Стоян Генов е роден през 1974 г., завършил е русенската Английска гимназия, а след това в Австрия "Международна търговия". Той е и изпълнителен директор на една от дъщерните компании на холдинга - "Прециз интер алуминиум". "Прециз интер холдинг" е специализирана в тръбопроизводството на прецизни електрозаварени стоманени студенодеформируеми тръби и профили, както и на алуминиеви тръби и профили. В компанията работят 600 човека.

В: Г-н Генов, какви са тенденциите за развитие на холдинга?

- Дейността на холдинга е насочена в няколко различни бранша. Въпросът беше как в нашите условия да оцелеем и да гарантираме дългогодишния успех на тази организация. От тази гледна точка имаме развити три отделни бранша - алуминий, стомана и земеделие. Тенденцията на световния пазар е глобализация и скъсяване на пътя между производител и краен клиент. Нашата цел е да се доближим до крайния клиент, като не трябва да забравяме, че работим в областта на индустрията. Оттук следва, че нашето тръбно, стоманено и алуминиево производство трябва да се дообработва. Нашата цел е в определени браншове да увеличим продажбите в западните държави, където има трудоемки продукти, и да заемем тази ниша. Известно е, че заплатите в България са на много ниски в сравнение с Европа. Намерили сме тази пазарна ниша, като не само се опитваме да намалим разходите си, а и да увеличим крайната цена, на която продаваме. По този начин избягваме борбата с преките ни конкуренти в тръбопроизводството. Чрез оскъпяване на продукцията си неутрализираме нелоялната конкуренция, без да се налага да вземаме преки мерки за дъмпингови цени например.

В: Къде са основните ви конкуренти - в България или в чужбина?

- Има ги и в България, като тяхната единствена стратегия на пазара е да продават на по-ниски цени. На един етап качеството на нашата продукция се повиши и сега ние работим за друг сегмент от пазара. Например да се направи една тръба за строителната индустрия не се изискват големи претенции. Качеството и сроковете за изработка на тръбите за мебелната индустрия са по-високи, следващата стъпка в развитието е работата за автомобилната индустрия. Само ако си доставчик на автомобилната индустрия, твърдата продажна цена е два пъти по-голяма от тази на регулярната продукция, като, разбира се, стандартите и разходите, които се спазват, са по-големи. Бъдещето е в автомобилната индустрия. За нас ще бъде успех, ако стигнем на това ниво и развиваме тръбопроизводството. На пръв поглед машините изглеждат същите, но са въведени различни контроли.

В: Къде реализирате продукцията си?

- Опитваме се всеки един продукт, който е ключов за фирмата, да има приложение на различни пазари. В момента реализираме добри продажби в Европа - Германия, Великобритания, Балканите.

В: Как се стигна до стъпването ви на английския пазар?

- Англия ни е цел от няколко години насам, но знаете, че там пазарът е много консервативен. Въпросът е да стъпиш на него. Успехите, които тази година отбелязахме за Великобритания, се дължат на осемнадесетмесечни проучвания на пазара, много търпение и наше представителство там.

В: Какви обеми очаквате да реализирате във Великобритания?

- За предстоящите 12 месеца, тоест до септември 2004 г., около 700 тона в областта на тръбите за ел. инсталации и по около 60 тона алуминиеви тръби на месец. В момента за този пазар се намираме в годината след пробните доставки, обикновено изпитването на нов клиент там е четири-пет месеца, което е типично за алуминиевия бранш, но не и за черните тръби.

В: Какъв дял от вътрешния пазар у нас държите?

- Около 64% от пазара на черни тръби, в България реализация на алуминиеви тръби няма. Алуминиевото производство е скок във времето, да бъде заварен този метал е много по-трудно, той е много мек и се получава голям процент брак.

В: В какво инвестира холдингът?

- В машинния парк, при нас на третата година той изцяло се обновява, въвеждаме само последни модели комбайни и трактори. В областта на земеделието затваряме кръга, разполагаме с колбасарски цех, с магазини. След 1995 г. практически на всеки две години се прави крупна инвестиция. В началото се отвори втора тръбна линия, след това беше първата крупна инвестиция в областта на земеделието, през 2001 г. заработи горещото поцинковане, през 2002 г. - алуминиевото производство, догодина предстои въвеждането на нови линии. Вече холдингът работи на друго ниво, повечето от нашите клиенти са концерни.

В: Как изглежда балканският пазар?

- В Сърбия по отношение на тръбите разчитат изцяло на внос от България, там тепърва се възражда собственото производство. В Македония също купуват от България, имат свой завод, при това е в процес на приватизация. В Косово и Албания ситуацията е на приливи и отливи.

В: С какво име се ползва България сред чуждите ви партньори?

- Българският рейтинг като цяло в момента е чувствително по-висок. Ние сме представени на международния пазар от самото ни създаване. В началото разходите и времето, които отделяхме за спечелването на един клиент, бяха чувствително по-големи отколкото сега. Основната заслуга за развитието ни се дължи на изпълнителния директор Гено Генов и не на второ място на екипа, с който работи - от общия работник до управителя. Въпросът опира до управление, координация на дейността на всеки един поотделно.

В: На доказани специалисти или на млади кадри разчитате?

- На доказани във фирмата. Младите специалисти, за които имаме планове за сътрудничество с Русенския университет, ще започнат от самото начало. Решаващ фактор е прекият контакт, в ежедневната работа с този човек да опознаеш неговите силни и слаби страни, да му повериш такава работа, която той ще изпълнява най-добре. Рискът при външен специалист, дори и доказан, е да успее да се впише в персоналната политика на фирмата. Ако целите ни бяха краткосрочни, нямаше да инвестираме в млади кадри. В момента въвеждаме така наречените длъжности контролинг, почти непознати у нас, това е помощно за управителя звено от специалисти, базиращо работата си върху реални данни и числа, то служи за проследяване изпълнението на целите, поставени от мениджмънта въз основа на счетоводните данни и резултатите от текущото производство.

В: Има ли подходяща бизнес среда в България?

- Макроикономическата обстановка, в която сега са поставени всички фирми, е горе-долу на принципа "всеки да се спасява за себе си". По отношение на законодателството се копират много чужди закони, но само такива неща, които носят данъци на държавата, а не и предимствата за бизнеса. Това обаче е въпрос на финансови възможности на нашата държава, които не са големи. В момента за мен основен пропуск е, че не се обръща внимание на вътрешното производство, няма защитни мита и стимулиране. От две години се опитваме например да обясним, че има внос по дъмпингови цени на продукция, сходна на нашата, а тепърва ни се обадиха от Агенция "Митници" за нашето становище. Каквото и да направим, в Турция не можем да продадем и един метър тръба, слагат 16% мито. Наблюдава се все пак съживяване на нашата икономика, тази година и туризмът тръгна добре, наблюдава се някакъв лек полъх.