Френското издателство "Лез арен" пусна в сряда скандална книга с обещаващото заглавие "Разобличение". Разработката твърди, че разкрива най-голямата с света афера за пране на пари, дело на люксембургската клирингова компания "Клиърстрийм" (Clearstream). Книгата е продукт на дългогодишно разследване за незаконно прехвърляне на милиардни суми през 16 000 сметки на 2500 крупни клиенти на фирмата в 105 страни. Централата на компанията със звучното име "Клиърстрийм" (в превод означава "чист поток") е разположена в Люксембург. До септември 1999 г. се е наричала "Седел" (Cedel).

"В началото на 70-те години ми предложиха работа в компанията "Седел" в Люксембург, която се занимаваше с операции по международен клиринг - безналичен разчет между банките", разказва Ърнест Бакс, един от авторите на книгата. "Заедно с директора Жерар Суонсън създадохме ефективен механизъм за сътрудничество между банки от различни държави, главно при участие в борсови игри. Всичко вървеше добре, докато не ме уволниха през 1983 г. Няколко месеца по-късно при неизяснени обстоятелства по време на пътуване до Корсика почина Жерар Суонсън. Явно сме пречели на някого. Започнах да следя дейността на бившите си работодатели и с течение на времето стана ясно, че зад фирмата се крие истинска престъпна организация."Бакс се включва в проект за борба с прането на мръсни пари под егидата на люксембургската полиция и със съдействието на световноизвестната детективска агенция "Крол". Той успява да влезе в електронния архив на "Седел-Клиърстрийм" и да събере данни за всичките операции на фирмата през последните години, сред които и публично необявените. След като се сдобива с тази информация, Ърнест Бакс се свързва с парижкия журналист Дени Робер. Последният се занимава предимно с банкови разследвания.

Официално сметките на клиентите на "Седел-Клиърстрийм" съществуват в две независими измерения - официално и секретно. Съотношението е 50 на 50. В схемата са участвали Шотландската кралска банка, френските "Сосиете женерал", "Париба", "Банк дьо Франс", японската банка "Номура", хотелската компания "Акор" и дори френските национални спецслужби и люксембургското министерство на финансите. Освен тях в механизма на люксембургската "пералня" са включени и организации, които изобщо на са регистрирани като постоянни клиенти на компанията "Седел-Клиърстрийм". Така например с тайни сметки са се сдобили и някои руски и колумбийски банки, чиито представителства са на Карибските острови.

"Клиърстрийм" отговори на отправените обвинения с твърдението, че всичките й финансови операции са напълно прозрачни.