Близо десет години - от 1969 до 1977 Хенри Кисинджър беше архитект на американската външна политика. В тези години, оглавявайки първо Националния съвет за сигурност, а след това от 1972 г. - Държавния департамент, той прилагаше на практика теорията за международните отношения, изградена и преподавана от него като професор по политически науки в Харвард. Момчето от дребнобуржоазно еврейско семейство от Бавария, което намира убежище в САЩ, подгонено от нацизма през 1938 г., прави шеметна кариера зад океана, като се издига до равнището на "стратегически мозък" на двама президенти на САЩ - Ричард Никсън и Джералд Форд. Неуморен пътешественик, поклонник на показната дипломация, носител на Нобелова награда за мир през 1973 г., той успя да внуши от Виетнам до Близкия изток и от Москва до Пекин представата за един свят, изграден върху дълбокото недоверие към идеологиите и прагматично отношение към аргументите на силата.

Но зад приятния декор, създаден от "Скъпия Хенри" и неговото обкръжение, се оказва, че се крият доста неприятни неща. Те са ставали в Камбоджа, във Виетнам, в Индонезия, в Кипър, в Бангладеш и в една голяма част от Латинска Америка. Това е скритата страна на Хенри Кисинджър, от която се поинтересува журналистът Кристофър Хичънс. Като се опира на конфиденциални документи на Белия дом, Държавния департамент и ЦРУ, вече достъпни за публиката, той открива, че Кисинджър е бил далече от титлата "фокусник на дипломацията", с която дълги години се е кичел. Напротив - той е водил политика, често пъти смущаваща, неефикасна и даже на моменти престъпна. Политика, която е трябвало да го вкара в затвора, като преди това мине през международен съд, смята журналистът. Като най-показателния аргумент за това си твърдение Хичънс сочи участието на Кисинджър в операцията по свалянето на законно избрания чилийски президент Салвадор Алиенде, подробно описано в книгата му "Престъпленията на господин Кисинджър".

Годината е 1970. На президентските избори в Чили кандидатът на левицата Салвадор Алиенде взема 36.2% от гласовете. Изборната му победа е сигурна, а заедно с радикалните и християнски партии той има всички шансове да си осигури мнозинство в парламента. Самото име на доктора обаче звучи като анатема както за чилийската десница, така и за няколкото мощни интернационални компании, които имат интереси в Чили. Сред тях са ITT, Pepsi-Cola, Chase Manhattan Bank и, разбира се, за ЦРУ. Проблемът се пренася в Америка. Тогавашният президент на страната Ричард Никсън лично е въвлечен в аферата. Той е задължен на собственика на "Пепси-Кола" Доналд Кендъл, който някога приютил неуспелия политик в адвокатската си кантора на Уолстрийт. Никсън вика при себе си съветника си по национална сигурност Хенри Кисинджър и му поставя недвусмислената задача Алиенде да не бъде избран. Като подчертава пред съвета, че "скъпият Хенри" е най-подходящият човек за организирането на операцията. Той разполага със 100 000 долара и четиридесет и осем часа, за да представи плана за действие. До този момент Кисинджър не знае нищо за Чили. Нещо повече, той е пълен профан в географията, продължава разказа си Хичънс. Съветникът по националната сигурност на САЩ е бил чут да определя Чили като "нож забит в сърцето на Антарктика" и това фигурира в секретните документи. Той обаче не пропуска възможността да впечатли началника си.

Експресно в Ленгли се събира работна група, чиято цел е да формулира двупистова политика на САЩ спрямо Чили. Едната - за обществеността, а другата - неизвестна както на Държавния департамент, така и на американския посланик в Сантяго. Крайната цел на тази политика е дестабилизиране на страната, организиране на отвличания и убийства с цел да бъде провокиран военен преврат.

Тук Кисинджър и стратезите на ЦРУ обаче се натъкват на едно препятствие -командващия чилийските въоръжени сили генерал Рене Шнайдер. Той е известен като твърд противник на намесата на армията в политиката. Решението е взето бързо - генералът трябва да бъде отстранен. Стратезите на ЦРУ разработват план за отвличането на генерала, като основна роля в него дават на офицери-екстремисти, оглавявани от генерал Алберто Вио. На генерала е обещана сумата от 50 000 долара след свършване на работата. По-късно този план бил изоставен, тъй като от обкръжението на Вио започнала да изтича информация и според резидентурата на ЦРУ в Сантяго офицерите станали неуправляеми. В този момент Кисинджър нарежда операцията да продължи на всяка цена, като сумата за премахването на Шнайдер е удвоена. Този път с неблагодарната работа се заема нова група, оглавявана от генерал Камило Венецуела - началник на военния гарнизон на Сантяго. Първият опит за покушение срещу генерала, извършен на 19 октомври, е неуспешен. Втори опит за отвличането му трябва да бъде направен на 22 октомври. Докато трае подготовката на операцията обаче, ултрасите на генерал Вио просто убиват непокорния Рене Шнайдер.

Свалянето на правителството на Алиенде става фактически на 11 септември 1973 г. - деня, в който Кисинджър е изслушван от Сената, преди да бъде избран за държавен секретар. На това изслушване той лъже, че САЩ нямат пръст в свалянето на Алиенде. Разсекретените документи обаче показват пълната съпричастност на Ленгли и в частност на Кисинджър към събитията. Освен това от тях става ясно, че носителят на Нобелова награда за мир е знаел много точно какво става в Чили след преврата. Секретна грама от резидентурата на ЦРУ в Сантяго, изпратена 19 дни след пуча, информира Кисинджър, че вече са екзекутирани 320 души, без да се броят стоте, разстреляни още в първите часове на метежа. Държавният секретар пропуска тази информация. Затова пък втората част на грамата, в която се казва, че Чили иска още 24 милиона долара заем и да купи два морски разрушителя от САЩ, е огласена широко. Желанията на новото правителство в Сантяго са внесени за обсъждане в Сената, който ги посреща с въодушевление.