Френската революция в английския футбол
Ако в онези времена се очакваше някаква инвазия от чужбина, тя бе от Италия или Холандия, но никога и по никакъв повод не се е очаквало, че нашествието ще дойде от онази страна, разположена от другата страна на Ламанша.
Днес ние, хората в английския футбол, възприемаме френското присъствие като нормално: Ерик Кантона си остава един от големите герои в "Юнайтед", за Арсен Венгер се пише като за "големия френски реформатор" в "Арсенал", който привлече в тима си страхотни футболисти от страната си като Анри, Виера и Пирес и успя да промени напълно футболната философия в клуба. Практически почти целият национален отбор на Франция, който стана световен шампион през 1998 г., е играл и в английската Висша лига: Виера, Десаи, Лебьоф, Пти, Джоркаеф, Дюгари, Бартез, Карембьо и Гиварш. Трите големи изключения от правилото са Зидан, Тюрам и Лизаразу.
Впрочем през 1992 г. подобно френско влияние беше абсолютно немислимо.
Франция поначало не бе в списъка на големите футболни нации, а Ерик Кантона бе вторият познат французин, ангажиран да играе в отбор от Англия след краткия престой на Дидие Сикс в "Астън Вила" през 80-те години. За самия Кантона дори не се говореше много във времето, когато играеше за "Лийдс", но преминаването му в "Юнайтед" го направи много известен. Според мен решаващо за френското влияние бе и това, че по същото време "Нюкасъл" ангажира друг французин - Давид Жинола. И така се започна...
Бих очертал като решаваща за този процес обаче 1996 г., когато "Арсенал" нае за мениджър Арсен Венгер. Не знам дали си спомняте, но тогава този човек беше съвършено непознат в Англия и ангажирането му изглеждаше като прекалено голям риск. Последвалите събития обаче показаха, че ръководството на "Арсенал" е взело тогава повече от гениално решение. Не става въпрос само за постигнатите успехи и победи, но и за цялостното премоделиране на игровия стил в отбора.
Преди Венгер отборът на "Арсенал" разчиташе на вкарания един гол от Йън Райт или Алън Смит - някакъв тип "тотален футбол", подчинен на стратегията за победа с 1:0. И преди Венгер "Арсенал" беше голям отбор, но далеч от сегашното си ниво. Венгер обаче получи солидна база за работа - фамозна защита, вратар като Сиймън плюс Денис Бергкамп и възможност за мащабна трансферна политика с неизвестни френски футболисти, които лично той направи звезди.
Днес всеки ще каже, че Тиери Анри е един от най-добрите нападатели в света. За да стигне до това ниво обаче, Венгер го извади от нафталина в "Ювентус". Същото стана с Виера в "Милан". Купи Никола Анелка за 750 000 лири, за да го продаде за 23 милиона в "Реал", което тогава беше рекорд. Чували ли сте за Гаел Клиши? Венгер го взе на безценица от Франция, като според мен в момента той е най-обещаващият млад играч в "Арсенал".
Само че революцията на Венгер има и други измерения, които остават скрити за публиката, но са изключително важни за футбола. Става въпрос за тренировките и хранителния режим - неща, върху които в Англия се работеше по-бавно от необходимото и нямаше генерална концепция.
Без да изпадам в самохвалство, мога да кажа, че като мениджър на "Шефилд уенсди" аз бях един от първите, който ангажира известен кондиционен специалист като Роджър Спрей още през 1990 г. Спрей беше първият, който ми спомена за Венгер, понеже двамата се познавали от треньорския курс в УЕФА.
В крайна сметка този французин дойде в Англия и каза: "Яжте това, не яжте онова", и чак тогава разбрахме каква е тайната за успехите на италианците, испанците и германците.
Разбира се, не само Венгер е работил в Англия. Жерар Улие спечели няколко трофея с "Ливърпул", а Жан Тигана оказа голямо въздействие при оформянето на съвременния облик на "Фулъм". Бях много впечатлен от неговата работа в този клуб, където Тигана успя да съчетае качествата на изграждани във Франция футболисти като Стийд Малбранк с продукти на английската школа като Крис Колмън и Анди Мелвил.
* Рон Аткинсън е известен футболен специалист от Великобритания, бивш мениджър на "Манчестър юнайтед" и "Астън Вила"