Миналата седмица директорският борд на "Кремиковци" изпрати писмо до председателя на Народното събрание и шефовете на комисии в парламента с искане Рамадан Аталай да си направи отвод като председател на временната комисия, разследваща условията на труд в комбината. Комисията беше избрана преди два месеца, но досега още не е излязла с крайно становище. Повод за проверката беше инцидент през януари, при който загинаха трима служители в завода. Валентин Захариев обясни пред "Дневник" причините да искат оттеглянето на Аталай от комисията.

-----------------

 

В: Какво наложи да искате отвод от шефа на парламентарната комисия, която проверява здравословните условия на труд в комбината?

- Искането ни беше предизвикано от изнесените факти в пресата, че за платен експерт към комисията е поканен бившият изпълнителен директор на "Кремиковци" Лилян Вачков. Според нас той многократно е доказвал, че носи вина за натрупването на много от дълговете на завода. Самият Рамадан Аталай, като директор "Покупки" в предприятието и като длъжностно лице не е оформял митническия внос за времето, през което е бил на тази длъжност. И това е ставало точно в периода, в който са натрупани скритите задължения на "Кремиковци". Те продължават да висят наред с останалите дългове. Това според нас доказва, че комисията в никакъв случай не може да бъде безпристрастна.

 

В: Тези дългове не бяха ли опростени от правителството през 2001 г. ?

- Не, тогава не се взе решение. Само се констатира, че съществуват, но и досега тези 78 млн. лв. ни тежат. От тях 30 млн. лв. са главници, 48 млн. лв. са лихви и са натрупани точно в периода 1992 - 1997 г., когато изпълнителни директори са били Лилян Вачков и Атанас Богданов, а Рамадан Аталай е отговарял за покупките.

Знаете, че тези задължения ги открихме след подписването на договора, когато акциите ни бяха прехвърлени. Те не фигурираха нито в баланса за 1998 г., нито в приватизационния меморандум. Сделката беше парафирана на 14 май, акциите се прехвърлиха на 31 август 1999 г. В този период тези задължения не са включени никъде.

Веднага уведомихме Агенцията за приватизация, но за съжаление и досега този възел не е разчупен. Нещо повече, комбинатът трябваше да плати 26 млн. лв. към бюджета, които държавата принудително ни взе от данъчния кредит по ДДС. Платихме също около 19 млн. лв. към частни кредитори по силата на факта, че бяха сериозни чужди доставчици. Тези дългове също не бяха описани в балансите, но за да продължим работа, трябваше да ги платим. Затова "Кремиковци" заведе дело срещу Агенцията за приватизация. Едно заседание се отложи и сега предстои ново. Случаят със скритите задължения е болен въпрос за нас, затова и подехме тази кампания срещу проверяващите.

 

В: Имате ли информация на какъв етап са проверките на парламентарната комисия?

- Досега не са ни канили в комисия и не знаем какво точно се проверява. Според нас не само условията на труд са в обсега им, но и цялата дейност на комбината. Според нас това е вмешателство в работата на изпълнителната власт, защото проверяват цялата приватизационна сделка. Изискват се документи от всички инстанции - от Министерството на икономиката, финансите, Агенцията за следприватизационен контрол, Агенцията за държавни вземания, Агенция "Митници", НЕК, "Булгаргаз". Търси се къде "Кремиковци" не е изправен, събират се само негативните данни. Това е доказателство, че комисията излиза извън рамките на целите й, а се превръща в един орган, който се стреми в крайна сметка да развали сделката.

 

В: След злополуката през януари какви мерки предприехте за трудовата безопасност в комбината?

- Опитваме се да променим доста от пропуските, които имахме до момента. Еднократно обучихме целия персонал по техническа безопасност. Ръководният персонал пък беше обучаван два пъти. Потенциално опасните съоръжения бяха локализирани и една част от нередностите бяха отстранени. Направихме стегнат график за доставка на предпазни средства, който се изпълнява стриктно. До момента сме изплатили сума, по-голяма от миналогодишното заплащане.

Годишно за покупка на лични предпазни средства заделяме 600 хил. лв. Миналата година изплатихме 500 хил. лв., за четирите месеца на тази година вече сме дали 400 хил. лв. Не крия, че имахме пропуски през миналите години, но сега ги отстраняваме. Тогава пазарът беше стегнат и много лош. Стегнахме бюджета и през 2003 г. не можахме да компенсираме това изоставане, но вече го правим.

 

В: Комбинатът обаче изостава с инвестиционната си програма. Доказват го и съдебните дела, които водите с Агенцията за следприватизационен контрол (АСК).

- Различието между нас идва от тълкуването на инвестициите. АСК има едно понятие за инвестиции, ние четем точно договора. В него е записано, че инвестиции са "разходите, направени за придобиване на нови дълготрайни активи и обновяване на старите". Те не признават нашите инвестиции, извършени по стопански начин. Направихме инженерингова фирма, разходите за създаването на която не се приеха за инвестиция. Разходи за заплата, инструментариум - тя участва в инвестиционната програма на завода и в ремонтната дейност.

Ако се приеме нашата позиция, това ще означава,че сме изпълнили програмата си, но според тяхното твърдение ние изоставаме. Защо на "Солвей Соди" и на "Нефтохим" се промени инвестиционната програма, а нашата - не? Агенцията ни санкционира два пъти - веднъж през 2000 г., втори път за същите инвестиции пак санкции.

 

В: Какви са финансовите показатели на "Кремиковци" за миналата година?

- Чистата печалба е 127 млн. лв., след данъчно облагане е 119 млн. лв. Малко над 9 млн. лв. е корпоративният данък, който плащаме. Като имате предвид, че 2003 г. не беше изцяло добра като цени. Третото тримесечие имахме доста опасен спад, но той беше компенсиран в края на годината. Хубавото е, че цените продължават да държат високи нива, въпреки че суровините поскъпват. Очакваме положителният резултат от миналата година да се запази през тази, дори се надяваме на по-добри финансови показатели. Това ще ни позволи още на 31 август да пуснем комплекса за непрекъснато разливане на стоманата.

 

В: Вие бяхте обещали тази инвестиция да се направи още миналата година?

- Тогава не предвидихме, че през третото тримесечие ще има рязък спад на пазара, затова не рискувахме. Не предвидихме също, че и втора доменна пещ ще излезе извън работа и всичко това малко ни дръпна назад. Но това, което държавата и г-н Лилян Вачков по негово време не успяха да направят, а именно да пуснат тези скъпи съоръжения в действие, ние ще го направим.

 

В: Упорито се говори, че възнамерявате да продадете дела си в "Кремиковци" на индийска фирма. Водите ли подобни преговори?

- Никога не сме се отказвали да търсим стратегически партньори. Знаете, че още в приватизационния договор беше залегнала подобна клауза с италианската групировка "Марчегалия". В момента имаме четири фирми, които са кандидати да ни бъдат партньори. Собствениците на едната наистина са индийци, но фирмата е регистрирана в Англия. На този етап не бих се ангажирал с каквато и да е информация, защото се водят преговори.

Колкото до остатъчния дял, чух, че държавата се опитва да го пусне на фондовата борса. Но в приватизационния договор е записано, че акции до 5 млн. лв. трябва да се предложат на нас. Не зная дали държавата ще спази това свое обещание. За мен е важен фактът, че за "Кремиковци" вече има 4 кандидати за джойнт венчър, докато през 1999 г. не можеше да се намери и един купувач, за да ни го продадат за един долар. Това показва, че дружеството е стабилно.

 

В: Да, но дълговете на завода продължават да са огромни. Как разчитате да бъдат погасени?

- Няма стоманодобивен завод без задължения. Турската компания "Ердемир" е с 1.5 млрд. долара дългове. Унгарците продадоха своя металургичен комбинат "Дунав ер" с 200 млн. долара задължения на "Дюферко". С всяка година задълженията на "Кремиковци" намаляват. За тази година нетните задължения са 379 млн. лв. Към държавата са 220 млн. и те се погасяват по план разсрочено. За 10 години са разсрочени дълговете към НЕК и "Булгаргаз" и с три години - към НОИ. Към ДФРР също разсрочката е 10 години. Интересното е, че Европейската комисия възложи на "Евростратеджи" чрез търг да направят план за жизнеспособност на завода и тази независима институция каза - да, "Кремиковци" е жизнеспособен и ще работи дори с намалени мощности.

Знаете, че с влизането на България в ЕС ще се наложи да съкратим голяма част от мощностите. Затова не мога да приема негативните оценки на мнозина, че заводът е безперспективен и че едва ли не трябва да се закрие.