Детско камионче, котка, конче , автопортрет в бебешка количка, целувка е нарисувал Греди Асса за изложбата "Автобиографично", която се открива на 22 април в Националната художествена галерия. Той представя спомените за живота си чрез живописни платна. Поводът за експозицията е неговата 50-годишнина, а картините му показват, че е щастлив от това, което прави. В тях се вижда развитието на художника, навлязъл във философската фаза на живота си.

Според Греди Асса "Автобиографично" е нещо като ново лего в изкуството му. Изложбата е в три цикъла - "Януари", "Автобиографично" и "Находки" ."Основната мелодия в тази експозиция е месец януари. Роден съм на 29-ия ден от първия месец на 1954 година. Тогава умира големият художник Матис, когото много харесвам.

Съзнателно или не исках да предам събитията през този месец. Не твърдя, че случките, отразени в картините ми, са истински. Някои от тях са видения", обяснява Греди Асса. Няма ден, в който художникът си позволява да не рисува. За него най-важното в изкуството е преодоляването на болките, на съмненията. "За да достигнеш гребена на някоя вълна, трябва да я пребориш. Живописта е труд, но който изпитва удоволствие от този труд, е щастлив. Търпението е висша добродетел." Художникът се връща назад в годините, в Плевен, където е роден. Признава, че случил на родители. "Държа цветоусещането си на мама.

Тя е рисувала много, но не е имала възможност да следва. Винаги съм знаел, че ще бъда художник, но нямах сила да го заявя на висок глас. Започнах да уча зъботехника. Кандидатствал съм тайно от родителите си в Националната художествена академия, но не ме приеха. По-късно това се случи във Велико Търново. За мен не е важно къде си завършил висше образование, а какво можеш да дадеш след това и да не стоиш на едно място, а да се променяш и изненадваш с изкуството, което правиш." Твърди, че с новата си изложба не прави никаква равносметка просто защото му е рано и му предстоят още много интересни неща. "Легото ще бъде продължено, но то ще бъде различно.

Ще бъде за времето между 60-ата и 80-ата ми годишнина. За мен пътят не е важен, държа на движението и обичам да наблюдавам живота, природата, хората. Всеки човек е център на една мрежа, на една паяжина, която с безброй нишки го свързва с природата. Не харесвам постоянните спирки, а транзита, чрез който успяваш да стигнеш до своята утопична спирка."

Критиците, приятелите и колегите му казват, че е успял художник. Той самият няма чувството, че е такъв. За него успехът е усещането за пълноценност. Приятно му е, че все още го вълнуват чувства, а не мащабност. "Най-важното в моята работа е да имаш характер и да бъдеш откровен. Да започваш картината, която рисуваш, от буквата "а", но не главна. И винаги да имаш съмнението, че не си най-добрият. Ако го нямаш, не се разбира посоката на вятъра и платната не стоят опънати. Рисунката е като лисица, която дебне. Трябва да е ясно, че няма донарисувана картина. Запетайката винаги стои на нея."

Греди Асса е професор в Художествената академия. За него е удоволствие да е сред младите хора. Тревожи се, че те трудно разбират необходимостта от всеотдайност в изкуството, иначе просто не се получава. Казва, че всеки ден трябва да свириш една и съща мелодия по седем часа, за да стане после пиеса. За себе си допълва, че не може да тича на къси разстояния, предпочита да е маратонец. Не разчита на нарисуваното до момента, а гледа напред и непрекъснато търси нови теми. "Рисуването не е гимнастика на ръката и очите, а мисловен процес. Трябва от незабележимите за другите неща да измъкваш дъждовната вода", обяснява художникът, който ненавижда еднаквостта. Тя унищожава посоката, убеден е той.