Думите "сафари" и "Африка" обикновено вървят ръка за ръка. Тук-там по света съществуват ентусиасти, които се опитват да пренебрегнат географията. У нас също има хора, които не се съобразяват с границите на виреене на това хоби. Тъкмо те казват, че не е задължително търсачите на силни усещания да бият път чак до африканската джунгла, за да вдигнат адреналина си, за да се возят по черни пътища и да се заредят с хубави гледки. Точно те твърдят, че подобни преживявания могат да бъдат организирани в почти всяка наша планина. Няма значение дали става въпрос за Витоша, Стара планина, Родопи или Странджа. Просто не си личало, че човек не е в Африка...

Предимствата на фотосафарито

Фотосафарито не е някаква приумица. Предполага се, че повечето хора, които участват в сафари, взимат пушката, само за да си позволят да отидат на някое хубаво място. Вярно е, че има изключения, но повечето хора казват някак извинително, че "и този път не са убили нищо". Затова

Замяната на пушката с фотоапарат е по-актуално.

Всеки знае, че и най-запалените ловджии, обикновено се застраховат и си носят месо, купено от магазина. Просто ритуалът трябва да бъде спазен, огънят трябва да се запали, пък дали са имали късмет този път или не - това няма голямо значение. Затова на повечето хора им е лесно да заменят пушката с обективи. Тръпката, казват, била същата. Не остават трофеи, но всеки участник в сафарито има доказателства - поне дузина снимки.

И второ - във въпросното фотосафари

може да вземе участие цялото семейство

Поне така твърди организаторът Васил Алексиев. Той се занимава вече няколко години с организирането на нетрадиционни разходки в Стара планина. Телефоните, на които могат да се направят резервации за обиколки на района около Тетевен, Троян или Рибарица, са 0888 690 041 и 0887 347 627. Информация дали има свободни места и в кои дни ще има сафари може да се получи и в хотел "Рибарица" - 0678/4721.

"Диви зверове общо-взето няма, но се навъртат чакали, глигани и сръндаци", обяснява гидът в екзотичната разходка. Разбира се, винаги съществува възможност от някой храст да изскочат зайци или лисици. Или някоя друга животинка, която обитава тази част от Балкана.

"Хората обикновено разчитат на това да срещнем животни. Нали за това са тръгнали...", подхвърля мъжът. После пояснява: "Да ги снимат... Нали всеки иска да се похвали, че има снимка на сърни и лисици."

Официалната версия

Първата версия, разбира се, е сафари на остров Бали, Нения, Момбаса, Намибия. Има и вариации на други теми, когато джипът се замени със слон, камила или кон. Важното е, че хората винаги са въоръжени с фотоапарати. В някои краища не света се практикува и друга форма -

сафари със моторна шейна

Всеки от участниците облича специален зимен костюм, получава каска и е готов да тръгне със сноумобила из Лапландия… В кратката спирка по пътя (наистина кратка, заради времето...), хората сядат набързо около огъня, хапват сандвичи от пушено еленско месо с чаша кафе и тръгват обратно. Сафарито с моторната шейна всъщност е единствената възможност човек да остане няколко часа в района на снежните склонове на полярната земя (другите варианти като шейни и ски не се коментират). Там тишината освен от шума на мотора се нарушава единствено от звъна на камбани на пробягващите сърни и елени.

Така обикновеният турист се превръща

във фотограф на "Нешънъл джеографик"

Групите могат да бъдат от едва двама-трима души до цяла тълпа въоръжени туристи с фотоапарати. Организаторите от Тетевен и Рибарица казват, че имат възможност да осигурят транспорт и достатъчно интересни преживявания за трийсетина души. В редиците се приемат както новобранци, така и по-опитни хора, тренирани в обикалянето на върховете.

Обикновено пробегът през планинските стръмни възвишения е около 30 километра. По възможност могат да се навъртят и повече километри, защото всичко зависи от желанията на туристите.

Има много спирки по пътя

Спирките се правят в зависимост от предварително изготвената програма и моментните настроения. Според Васил Алексиев на хубавите гледки и евентуалните срещи с животни се отдава необходимото внимание. "Една от възможностите е маршрут до хижа "Вежен" с изкачване на върха. Другите варианти са пикници до хижа "Васильов" или хижа "Георги Бенковски", казва водачът. Освен това пълната програма включва и задължително пикниците сред природата. "Сред продължителното пътуване по черни пътища хората обикновено имат нужда да спрат на едно място и да се огледат къде точно се намират", казва мъжът.

Хората, които се отбиват в Тетевен или Рибарица, обикновено не пропускат и да отидат до местността "Костина", където е лобното място на Георги Бенковски.

Разходката по билото на Стара планина

обаче е най-хубавото изживяване. Маршрутът се минава задължително с планински водач. За едни хора това преживяване е достатъчно. За по-капризните, на които бързо могат да им омръзнат гледките от един връх към друг, обикновено се предлагат други забавления. В списъка на допълнителните екстри влизат състезанията с пневматично оръжие, уроците и след това опитите да се подкарат джиповете, спортен риболов и събиране на гъби.

Всъщност, отстрани погледнато, този начин на придвижване е подходящ преди всичко за по-мързеливите туристи и за заетите хора, които нямат много време, което да отделят за пешеходен туризъм. Не всички обаче са съгласни с това. Хората казват, че в това да се преодоляват пресечени местности и да липсва път, има по-особена тръпка. Този вариант за почивка е подходящ и за хората, които не се плашат от непрекъснатото друсане в колата.

Организаторите на сафарито знаят къде има по-сложни участъци от пътя и обикновено не пропускат да минат през тях. "Минаваме по такъв маршрут в пресечна местност през гъсти гори, където изглежда все едно не е стъпил човешки крак. Хората търсят точно такива места за снимки."

Понякога шофьорите признават, че нарочно закъсват насред водата, а туристите газят в нея, за да избутат джипа.