Анонимните дарения - удобни, но и коварни
Данните са на Сметната палата и са от годината, в която ОДС прие нов Закон за политическите партии, с който разреши скритото дарителство. Дотогава то беше изрично забранено. От числата се вижда, че политическите субекти са се възползвали веднага от новата възможност да прикрият произхода на част от средствата си.
Едва ли мнозина си спомнят, че през февруари 2001 г. президентът Петър Стоянов наложи вето върху закона, като една от забележките му беше да отпадне разрешението за анонимни дарения. Тогава председателят на правната комисия Светослав Лучников опонира, че ветото е необмислено и попита как ще се процедира например в случай на дарение под формата на анонимен банков превод.
Дали синята партия се е надявала да получи анонимни банкови преводи (както и стана с посредничеството на фондация "Демокрация"), или е чисто съвпадение, не е известно. Факт е, че след парламентарните и президентските избори преди две години се намираме в
третата предизборна кампания, която се финансира непрозрачно
Годината 2001 е интересна по няколко причини - проведоха се и парламентарни, и президентски избори, които изискваха мащабно финансиране. За късмет партиите тогава не получиха държавна субсидия, защото законът влезе в сила в края на първото тримесечие и такива пари не бяха предвидени в Закона за държавния бюджет. Така стана невъзможно да се прецени дали са спазили изискванията на новия Закон за политическите партии, който постави ограничението да не се получават анонимни дарения по-големи от 25% от годишната държавна субсидия. За сравнение - през 2002 г. субсидията на СДС е 806 424 лв., на БСП - 821 160 лв., на ДПС - 392 100 лв., на НДСВ чрез мандатоносителите Партия на българските жени и "Оборище" - 2 249 080 лв.
Според закона партиите могат да се финансират от собствени приходи и от субсидия. Собствените приходи могат да бъдат от членски внос, имоти, издателска дейност, авторски права, дарения и завещания. Не могат да се получават дарения от едно и също лице над 30 000 лв. Забранено е да се получават средства от предприятия с над 50 на сто държавно или общинско участие или изпълняващи по договор държавна или общинска поръчка. Забранено е финансирането от чужди правителства или чуждестранни държавни предприятия и организации. Партиите нямат право да извършват стопанска дейност, нито да притежават дялове от търговски дружества. Но не съществува пречка за финансиране от фондации.
Парите, преминали през юридическо лице с нестопанска цел, не попадат в графата на анонимните дарения, защото имат ясен дарител. Друг е въпросът какви пари попадат в самите фондации и доколко чист е произходът им. Законът за юридическите лица с нестопанска цел няма особени изисквания в това отношение. Фондациите са свободни да извършват допълнителна стопанска дейност, ако тя е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани. Няма ограничения да получават дарения и точно тук се крият клопките. Единственото изискване се съдържа в Закона за мерките срещу изпирането на пари, който задължава фондациите при съмнение да уведомяват Агенцията за финансово разузнаване за плащане в брой над 30 000 лв. Субективният елемент "съмнение" може да оправдае всяко заобикаляне на закона.
Контролът е само на хартия
По закон Сметната палата всяка година изисква отчети за приходите и разходите за предходната и извлечение от приходните и разходните книги. В шестмесечен срок след получаване на отчетите Сметната палата се произнася по редовността на финансовата документация. Партиите, които получават субсидия, имат интерес да спазят тази разпоредба, защото иначе ще бъдат лишени от държавните пари. Това е единствената санкция. Затова пък няма гаранция, че балансите отговарят на истината.
В свой доклад от 7 февруари 2002 г. Сметната палата посочва следните недостатъци:
- В Закона за избиране на народни представители не е регламентирано какъв трябва да бъде отчетът за изразходваните средства за предизборна кампания, нито пък кой точно има това задължение. Няма задължение за представяне в Сметната палата на заверени копия на първичните счетоводни документи.
- Сметната палата няма правомощие за никакъв последващ контрол на финансовите отчети. Тя не може да налага санкции и така никой не носи отговорност.
- Необходимо да се преоцени възможността за ползване на анонимни дарения. Нужно е да се регламентира и задължение на партиите, коалициите и инициативните комитети на независимите кандидати да представят в Сметната палата списъци на дарителите с конкретните размери на даренията, за да може да се осъществява контрол за спазване на ограниченията. Важно е да се предвиди законово задължение на Сметната палата да огласява в определен срок отчетените набрани и изразходвани средства за изборите. По този начин ще се засилят прозрачността и гласността на финансирането на предизборните кампании.
- Необходимо е да се регламентира законодателно задължението за представяне в Сметната палата на отчети за изразходваните средства за подготовката и провеждането на изборите за народни представители, което ще позволи да се контролира общата сума на разходите за изборите. Трябва да се преоцени практиката бюджетът да плаща за отпечатване на бюлетините. Това трябва да става на базата на проценти, както е регламентирана държавната субсидия. По този начин ще се намалят разходите за изборите, за които се отпечатват значително количество бюлетини, голяма част от които остават неизползвани. Възможно е това да ограничи и броя на участващите в изборите партии, коалиции и независими кандидати. Препоръките на Сметната палата са без последствия В продължение на две години тя само събира и съхранява отчетите на партиите. На базата на тях е констатирала, че кампанията за парламентарните избори през 2001 г. е финансирана основно от дарения - 81% от всички средства. Най-много пари са събрали НДСВ - 1 559 500 лв. и ОДС - 1 556 943 лв. "Коалиция за България" е отчела 750 419 лв. Анонимни дарения са декларирали коалициите Българска евролевица, БЕСДП - Обединени социалдемократи, БЗНС, "Коалиция за България", ДПС - Либерален съюз - Евророма, Национално обединение за цар Симеон ІІ, Съюз на патриотичните сили и воините от запаса "Защита". Най-много средства - 45.4%, или 2 276 588 лв., са използвани за медийни изяви.
На президентските избори анонимни дарения са декларирали двойките Петър Стоянов - Нели Куцкова, Георги Първанов - Ангел Марин и Ренета Инджова - Кръстю Илов. В Закона за избиране на президент и вицепрезидент няма изрична регламентация на анонимните дарения.
- - -
Още по темата