, Universal Pictures, 2002 г. - разпространява "Александра видео") режисьорът Къртис Хенсън искаше да напише химн на хип-хопа с лидера на рап музиката Еминем. Може би нещо като "Последен валс", "Коса" или "Доорс". За целта постановчикът не ни спести нищо от гадостите на ъндърграунда - почти смъртоносната омраза между бели и тъмнокожи (но и силното им приятелство), мизерията (духовна и физическа), субкултурата, първичния секс...

Според мен Хенсън не успя. Въпреки участието на актриса като Ким Бейсингър, която взе "Оскар" за второстепенна роля във филма му "Поверително от Ел Ей", и шоу звезда като Еминем (твърде посредствен като актьор) "8-а миля" е повърхностен, преднамерен и 100% рекламен. Е, и малко любопитен. Действието е изключително разтеглено и на моменти прехвърля границата на оттегчението, а скуката не могат да разсеят нито впечатляващият саундтрак, нито присъствието на симпатичната Британи Мърфи ("Бракувани") в ролята на амбициозната Алекс, нито каквото и да било. Просто всичко се размива като разлят туш - без ясна граница между черното и бялото.