Вероятно до средата на следващия месец Народното събрание ще гласува на второ четене промени в Закона за счетоводството. Според едно от предвидените измененията Националният съвет по счетоводство (НССч), който е консултативен орган към министъра на финансите, ще стане постоянно действащ орган, занимаващ се с развитие и усъвършенстване на счетоводната и одиторската професия.

Така на практика държавата ще продължи да осъществява регулативна функция в сферата на независимия финансов одит и счетоводството още дълго време.

Превръщането на Националния съвет по счетоводство в постоянно действащ орган към Министерството на финансите стана причина за един от най-големите конфликти в одиторската гилдия, която е най-активната компонента от счетоводната общност. Част от одиторите реагираха остро на перспективата държавата да регулира пряко професията им и защитиха тезата, че гилдията сама трябва да изработва правилата за работата си. Че гилдията не е готова за това обаче се видя след последното си общо събрание на единствената представителна браншова организация - на дипломираните експерт счетоводители. Общото им събрание реши в парламента да бъде внесено предложение от обхвата на дейността на НССч да отпадне независимия финансов одит.

Управителният им съвет обаче не изпълни решението и въпреки противоречията законовото утвърждаване на НССч е въпрос на време.

Как се стигна до постоянно действащ НССч

Според Закона за счетоводството НССч трябваше да преустанови дейността си от началото на 2005 г., когато се очакваше всички фирми в страната да започнат да изготвят финансовите си отчети в съответствие с международните счетоводни стандарти (МСС). От същата дата те трябваше да станат официална база за отчитане и в страните от ЕС. В евросъюза обаче ограничиха кръга от предприятия, които ще прилагат този вид отчетност и отказаха да приемат определени стандарти.

Идеята всяка бакалия в България да изготвя отчет по международните стандарти беше очевидно утопична още при приемането й.

Сега както в ЕС, така и у нас вниманието е насочено към т.нар. Международни стандарти за малки и средни предприятия, над които работи базираният в Лондон Борд за международни счетоводни стандарти.

Времевият хоризонт, в който рамката за отчетността на малки и средни предприятия ще е готова, обаче е неясен. Така на дневен ред застава въпросът за това кой да изготвя националните стандарти за малки и средни предприятия, докато бордът се произнесе.

Тъй като у нас ролята на държавата в регулирането на счетоводната отчетност традиционно е много силна, очакванията са гилдията отново да й отстъпи тази функция.

Мнозинството надделя за

постоянно действащ НССч

Въпросът за статута на Националния съвет по счетоводство разбуни духовете в счетоводната гилдия и най-вече в средите на одиторите. Част от тях, обединена в учредената наскоро IV столична организация на Института на дипломираните експерт счетоводители (ИДЕС), съзря в параграф №8 от допълнителните разпоредби на законопроекта, регламентиращ превръщането на НССч в постоянно действащ орган, заплаха за независимостта на одиторската професия. Още преди организацията да бъде официално учредена, членовете й разпространиха писмо, в което се настояваше параграф №8 да отпадне. Като основен аргумент в подкрепа на искането си от IV столична организация на ИДЕС посочиха това, че професията на одиторите трябва да бъде саморегулираща се, за да може да осъществява наистина независим финасов одит.

Решение в подобен дух взе и последното общо събрание на одиторите, но има информация, че искането за отпадане на параграф №8 не е внесено.

От ръководството на ИДЕС отказаха да коментират официално позицията си за спорния параграф, под предлог че институтът все още разработва стратегия за развитие на професията. Очаква се тя да бъде представена на общото събрание на одиторите в понеделник. Не е тайна обаче, че управителното тяло на организацията принципно подкрепя идеята за постоянно действащ НССч за разлика от февруарската позиция на общото събрание.

С изключение на членовете на IV столична организация на ИДЕС останалите професионални организации на счетоводителите също нямат против гилдията да остане под крилото на държавата.

Председателят на Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия (АССП) Владимир Екимов е категоричен, че това е правилно. Той смята, че НССч ще бъде място, където професионалните организации ще могат да лобират за интересите на членовете си пред представителите на държавата.

Подобно е и мнението на Тошко Поптолев, председател на управителния съвет на Института на професионалните счетоводители в България (ИПСБ). Той казва, че членовете на организацията не са единодушни за това как трябва да изглежда съветът, но смятат, че подобен орган е необходим. Въпросът за това как да бъде конституиран той обаче според ИПСБ трябва да решат професионалните организации. Поптолев не крие, че идеята за параграф №8, макар и не в сегашния му вид, е негова.

Според председателя на НССч Велин Филипов, който е служител на Министерството на финансите, съветът трябва да стане постоянно действащ орган, защото "разработването на професионални становища по нормативни актове и документи, имащи отношение към счетоводството и независимия финансов одит в България и развитието и усъвършенстването на счетоводната професия и практика в страната, са задачи с постоянен срок на изпълнение, поради което е предложено Националният съвет по счетоводство като най-важен и авторитетен орган в областта на счетоводството да стане постоянно действащ орган".

Браншовите организации нямат капацитет за саморегулация

Независимо от това, че в публичното пространство дебатът беше насочен основно към това да бъде или не постоянно действащ орган НССч, всъщност истинският въпрос е друг. Има ли потенциал счетоводната гилдия да се саморегулира, или трябва да бъде регулирана от държавата? Едно от основните условия за саморегулацията е съществуването на достатъчно влиятелна браншова организация.

Според Екимов професионалните сдружения са все още прекалено слаби и затова държавата не бива да се оттегля от регулативната си функция. Той признава, че организацията, която представлява и в която членуват двадесетина счетоводни предприятия, не е представителна. Тя обаче е представена в НССч. Там е представен и ИПСБ, чиято членска маса е между 200 и 300 души. От ИПСБ също нямат претенции за представителност и признават, че са все още в начален етап от организационното си развитие. "В България няма представителна организация на счетоводителите", е мнението на Поптолев.

Освен ИПСБ и АССП има още две организации на счетоводителите. Това са Съюзът на българските счетоводители на проф. Иван Душанов и Асоциацията на счетоводните къщи в България.

Тяхната членска маса е пренебрежимо малка, а бъдещото им развитие е под въпрос. Въпреки това съюзът на Душанов е представен в НССч.

"Националният съвет по счетоводство има изключително балансирана структура. В момента съставът на съвета включва 23-ма членове.

В съвета са представени всички държавни структури и професионални организации, които имат отношение към проблемите на счетоводната система и счетоводната професия в страната. Уверен съм, че професионалният състав на съвета е в състояние да се справи със сложните и амбициозни задачи, които сме си поставили", смята Велин Филипов.

Единствената представителна организация е заета повече с

вътрешните си проблеми

Единствената представителна организация в счетоводния бранш е институтът на одиторите. Той обаче е зает с вътрешните си проблеми.

От известно време в института тлее конфликт между председателя на управителния съвет Симеон Милев и един от лидерите на IV столична организация на одиторите и също член на ръководството Стефан Ненов. Ненов е един от най-отявлените защитници на тезата, че държавата не трябва да се меси в одиторската професия.

Развръзката се очаква на общото събрание днес. Една от точките в дневния ред предвижда промени в управителния съвет на ИДЕС и се очаква опонентите на Ненов да опитат да го изключат от ръководството. Дали това ще се случи или не, по време на събранието неизбежно ще се състои и дискусията за бъдещето на професията.

Големият въпрос е къде ще постави ударението мнозинството от одиторите - дали върху разрешаването на междуличностни проблеми или върху проблемите на професията, а те никак не са малко.

Наскоро една от британските организации на дипломираните експерт счетоводители открито заяви намерение да осигури достъп на членовете си до нашия пазар, какъвто в момента имат само членовете на ИДЕС.

Така българският институт вече е поставен пред потенциален конкурентен натиск. Колкото повече се приближаваме към членство в ЕС, толкова повече той ще расте и британската организация няма да остане единственият желаещ да стъпи на нашия пазар.

Остава актуален и въпросът за качеството на финансовите отчети и одита. Той от своя страна е свързан с необходимостта от ограничаване на достъпа на случайни хора до счетоводната професия и непрекъсната квалификация на счетоводителите и одиторите.

В бранша има и редица други проблеми и одиторите трябва да решат дали ИДЕС има потенциал да се заеме с тях, или ще се надява това да направи държавата, докато институтът се занимава със свои си въпроси.