Особеното чувство те обзема още докато сменяш самолетите на вътрешното летище "Ла Гуардия" в Ню Йорк. Тъкмо си излязъл от туловището на огромен "Бойнг" и се прехвърляш на малко 21-местно самолетче, което изглежда като водно конче в сравнение с огромните летателни машини около него на пистата. Въпреки това то излита с лекота, прави завой, оставайки зад гърба си многомилионния град с неговите стоманобетонни небостъргачи, пронизали небето над Манхатън и се отправя на североизток. След около 45 минути полет през облаците просветват сребърните ивици на океана в допира им със суша.

Започналото приключението се нарича Кейп Код

(Код е характерна за района вид риба). Тази земя, която Атлантика постоянно обгръща с вълните си, носи в себе си важна част от историята на Америка. На нея стъпват пилигримите, напуснали Стара Англия с мечтата да намерят място, където да живеят в пълна хармония с вярата и убежденията си.

През 1607 г. група радикални пуритани в Англия, желаещи църквата да замени католическите ритуали с по-прости форми на вероизповедание, се преселват в Холандия. На Острова исканията техните искания се приемат като опит за разцепление в църквата и подкопаване устоите на кралската власт. Преживяването на пуританите в Холандия също не е леко и през 1620 г. група от 101 мъже, жени и деца се сдобиват с разрешение от лондонската компания "Върджиния" да се заселят в новите земи. На борда на кораба "Мейфлауър" те се отправят към Новия свят. Корабът се отклонява на север и акостира на брега на Кейп Код. Тъй като се намират извън юрисдикцията на компанията, пилигримите подписват споразумение да живеят според "законите на справедливостта и равноправието". Колонията изиграва важна роля в развитието на целия регион на Нова Англия, защото не се управлява от Лондон. Оттогава насам близо четири века Кейп Код продължава да бъде един от символите на Нова Англия.

Самолетът се приземява на летището в Хаянис, централния град в Кейп Код. Полуостровът се намира в най-източна страна на щата Масачузетс (на индиански означава "около големия хълм"). Оттук Бостън, столицата на щата, е на около час и половина с кола в северозападна посока. Първото нещо, което те завладява, е усещането за пространство. В градчетата не може да бъде открита нито една сграда, построена на повече от два етажа, а селището може да продължава с километри през пресечена местност от борови гори, вътрешни езера и изгледи към океана със закътани заливчета и бели плажове. Еднофамилните къщи, станали впоследствие характерни за цяла Америка, са построени първо именно тук от английските колониалисти.

Както в миналото, те продължават да се строят изцяло от дърво. По-скъпите се отличават със специалната кедрова облицовка на външните стени.

На Кейп Код посоките север-юг и изток-запад не се употребяват. Хората са свикнали да се ориентират по причудливата форма на свита в лакътя ръка, на която полуостровът наподобява (през 1913 г. той е откъснат от континенталната суша с изкуствен канал, улесняващ корабоплаването). Фалмът е мишницата, Хаянис - трицепсът, Чатъм - лакътят, Труро - китката, и Провинстаун е юмрукът. Поради климата Кейп Код е предпочитан курорт на източното крайбрежие на САЩ от много години. Времето през зимата е по-меко, а през лятото е прохладно. Тук не могат да се вият модерни и огромни хотели и аткракционни комплекси, характерни за други курортни райони в САЩ или Европа, та дори и България (хотелът на "Шератон" в Хаянис също е на два етажа). През туристическия сезон се наемат цели къщи. Рибните деликатеси, които заведенията предлагат, са на изключителна висота.

Изгледите към океана са завладяващи

от всяка точка на полуострова. А десетките фарове, осеяли Кейп Код и островите, са останали непроменени от векове. Може би заради тази съхранена красота много известни личности са се влюбвали в това място. През ХІХ в. американският класик Хенри Дейвид Торо, известен и като един от най-големите пешеходци в света, обикаля пеша полуострова, а впечатленията си описва в книгата "Кейп Код". В Хаянис през последните си години намира усамотение бащата на битник-поколението Джек Керуак, автор на култовия роман "По пътя". Художникът Едуард Хопър твори от 30-те до края на 60-те години в Труро.

Английският поет от американски произход Томас Елиът, а по-късно американският романист Номан Мейлър, са посещавали Провинстаун - най-северната точка в Кейп Код, градче, привличащо артистични среди от цял свят. То е една от атракциите, тъй като днес се е превърнало в своеобразно гей средище и център на филмови фестивали и музикални паради. От 17 май тази година Масачузетс стана първия щат в Америка, в който съдът разреши гей сватбите, нещо, с което пуританите едва ли биха се съгласили.

Двата по-големи острова Марта Виниърд и Нантакет, прилежащи към Кейп Код, са друга забележителност. Нантакет е известен в миналото като китоловен център. За него Херман Мелвил пише в "Моби Дик" иронично: "Нантакет не е Илинойс." Днес островът, където всяка къща струва по няколко милиона долара, се смята за детската площадка на децата на мултимилионерите, които пристигат през лятото.

В някои от по-малките селища в Кейп Код е съхранена и най-демократичната форма на управление в Америка от времето на първите заселници. Ръководството на местното самоуправление се осъществява от 5-членен съвет, който гражданите над 18 години са избрали. Веднъж годишно събранието на жителите разпределя общинския бюджет. Кметът има само представителни функции, оперативната работа се изпълнява от градски управител, който е администратор и мениджър. Така например в едно селище като Труро, което наброява около 2000 души, гражданите разпределят бюджет в размер на 12 млн. долара.

Фамилията Кенеди има особено присъствие

в Кейп Код. В началото на 60-те години от заспало градче Хаянис се превръща в летен дом на американския президент. Тихото кътче на Атлантическия океан става любимо място за отдих на президента Джон Кенеди. Фамилията, която се е установила в Бостън, обаче се привързва към това красиво място още през 20-те години. През 1925 г. бащата на семейството Джоузеф Патрик Кенеди наема вилата "Малкъм Котич", а три години по-късно я купува заедно с неголяма част от крайбрежната ивица. Любопитна подробност е, че жителите на окръг Барнстабъл в Кейп Код гласуват против Кенеди като кандидат-президент.

Впоследствие обаче той спечелва завинаги симпатиите им, след като обявява за национален резерват голяма част от крайбрежната ивица на Кейп Код, която е съхранена непокътната и до днес.

Джон Кенеди винаги е избирал за лятната си почивка Кейп Код. Заедно със съпругата си Жаклин са прекарвали часове наред в океана на яхтата "Марлин". Любимият президент на Америка е обичал да играе и голф в местния "Хаянис спорт клуб". Когато се е налагало през лятната му почивка, той е заседавал с правителството в имението си. Години наред чак до смъртта й в края на 90-те години майката на Кенеди Роуз Елизабет Фицджералд по традиция тук е празнувала своя рожден ден. През 1999 г. поредната трагедия, белязала фамилията, се разигра в Атлантическия океан, недалеч от Кейп Код, където синът на Кенеди Джон Кенеди Джуниър загина след катастрофа на управлявания от него частен самолет. Тогава Хаянис е буквално окупиран от медиите, които отразяват в продължение на месец операцията по издирването му в океана. Едуард Кенеди, последният от тримата братя, продължава да посещава Кейп Код и фамилното имение. Той е преизбиран многократно за сенатор от щата Масачузетс и е изключително почитан и уважаван като човек и политик в Кейп Код. Историята на Кенеди може да се види в музея JFK в Хаянис.

Кейп Код обаче е нещо повече от история, курорт и атракция, той е усещане за изконна земя, а постоянният досег с океана създава емоция, припознала свободния дух и възторга от света, които по никакъв начин не могат да бъдат усетени в модерната бетонно-изкуствена пустош на градските джунгли. Кейп Код това са и хората, които живеят там - гостоприемни, открити, сърдечни и остроумни американци, които не пропускат да отбележат: "Ние всички тук сме имигранти."