Формалното разделяне в СДС не освобождава лидерите на партията от сянката на предишния лидер, а реалната им дейност засега е сведена до броенето на напускащите по посока "силна България в обединена Европа". Капанът е прост, но ефикасен: разграничението е невъзможно, защото всеки опит за анализ на четиригодишния управленски мандат на Обединените демократични сили се заклеймява като предателство спрямо каузата на СДС. Но точно липсата на анализ препятства разграничението между костовисти и седесари; а докато това е така, двата електората са като скачени резервоари и по-динамичната формация точи от по-апатичната - точно както през 2001 г. царската партия точеше гласове от сините.

Ключовият въпрос на анализа е защо СДС-Костов взе на парламентарните избори през 2001 г. по-малко гласове, отколкото БСП-Виденов през 1997 г. (830 000 гласа срещу 930 000 за Виденов през 1997). И то при положение, че в сравнение с Виденов Костов остави една доста по-читава държава. Разликата между изборния резултат на ОДС през 1997 г. и този през 2001 е точно 1 393 376 гласа и в обяснението за "изчезването" на тези почти милион и четиристотин хиляди избиратели е скрит залогът за оцеляването на СДС като първостепенна политическа сила. Отказът да се изговори този прост факт позволи на противниците на Надежда Михайлова да я обвинят в загубата на близо 500 000 гласа на местните избори миналата година и да поискат промяна на статуквото в партията под предлог, че кризата е започнала от нея.

Обясненията, които битуват в публичното пространство за най-голямата изборна загуба на СДС в цялата му история (2001 г.), са различни и зависят от роднинския, интелектуалния, социалния, икономическия, партийния статус на обясняващите, както и от личните им пристрастия. Ето някои от най-популярните.

Обяснението "леля Гълъбина" ("лелята на Костов")

То е просто и поради това - лесно разбираемо: "Он, Ваньо (Костов) е ного умен. Ама се яви царо, обещча им, че че опраи сичко и они гласуваа за него." В общи линии това е обяснението, което се възприема най-пълно от т.нар. костовисти. За всички тях Симеон Сакскобургготски е основната причина Костовото правителство да не получи втори мандат. Именно заради това НДСВ и лично бившият монарх са враг №1 за Костов и костовистите за сметка на ревизираното отношение към БСП. Всъщност Костов би трябвало да бъде благодарен на Сакскобургготски, защото без него крахът му щеше да бъде много по-видим. Но да се очаква бившият премиер да е благодарен някому, е невероятно: той е благодарен предимно на мъртъвци - Конфуций, Макиавели, Едмънд Бърк, Конрад Аденауер (канцлера и фондационното му превъплъщение) и т.н. Все едно. Това обяснение е силно, работещо и е взето на въоръжение от създаващата се партия на Костов.

Обяснението "Дайнов"

То също е просто и датира от периода преди разцеплението на СДС. Костов, казваше тогава Дайнов, посочи на българина европейския път, тръгването по който изискваше страхотни усилия и жертви. Затова народът го намрази и през 2001 г. го наказа.

Малко по-сложно е

Обяснението "Минчев"

Политологът Огнян Минчев беше преброил, че в резултат на реформите на правителството на ОДС са изключени 18 важни системи за българина: здравеопазване, образование, евтини почивки, заетост и т.н. Точно поради тази причина според Минчев се стигна до изборния крах.

Обяснението "Михайлова"

"СДС загуби последните парламентарни избори. Избирателите ни обърнаха гръб, защото загубихме връзка с тях. Затънахме в лични интереси, вътрешни борби и самодоволство. Решихме, че щом сме стабилизирали страната и сме я обърнали към цивилизования свят, заслужаваме единствено безкритични похвали. Забравихме, че вършехме работата, която ни възложиха онези, които излязоха на улиците през 1997 г." Това написа сегашната лидерка на сините Надежда Михайлова наскоро. Основното достойнство на това обяснение е неговата деликатност. То не назовава нито една конкретна причина, следвайки отблизо философията на бившия лидер и министър-председател Филип Димитров, че тонът никога не бива да минава границите на доброто приличие, защото вратите трябва да се държат отворени за бъдещо сътрудничество. Недостатъкът му е, че от отсрещната страна не само оценяват по достойнство деликатността, но отдавна са изградили политическата си концепция именно върху нея и разглеждат като възможно собственото си бъдеще единствено през смъртта на СДС.

Обяснението "Величков"

е забележително с това, че в него липсва обяснение. Бившият пловдивски депутат напусна СДС, нарече ръководството бездейно и го упрекна в безпринципни сделки, но и дума не отрони за корените на кризата.

Един друг пловдичанин предложи различен поглед -

Обяснението "Бадев"

В статия в печата заместник-кметът на Пловдив Анастас Бадев написа: "Според мен ги загубихме (изборите през 2001 г. - бел. авт.) не защото останахме неразбрани от хората, а тъкмо защото хората ни разбраха какво представляваме. СДС през 2001 г. беше една авторитарна партия, доста преситена от властта и оплетена с клиентела. И това се виждаше с невъоръжено око... Иронията в случая е, че не управлявахме лошо, но изгубихме изборите, защото от нас се очакваше да бъдем други, а ние заприличахме много на предишните."

Това обяснение се доближава много до едно друго -

Обяснението "шофьор на такси"

Непосредствено преди изборите през 2001 г. един таксиджия ми обясни направо защо "Костов ще загуби изборите". Тия станаха като комунистите, каза той. Трябва да им членуваш в партията, за да има хляб за тебе. Само че докато комунистите позволяваха и на простия народ да си пооткрадва по нещо, седесарите си крадат сами. Затова и ще си идат.

Това е най-масовото обяснение, което съм срещал в опита си да си обясня защо Костов загуби изборите толкова тежко през 2001 г. и защо не се представи поне малко по-добре от Виденов през 1997. Всеки от своята си камбанария определяше Костовото управление като затваряне на лични хоризонти, отнемане на перспективи, независимо от признанието, че държавата като цяло се е отместила значително напред.

За изясняване на това светоусещане принос определено има и

Обяснението "Райчев"

То, общо взето, се базира на допускането, че при Костов окончателно е завършила социалната стратификация в българското общество, като при това са изработени и механизмите за нейното унаследяване. С други думи, според Райчев в резултат на Костовата политика се е получило така, че ако си беден, бедни ще останат и децата ти.

Това обяснение е важно. Българинът е склонен да изтърпи и преглътне маса неща, но ако се посегне на бъдещето на децата му, наказанието е жестоко. Именно усещането, че със средствата на политиката се изгражда една класа, която има, и друга - която няма, и че достъпът до имащата класа е силно лимитиран от предимно партийно-политически ограничения, принуди българите да изпратят СДС в опозиция през 2001 г.

Един виц

Той е от времето, в което се роди дъщерята на Йоана Радева и Радко Влайков. Във вица малкото пита дядо си Муравей Радев: Дядо, ти нали си седесар? Да, дядовото, отвръща Муравей. А аз като порасна, ще стана ли седесар? Ще станеш, дядовото. А ще стана ли член на НИС? Няма да може, чедо, щото аз и дядо ти Васко Гоцев още ще сме в НИС, отговаря бившият финансов министър.

Вицът илюстрира пълната херметизация, в която изпадна синята партия, след като успешно се имплантира във властта. Вратите бяха затворени, кръгът се стесни, възможности получиха малцина. А в страна, в която пътят към просперитета задължително минава през политиката, ограниченият достъп до нея се възприема като окончателно затваряне на перспективите.

Случки от живота

Случаят "Илиян Попов"

През 1999 г. една братовчедка от Благоевград ме помоли да й помогна да започне работа в тамошната цигарена фабрика. Обадих се на благоевградския депутат от ВМРО (избран с листата на ОДС) Анатоли Величков, а той ми отговори: Там се започва само с благословията на Илиян Попов. Местните потвърдиха - в БТ "Благоевград" назначенията стават единствено с бележка от "комитето". "Комитето" беше общинският съвет на СДС в Благоевград, а негов шеф беше депутатът Илиян Попов. Хората наричаха ОбС на СДС "комитето", защото в предишни времена градският комитет на партията (БКП) е колел и бесел в Пиринския край. През 1999 г. "комитето" вече беше Илиян Попов. Днес Илиян Попов е бизнесмен, съсобственик на застрахователно-брокерска къща "Димс" АД, изпълнителен директор на "Автосервиз" ООД и управител и съсобственик на няколко дружества, в чието име фигурира словосъчетанието "София ауто". Което донякъде обяснява защо в момента в Благоевград кметува бившият първи секретар на областния комитет на БКП Лазар Причкапов, а от СДС в Пиринско няма и спомен.

Случаят "Соломон Паси"

Половин София знае, че през 2001 г. Соломон Паси се примоли на СДС да го включат на избираемо място в листите за парламентарните избори. Отговорът беше: пето място в Бургаската листа. Продължението е известно на всички: Паси оглави царската листа, влезе триумфално в парламента и сега е външен министър.

Анонимен случай

Един познат, заемащ по времето на Костов висок пост в телевизията, с известно основание претендираше, че може да й бъде генерален директор. Мераците му бяха попарени, човекът напусна, днес работи в голяма чуждестранна компания и е общински съветник от партията на Софиянски. Ако има малко късмет, ще стане депутат, а - защо не, като се има предвид кариерата на проф.Владков - даже и директор на телевизията.

Случаят "Христо Кирчев"

Бившият кмет на Варна, сега депутат от СДС Христо Кирчев, беше спрян да се кандидатира за трети мандат въпреки реалните си шансове да спечели. На негово място беше издигната марионетката на Костов Добрин Митев. Резултатът също е известен: Кирил Йорданов стана кмет и миналата година триумфално бе преизбран още на първи тур. СДС край морето е в състояние на полуразпад. Добрин Митев избяга в Нова Зеландия и има задочна присъда за престъпления по служба. Аналогичен беше случаят и в Стара Загора, където успешният по общо мнение кмет Цанко Яблански беше пратен посланик в Израел, а социалистът Евгени Желев се възползва от разчистения терен и вече кметува втори мандат.

Тези случки са, разбира се, фрагментарни, но те дават добра картина на това, което ставаше в страната особено в периода след 1999 г. За хората СДС вече не беше надеждата от 1997 г. СДС вече беше пречка, която час по-скоро трябва да бъде отстранена. Което и стана.

Днес СДС е принуден да живее с това жестоко наследство, а на всичко отгоре и да се отбранява от доскорошните си членове, които го обвиняват, че не защитава в достатъчна степен успешното управление на Обединените демократични сили. Това е положение "в партер": отказвайки да изговорят истината за това управление, сините губят твърдия си електорат, който бързо се прегрупира към Костов; те обаче не печелят и нови гласоподаватели, доколкото споменът за Костовото управление ситуира основните им фигури като пазители на разрушеното през 2001 г. статукво. Изходът от този омагьосан кръг минава през заемане на категорични позиции, а не само с подхвърляния от вида "а кой беше лидер на СДС, когато беше създаден моделът "Софиянски". Такова поведение изисква да се признае на висок глас, че СДС като цяло, а не отделни негови представители, създаде всичко онова, което принуди българите да отвърнат глава от носителя на политическия проект, който даде енергия на българската политика през последните 15 години. Сегашните лидери на синята партия не изглеждат способни на нещо такова. Затова и по всяка вероятност мъртвото вълнение ще продължи, както и СДС ще продължи да носи вината, позволявайки на останалите си конкуренти - включително Костов, включително Софиянски, включително НДСВ - да започнат на чисто и необременени. Много мило. Много благородно.

И много самоубийствено.