Ролеристите и скейтърите не са хора, които агитират за транспорт, който не замърсява околната среда. Въпреки че сценарият почти навсякъде по света е следният. Всяка година се обявява един ден за придвижване без автомобили и тогава карането на ролери се превръща в масов спорт. Разбира се, тогава се увеличават и редиците на пешеходците. Но база за сравнение между карането на ролери и ходенето пеша просто няма.

- - -

Според запалените по този спорт широко разпространен е митът, че много трудно човек може да се запали по ролерите или скейта. Нали всички казват, че това е занимание на младежи и хора, които си нямат друга работа...

Според ролеристите обаче нещата въобще не седят така. Освен това обясняват, че само началото е трудно - докато човек се реши, че иска да пробва. След това усвояването на основните тънкости става лесно. И тръпката непрекъснато расте. Според ролеристите лошо е, че съществуват много заблуди какво точно е усещането да караш ролери.

Първо - не е вярно, че на ролери се качват само младежи

Вярно, че повечето от хората са на възраст максимум до 29 години. Но пък в същото време голяма част от парапланеристите, алпинистите и пещерняците също са младежи. "Просто сме най-активни. Това е съвсем в реда на нещата", философски обяснява Георги. Той е на 26 години и е едно от постоянните присъствия в Борисовата градина. "Ами по какво да се палим иначе? Нека оставим туризма и цакането на карти за хора в по-напреднала възраст..."

Георги казва, че се е качил на ролери сравнително късно - преди пет-шест години. "Беше едно лято, когато нямаше какво да правя, повечето ми приятели бяха заминали нанякъде. Ако беше зима, щях да се кача на ски или сноуборд. Ако действието се развиваше на морето - щях да се уча да карам водни ски или сърф. Понеже си бях тук - нямах голям избор. Но се оказа, че се запалих", разказва той. Сега работи в компютърна фирма и също няма много време за пътуване и по-екстравагантни хобита. Ежедневието му е максимално опростено: "Нося в един сак ролерите и на работа, после си тръгвам и идвам направо тук - в Борисовата градина."

Доуточнява обаче, че не смята да остави ролерите, когато стане на трийсет години. "Просто не си представям как ставам на трийсет и решавам оттук нататък - нищо опасно, нищо глупаво, нищо детско...", обяснява той.

Допълнителни екстри

Онези, които нямат намерение да овладяват екстремното каране на блейдове по рампи, могат да се снабдят с ролери за 40 лв. Към тях обаче е препоръчително да има различни протектори... Пристрастените към това занимание също си ценят кожата и обикновено не предприемат излишни рискове. Иначе за качествени ролери трябва да се приготвят между 100 и 150 лв., за скейтборд - към 300 лв. Добрите модели имат и ресор, който омекотява постоянното вибриране от неравностите на пътя.

Най-запалените ролеристи карат винаги с каска и пълно оборудване - това означава, че имат протектори на лактите, коленете, китките и глезените. Най-евтиният вариант излиза към 100 - 120 лв. Вярно, че подобно оборудване може да изглежда смешно отстрани, но практикуващите знаят, че това, както се казва, не са второстепенни неща... "От наколенки и налакътници може да се откаже само онзи, който не знае как се пада. Или ако е някакъв мазохист", обяснява Георги. После се сеща, че има и трети вариант: "Ами, да от протектори определено нямат нужда и хора, за които карането на ролери се изчерпва с обиколките на задния двор и придържането по уличните парапети."

Както и при ските,

първото нещо, което се учи да прави човек, е да пада

Оттук нататък ще му се налага все повече да доусъвършенства това упражнение. Сложните фигури остават по-назад в плановете.

"Най-добрите падат така, че карат публиката да остане с отворена уста, а те после стават, отупват се от прахта евентуално и нищо им няма", разказва Георги.

"Е, какво, скиорите на падат ли, пита той. Обаче никой не се отказва."

Следващата стъпка е човек да се научи да управлява краката си и да ги кара да отиват в точно тази посока, в която той иска. Така се редуват опити - падане, опити - падане, докато остане само удоволствието.

Всъщност историята с падането изглежда така. Повечето хора с ролери на краката могат да ги управляват достатъчно добре и да избягват сблъсъка със земята. Човек може да си кара спокойно по алеите и много рядко ще има проблеми със земното привличане. "Проблемът" е в това, че момчетата се движат на ръба на възможностите си - правят нови неща, опитват се да повторят някои и друг номер или нещо, което са видели по "Спрайт екстрийм".

"Преди години германският ролерист Дирк Ауер направи световен рекорд, като достигна скорост от 270 км/час, дърпан от мотор. Ето, той например, е в рисковата група на падащите. Повечето ролеристи не правят такива неща и за тях не съществуват такива опасности", заявява Георги.

Практичната част

"Най-добри са ролерите със силиконови колелца, защото те се движат по-плавно", препоръчват момчетата, които се събират всеки следобед в Борисовата градина. "Хубавото на по-скъпите модели е, че те са с възможност за вариране в номерата, така че да могат да се ползват няколко години. Те имат възможност за промяна на 2-3 номера. Така човек си спестява смяната на ролерите само защото са започнали да го стискат тук-там", продължава Георги с обясненията.

У нас трудно могат да бъдат открити хубави ролери, по-малки от 35-и номер. С големите въпросът не стои така, защото в повечето магазини има дори 45-и и 46-и номер.

Запазената територия

Противно на очакванията, местата подходящи за каране на ролери, не са много. Всички виждат младежите, които се доусъвършенстват над приземяванията или прехвърчанията си в района на рампите пред паметника на Съветската армия. Но това май си остава и единственото място. Затова и там се събират най-много зяпачи и друга възторжена публика.

Условията са малко по-лоши пред музея "Земята и хората", в Борисовата градина и в Южния парк. За момента ролеристите се упражняват на всяка по-малко натоварена улица. Иначе - ясно е, че

в момента специални алеи липсват

"Обаче колкото са по-лоши условията, толкова по-добри ставаме", не се отказват момчетата. "Кадрите, които показват по "Екстрийм", отдавна не са нещо невъзможно. Почти всеки от нас си мечтае да попадне пред камера и да има какво да покаже."