Асоциацията на производителите от леката промишленост, Асоциацията на износителите на облекло и текстил и Министерството на икономиката преди две седмици обсъдиха в Русе идеята да направят верига от свързани производства, известна още като клъстър. На този принцип много малки и средни компании по света свързват производствата си, за да устоят на външната конкуренция или да повишат производителността си.

Има два вида клъстъри - хоризонтални и вертикални. В първия случай се свързват компании от един и същ бранш, които си поделят разходите за иновационни проекти, имат общ маркетинг, общ център за обучение на кадри, благодарение на по-голямата поръчка постигат по-ниски цени на суровините и по този начин стават по-конкурентни.

При вертикалния клъстър, какъвто има в Севлиево около "Идеал Стандарт", компании от различни браншове затварят цикъла на производство. Веригата там се зародила самостоятелно благодарение на предприемчивостта на производителите, след като американският инвеститор започна да поръчва детайли на малките фирми.

Целта на проекта в Русе е "да обедини малки и средни шивашки фирми, за да предотврати масовата безработица в този бранш вследствие глобализацията в световната икономика и премахване на квотните ограничения за шивашките изделия от Китай", тоест

с общи усилия да преодолеят най-острите проблеми в бранша

Държавата не обещава директна финансова помощ, но по програма ФАР съществува възможност идеята на русенци да бъде реализирана по проекта "Въвеждане на клъстърен подход и създаване на на пилотен проект на клъстър". Грантовата схема е за 820 хил. евро, които ще се отпуснат на два етапа. От тях 660 хил. евро ще отидат като техническа помощ и за изработване на стратегия за клъстърите. До средата на годината в Министерството на икономиката ще се проведе конкурс за консултант, който трябва да подготви стратегията и техническото задание за изпълнение на проекта. Останалите 160 хил. евро са предназначени за подпомагане на два пилотни проекта за клъстър.

Въпреки че преобладаваща част от фирмите в България са малки и средни, все още на пръсти се броят тези, които си взаимодействат на този принцип. За 10 години Русе успя да стане център на шивашката индустрия в страната. Регистрирани са 156 дружества, 60% от които са малки предприятия. Като се добавят и малките работилнички, които шият нелегално, концентрацията на фирмите в областта е твърде голяма. Независимо от конкуренцията, повечето дружества са намерили ниша и засега не чувстват заплаха за развитието си. Преобладаващата част от бизнеса обаче не крие опасенията си, свързани с отварянето на световните пазари за китайската продукция, която от другата година ще стане сериозна заплаха за българското производство. Предстоящото членство в Европейския съюз е другото предизвикателство. Затова предприемачите търсят алтернативни варианти за спасение и което е по-важно, осъзнават необходимостта от обединение в търсене на нови пазари или пък на достъпни и евтини доставки.

Няколко са неразрешимите проблеми в отрасъла, които ако до две-три години не отпаднат,

българските производители няма да устоят на конкуренцията

категорични са браншовиците. Освен липсата на качествени български платове и аксесоари, шивашките фирми са притиснати и от твърде енергоемкото производство, което е в пъти по-нерентабилно от европейското. Като се добави и по-високата цена на труда в сравнение с тази на китайските производители, местните фирми трябва коренно да променят организацията си на работа, за да устоят на конкуренцията.

"Сериозна пречка за отрасъла е и "сивият сектор", срещу който трябва да се поведе сериозна битка от всички предприемачи", казва Камен Обрешков, председател на Браншовия съюз на производителите от леката промишленост в Русе.

Наскоро фирмите са създали съюза, за да могат с общи усилия да защитават интересите си пред държавните структури. Изграждането на клъстър също би бил сполучлива форма за противодействие, защото ако искат да ползват предимствата му, незаконните фирми ще трябва да излязат на светло", е мнението на шефа на русенската фирма "Солид" Ивайло Иванов, който заедно с Катя Горанова от Българска асоциация на агенциите за регионално разитие и бизнес центровете (БАРДА) е разработил един от вариантите на проект за клъстър.

По какъв начин обединението би помогнало на предприятията

да повишат своята производителност? Поради липса на средства малките фирми не разполагат със собствена развойна база, модерно оборудване или компютърна система за разкрояване. Освен от маркетингова и търговска информация предприемачите имат нужда и от взаимодействие при изработването на някои поръчки. Как би изглеждал хоризонталният шивашки клъстър - на една площадка се намират обща моделиерна, цех за компютърно разкрояване на дрехите, автоматизирано производство и помещение за окончателно изработване на дрехите. За целта е необходимо да се наеме общ терен. Допълнителни инвестиции са нужни и за осъществяването на целия проект.

Предимство е, че се премахват вътрешните бариери на конкуренцията, които пречат на отделните фирми да насочват усилията си към привличане на чуждестранни ивеститори. Обединенявайки се, те могат да заработят и за привличането на нови пазари. Обикновено търговските вериги в Европа правят големи поръчки, затоваq когато малките фирми се обединят, по-лесно биха могли да ги спечелят. Същото е и при доставките на суровини - при големи доставки цените падат.

Чрез клъстърите

предприемачите могат да изградят научноизследователски центрове

за технологично подпомагане, както и да разкрият центрове за обучение на кадрите си. Могат да се вложат също и средства за осъществяване на независимо окачествяване и сертификация на облеклата. Вместо да се губи време в решаване на общи проблеми във всяка една фирма, чрез общо информационно бюро фирмите ще са улеснени при получаване на нужните им данни. В резултат от прилагане на иновативния подход в работата, предприятията повишават ефективността си.

"Идеята за клъстър се зароди преди няколко години, но имахме нужда от държавна подкрепа. Тогава никой не ни обърна внимание, затова сегашното внмание от Министерството на икономиката за нас е показателно, че правителството се обръща към бизнеса", обясни Камен Обрешков. Единственият проблем е,че програмата трябва да приключи до 2006 г., което ще бъде твърде късно за предприемачите от региона да се преструктурират.

Бизнесът търси и други възможности за финансиране по други европейски донорски програми. На този етап обаче още не е изяснено дали бъдещият клъстър ще бъде хоризонтален или вертикален тип. Предпочитанията на мнозина са към втория тип, поради по-голямата му икономическа ефективност. Вертикалните обединения позволяват в един сравнително малък регион напълно да бъде затворен цикълът на производство. На едно място се концентрират производителите на суровини, аксесоари и готова продукция, в резултат на което транспортните разходи се свеждат до минимум. На този принцип турското правителство преди десетина години осъществи мащабен проект за национален клъстър, в който бяха инвестирани значителни средства. Само от 1994 г. до 1998 г. в текстилната и шивашка индустрия са вложени между 5 и 7 млрд. лв. В резултат от тази политика днес

Турция е в първата петица на световните износители

Почти 75% от облеклото и трикотажа се изнася за страните от Европейския съюз. В момента значителни средства се насочват към дизайнерските разработки на облеклата.

Българската политика изключва всякакви протекции за отделните браншове, затова родното производство трябва да разчита основно на себе си. Въпреки проблемите шивашкият бизнес в Русенско за последните 10 години е инвестирал близо 66 млн. лв. в нови производства. Големите производители се подготвят за предизвикателствата на Европа и обновяват производствата си, но за малките това е невъзможно. Някои от производителите се опитват да си сътрудничат на принципа на клъстеръте, но тези обединения са инцидентни и твърде схематични. Обикновено няколко малки предприятия стават поддоставчици на големи фирми и така взаимно си помагат. Малките са по-гъвкави и ефективни при дребни поръчки, докато големите разполагат със скъпа техника и модерно оборудване за крупни доставки. При необходимост големите пък предоставят на колегите си скъпи машини, когато трябва да ушият по-сложна дреха. Мащабите обаче са твърде малки, затова браншовиците се надяват това сътрудничество да се разшири.

За шивашките фирми е

много важно да се възобнови и производството на платове в Русенско

Бившите текстилни фабрики се опитват да преодолеят кризата, но все още трудно намират средства за инвестиции. Капиталовложенията в тъкачното производство са много по-големи от тези в шивашката индустрия, затова почти не се намират свободни средства. Появата на италианския гигант "Миролио" в Сливен веднага се почувства на пазара, но малко са българските текстилни предприятия, които могат да работят на същите обороти. Ако клъстърът проработи не само на регионално, но и на национално ниво, българската индустрия би могла да се пребори с предизвикателствата на конкуренцията.