Николай Николов: Инвестицията във вятърни генератори е перспективна
Предметът на дейност е лозаро-винарство и е различен от това, с което се занимават двете дружества поотделно. От 2001 г. управител е Николай Николов. Инженер по образование, той се занимава с доста разнородна дейност, което обаче му харесва.
---------
Иеята за производство на електроенергия от вятър се лансира вече две години от множество предприемачи, но досега е реализирана на практика само от няколко фирми.
Шампион по нереализирани проекти е Добрич. Там повече от пет фирми купуваха изгодно общински парцели с обещание, че ще изградят на тях вятърни централи.
Досега обаче нито една перка на ветрогенератор не се е завъртяла. Любопитна особеност е това, че според еколозите в района на Добрич минава пътят на прелетните птици, известен като "Виа понтика", и за това е нужно проектите за вятърни централи да се съгласуват с орнитолози и еколози. Това обаче не става.
Вече има прецедент по спиране на подобен проект. Ръководството на Албена обжалва в съда планиран строеж на вятърни генератори в терен, разположен между курортния комплекс и Балчик.
Общинарите в Балчик също имат опит с проекти за превръщане на силата на вятъра в енергия. Общинският съвет сключи договор със столичната компания "ТЕССА енерджи" за изграждане на вятърна централа в близкото до морския град село Момчил. Проектът беше за около 100 милиона лева. Той предвиждаше изграждане на 25 генератора с мощност от 800 до 1300 киловата. Начинанието остана незавършено.
Един от малкото успешни проекти за вятърна електроцентрала е този на "Карас" с управител Румен Караманов
Той е реализиран в семейна екоферма в село Ахелой. Тя се захранва с електричество от вятърен генератор. Миниелектроцентралата може да произвежда до 150 квт на час. Направената от него инвестиция ще се изплати за три години.
В: Николов, поводът да разговаряме е вятърният генератор, който "Тера инвест" монтира и който премина експерименталния си срок на работа. Какво показа експериментът?
- Генераторът работи от ноември 2003 година. Той е монтиран сред лозовия масив на фирмата, край пътя след Сливенските минерални бани в посока Стара Загора. Турбината е с мощност 225 киловата. Започва да работи при скорост на вятъра над 3 м/сек, като оптималната скорост е от 5 до 15-16 м/сек. При по-висока скорост на вятъра се изключва автоматично. Този вятърен генератор е купен от Дания за 120 000 евро и е втора употреба.
Досегашната му работа показа, че мястото е подходящо за монтиране на подобни съоръжения и работата им е ефективна. Трудно ми е да посоча конкретни цифри, защото получаваната електроенергия не е постоянна величина. Скоростта на вятъра се мени, често тя е над допустимата. Дотук месецът с най-постоянни ветрове за работа на турбината беше февруари.
В: Защо закупихте съоръжение втора употреба, а не ново?
- Тези съоръжения си струват парите. Там, откъдето сме го взели, те са демонтирани не защото са лоши или са остарели, а защото са с малка мощност. Макар енергията, която се получава от вятъра, да е само допълнителна, в Дания тя достига 20% от цялото количество потребявана електроенергия. Вероятно процентът ще расте, защото там вече се монтират генератори с много по-голяма мощност. Практически на съоръжението няма какво да му се повреди, то е твърде просто.
Представлява 30-метрова кула, тежка 11 тона заедно с перките, от които всяка е с дължина 13.5 м, или общо 27 м диаметър на въртенето. Има електромотор и малка стаичка, където на един компютър се записва денонощно цялата информация за работа на генератора.
Най-хубавото е, че няма нужда от персонал. Ние на това място имаме само един пазач, който обаче пази лозето, а не вятърната електроцентрала.
В: Значи подобни инвестиции са перспективни?
- Определено. И интересът е много голям. Да не кажа силна дума, но пътувайки из страната, съм разговарял със стотици хора, които се интересуват от това начинание.
Макар че работещи турбини според мен досега в България са само тази и първата в Ахелой (която е с по-малка мощност), само в Сливен познавам 4-5 души, които са направили проучване и са готови да монтират ветрогенератори.
Съоръжението може да се изплати за период от 3 до 5 години. Достатъчно е да работи 10 години, за да спечелиш още 120 000 евро - много повече, отколкото ако тези пари стоят в банка. А тази турбина може да работи поне 20 години. Разбира се, новите генератори от този тип струват много повече - около 1 млн. лева.
В: Получаваната от вятъра електроенергия е най-екологичната - подкрепя ли държавата желаещите да инвестират в този бизнес?
- При вноса на турбината мито нямаше, но ДДС платихме. Най-голямата подкрепа всъщност е преференциалната цена, на която задължително се изкупува електроенергията - 12 ст. без ДДС. Тя не е два пъти по-висока от цената на електроенергията от други източници, както обикновено се говори (доколкото знам, средната изкупна цена на "Електроразпределение - Стара Загора" от всички източници за 2003 година е 9 ст.), но все пак е по-висока. Надяваме се тази разлика да се запази. Добре е също, че все още не са измислили акциз. Плащаме само данък печалба, но се говори за въвеждането на някакъв данък за производителите - както има акциз на горивата, така да има и на електроенергията, която се произвежда. Това в никакъв случай не би стимулирало бъдещи инвеститори.
В: Ще монтира ли "Тера инвест" и други турбини край Сливен?
- Намерението е до края на годината да монтираме още една такава или с по-голяма мощност. Мястото, което ползваме за тази цел, е към 50 декара сред лозовия масив, разположен около един хълм. Билото всъщност е необработваемо и затова на собствениците е хрумнало да го ползват по този начин. Но ако се сложи 3-мегаватова турбина, при нея вече височината на кулата е 80 м, дължината на едната перка е 40 м и отстоянието от една турбина до друга трябва да е поне 50 метра. На това място не бихме могли да монтираме повече от три турбини. В България обаче има доста пустееща земя. Пловдивските собственици на фирмата смятат да монтират вятърни генератори и край морето. Те имат хотел на Слънчев бряг, а в момента тук наред с лозето и вятърната централа започва изграждането на винарска изба с енотека, която да посреща чуждестранни гости, пребиваващи на Черноморието.
В: Свързани ли са трите проекта - лозята, избата и вятърната централа?
- Може да се каже, че взаимно се допълват. Лозовите насаждения са около 500 декара. Първите 100 т грозде ще наберем тази есен. Избата, за която в момента се правят сондажите, ще бъде малка, тъй като ще се слиза на 6 м дълбочина, а теренът е скалист. Тя ще има капацитет за около 500 т грозде, което прави около 350 т вино.
Ще има представителни функции, ще се държи на качеството, а не на количеството на вината. Архитектурният проект е много красив - тип замък, с 30-метрова кула. Изработен е от пловдивската фирма "Проарх". За капацитета на винарната ще е необходимо да засадим още стотина декара лозе и в момента изкупуваме частни парцели около масива. С 600 декара лозя ще можем сами да произвеждаме гроздето, което ще се преработва.
Основният масив е от каберне и мерло, тази пролет засадихме 100 декара с два френски сорта. За лозовите насаждения са ползвани средства по програми на фонд "Земеделие". Вложени са около 1 млн. лв. За винарската изба кандидатствахме по програма САПАРД с проект за 4 млн. лв., който е одобрен. Електроенергията, която ще е необходима за винарната, ще произвеждаме сами. Разбира се, надяваме се количеството й да е такова, че с полученото от "Електроразпределение", след като платим собствената си сметка за ток, да остане и печалба.