Алън Блюит: В България могат да съществуват две одиторски организации
В края на юни той посети България.
В: Г-н Блюит, каква е целта на посещението ви в България?
- Има няколко причини да съм тук. Основната е, че подписахме споразумение за сътрудничество със SEEPAD, която е организация за Партньорство за развитие на счетоводството в страните от Югоизточна Европа, и в нея влизат България, Румъния, Сърбия и Черна гора и други балкански страни. Целта на това сътрудничество е АССА да предоставя финансова и техническа помощ за повишаване на професионалната квалификация в региона. Основната полза от съвместната дейност ще е, че ние ще създадем постоянно бюро, което ще изпълнява функциите на агенция за професионална квалификация. Там ще се организират регулярни тренировъчни курсове за професионалистите в региона, семинари, конференции и международни срещи. Освен това ние се надяваме, че в скоро време SEEPAD, която е регионална организация, ще бъде официално призната от Международната асоциация на дипломираните експерт-счетоводители (IFAC) и това може да се случи след няколко години.
В: Какво трябваше да направите, за да подпишете това споразумение?
- Ние осигуряваме финансовите средства и експертите, а SEEPAD трябва да ни докажат, че могат да използват тези пари целенасочено за повишаване на квалификацията в региона. Освен това всяка една от организациите, които са членове на SEEPAD, трябваше да даде съгласието си за членство на АССА. Институт на дипломираните експерт-счетоводители изрази някои резерви, но ние имаме желанието да работим с българската организация и затова искаме да възобновим преговорите за сътрудничество с тях.
В: Как виждате развитието на АССА оттук нататък?
- Аз мисля, че АССА може да се развива успешно на българския пазар и затова съдя главно от разговорите ми с различни академични и професионални организации, както и с някои от българските специалисти с които говорих. Тук има много млади и талантливи хора, които искат да се присъединят към асоциацията, и това биха били най-добрите професионалисти в областта. Според мен бъдещето на АССА тук е свързано със значително увеличаване на броя на нейните членове. Хората с АССА квалификация обикновено работят в големи международни компании и имат потенциала да се развиват успешно в тях и за това им помага най-вече обучението на АССА.
В: Как ще коментирате желанието на АССА да бъде призната на държавно ниво?
- В тази ситуация има два важни аспекта. От една страна, става въпрос за пазарно признаване, а от друга - за юридическото признаване на асоциацията. По отношение на налагането на пазара мога да кажа, че работодатели, било то български или не, много добре познават квалификацията, която АССА дава на своите членове и фирмите предпочитат да наемат хора с подобни умения. Въпросът с юридическото признаване на организацията и обявяването й за равностойна на ИДЕС е много по-сложен. Това е и причината през септември ние да възобновим разговорите с тях. Специалистите от ИДЕС трябва да разберат, че в България е възможно да съществуват две организации на одиторите, без да си пречат. Моят личен коментар е, че българските професионалисти биха имали най-голямата полза, ако АССА и ИДЕС постигнат съгласие по стратегически въпроси и започнат да си сътрудничат. Това ще е полезно и за членовете на АССА - те ще знаят, че ще бъдат признати и от българската организация, и от друга страна, със своята квалификация биха допринесли за развитието на целия пазар. Трябва да се прескочат границите на съперничеството и да се започне да се работи в една посока. Необходимо е търпение и мъдрост за разрешаването на тази ситуация.
В: Как ще коментирате лобирането на правителствено ниво за признаването на АССА в България?
- Аз не съм съвсем запознат с комуникацията между министерствата по този въпрос, но не бих се изненадал, ако това е истина. Министрите явно осъзнават, че ако България иска да се присъедини към Европейския съюз, въпросът с признаването на АССА трябва да бъде решен. Страната ви трябва да докаже пред европейските институции, че е създала добра професионална среда както в сферата на счетоводството, така и по принцип. И вашите министри разбират значението на това предизвикателство.
В: Вие имате желанието да равнопоставите, ако мога така да се изразя, квалификацията на АССА с тази на местната счетоводна организация и това се отнася не само за България, но и за другите балкански страни.
- Да, но при условие че членовете на АССА докажат пред българския институт, че са запознати със спецификите на българското корпоративно и търговско право и с данъчното законодателството. Това е протоколен критерий във всички страни. Професионалистите с АССА квалификация трябва да положат допълнителни изпити по местно право и данъчно законодателство.
В: Не смятате ли, че това компрометира квалификацията на АССА?
- Определено не. Аз имам опит с много страни по света, където има случаи на взаимно признаване между асоциацията и местната организация. Но както вече казах, има изискване за познаване на законодателството и правото за всяка една страна. Иначе не мога да кажа, че има разлика между двете неща. Нека ви дам един пример. Ако аз идвам от Австралия като експерт-счетоводител, не мога да изисквам от българската организация да ме признае, ако не докажа, че познавам спецификите на пазара тук. Останалата част от счетоводния език е един и същ навсякъде.
В: Цената на АССА квалификацията за българските условия е висока. Не мислите ли, че една по-различна ценова политика ще улесни експанзията ви в тук?
- Това е един от най-сложните въпроси, които засягат международна асоциация от ранга на АССА - въпросът с критериите за ценовата политика. Къде да увеличим и къде да намалим таксите - например ние трябва да намалим цените в България, да увеличим тези във Великобритания, да намалим цените в Китай... Жизненият стандарт е различен във всички страни и ние не може да преценим как и къде точно да намаляваме или увеличаваме таксите за АССА, така че да е справедливо за всички студенти. Затова предпочитаме да поддържаме една и съща ценова политика в целия свят. Аз разбирам важността на казуса, тук не става въпрос за еднолично решение и ние трябва да работим честно на всички пазари. Квалификацията на АССА може да е скъпа за българските условя, но представете си как това се приема в някоя малка страна в Африка например.
В: Предвиждате ли да предлагате квалификацията на български език, за да преодолеете езиковата бариера и да разширите кръга на АССА обществото тук?
- По принцип ние предлагаме в някои държави квалификацията на друг език, но тук големината на пазара не го позволява. Например в Русия квалификацията на АССА е на руски, но това е наистина един голям пазар. За да прибегнем към подобна стъпка, ние трябва да преценим например разходите за превода. Ако пазарът в България се разшири достатъчно, ние сигурно ще започнем да предлагаме някои от дипломите и на български. Но това трябва да бъде финансово оправдано.
В: Това означава ли, че пазарът в Русия е по-голям от този в Китай?
- Не, напротив, в момента сме в процес на преговори с нашите членове в Китай и обсъждаме да преведем квалификацията на китайски.
В: Как виждате бъдещето на финансовия и счетоводния пазар в бъдеще и как виждате ролята на България в него?
- Аз съм добре запознат с промените, които ще настъпят в директива №8, тъй като ние имаме експерти, които дават своите съвети в Брюксел. Идеята е да се достигне до по-голяма хармонизация в държавите от Европейския съюз както между старите членки, така и сред страните, които сега се присъединиха към съюза. Има и един друг аспект на тази промяна. В някои от европейските държави професията се формулира като одитори, а в някои това понятие включва и професията счетоводители. Значение тук имат различните специфики на работата на професионалистите в тази област. Според мен може да се наложи създаването на една нова дефиниция за това какво означава експерт-счетоводител. По отношение на ролята на страната ви аз вярвам, че тук има редица талантливи професионалисти, които биха могли да допринесат за развитието на България и да я направят решаващ фактор за финансовия пазар в Източна Европа.