Промените в климата изпреварват готовността за посрещането им
В София живакът на термометъра също се качи до 34 градуса с тенденция на места да достигне 38, след като само преди седмица над столицата се изсипа порой. Като пикантна подправка за страховете от климатични катаклизми дойде и информацията, че Слънцето е по-активно от когато и да било - предвестник за още по-топло време на Земята.
Зловещите асоциации, гравитиращи около вещанията за апокалипсис, се възраждат с настъпването на всеки нов сезон и са особено интензивни през зимата и лятото. И те са напълно естествени - проявите на времето са най-очевидният индикатор за променящия се климат. Опасения витаят и в научните среди, въпреки че техни представители настоятелно обясняват, че времето и климатът все пак са две различни неща. Поне доколкото прогнозите за тях се правят по различен метод и засягат различни периоди.
Предупреждения и опасения
Още през 2003 година Световната метеорологична организация обяви, че климатът полудява и промяната в него е пряко свързана рекордните промени във времето по целия свят. Тази година към предупрежденията се присъединиха и други независими учени. Според тях климатичните промени вече са факт, а готовността на хората да ги посрещнат е минимална.
Проблемът е, че огромното количество данни за състоянието на климата, събирани от отделни метеорологични станции и сателити, не са достатъчно прецизни и пълни, за да отговорят на най-важния въпрос - как и с какви темпове се променя климатът. Краткосрочните прогнози не спасяват човешки живот, нито запазват разнообразието на флората и фауната, които с активизирането на климатичните кадрили ще бъдат подложени на риска от масово изчезване. Прагматично погледнато от отсъствието на единна система за наблюдение на климата страда и световната икономика - от планирането на обемите и качеството на земеделската продукция през подготвянето на адекватни на климатичните предизвикателства инфраструктурни и строителни проекти до прогнозирането на бъдещи застрахователни постъпления, туристически сезони и дори на особеностите на производството на автомобили, дрехи, храни и напитки. С различна дългосрочност всички тези сфери изискват изработката на по-прецизна система за следене на климата, която ефективно да обединява данните за влагата на почвата, състоянието на океаните, въздушните течения и т.н., подавани от наземните и околоземни станции. Особено значение се отдава на изработката на функциониращи компютърни модели за симулация на времевите промени.
Интернет на помощ
Първата стъпка в тази област, изглежда, вече е направена. Миналата седмица беше обявено създаването на нов интернет портал, предлагащ подробна и достъпно представена информация за особеностите на климата, обещаващ симулации на промените на времето в дългосрочен план. Сайтът http://www.climateprediction.net/index.php дава възможност на посетителите да си свалят експериментална програма за прогнозиране на климата на Земята до 2069 г. Към програмата се предлагат и подробни обяснения за всички характеристики на климата и страничните ефекти като парниковия ефект.
За съжаление обаче в основата на самия продукт е залегнал само един критерий - така наречената термохалинена циркулация, или движението на океанските течения, а според експерти това не е достатъчно условие за еднозначно прогнозиране на промените в климата.
До появата на още по-добра програма обикновените граждани и предприемачите могат да разчитат на краткосрочните прогнози на сайтовете на електронните медии и на световните метеорологични организации.
Може би едни от най-добрите интернет страници за лаици, които се интересуват преди всичко как да организират почивката си, са тези на Би Би Си и Си Ен Ен - http://www.bbc.co.uk/weather/world/ и www.cnn.com/WEATHER/. Отскоро Европейската агенция по околната среда също предлага прогноза на времето, съчетана с описание на състоянието на околната среда в даден регион. Единственото, което трябва да направи потребителят, е да въведе пощенския код на населеното си място.
Естествено сега съществуващите интернет системи за глобални симулации на климатичните промени са твърде първично, но все пак добро начало предвид факта, че при доскорошната им пълна липса глобалната икономика отчете сериозни щети.
По данни на ООН само през 2003 година резките промени във времето са нанесли щети за 60 млрд. долара и те ще растат, ако не бъдат взети спешни мерки. В Европа горещините миналото лято отнеха живота на 20 000 души и са нанесли щети за 10 млрд. долара. Най-силни бяха пораженията във Франция, Португалия, Испания и Италия. Наводненията в Китай струваха на държавата $8 млрд. долара, а торнадата и горските пожари в САЩ - над $6 млрд.
Не по-малки бяха щетите от токовите удари, провокирани от желанието на хората да се охладят или пък затоплят в зависимост от капризите на времето.
Имаше екстремни спирания на тока в Италия и Япония през лятото, а по-късно в скандинавските държави и САЩ. Страховете - екзистенциални и икономически, се засилиха след масовата поява на прогнози за потапянето във вода, заледяването или пресъхването на определени райони от света. На този фон почти не остава място за съмнение, че промените в климата вече се случват, а вариантите за реакция условно са два - превенция и адаптация.
С други думи, международните и неправителствените организации, правителствата и бизнесът могат или да се примирят със случващото се и да адаптират поведението си към времето, или да се постараят да подготвят такива превантивни мерки, с които да се ограничат фаталните последици от промените.
Мерки след поуките на 2003 г.
Макар и с известно закъснение в началото на лятото европейските правителства започнаха да подготвят стратегии за реагиране на евентуалните горещини. Британската Национална здравна система (NHS) обяви появата на "летен план", предвиждащ подробен инструктаж на персонала на болничните заведения за справяне с потока от пациенти с оплаквания, свързани с високите температури.
Активирана беше четириетапна система за предупреждение, подобна на тази при опасност за националната сигурност. Във френската аптечна мрежа от началото на юни са пуснати 4.3 млн. брошури с практически съвети за поведение по време на жегите.
Този месец пък здравното министерство ще проведе симулация на извънредна ситуация, за да провери ефективността на механизма за взимане на решения. Италианските власти също обявиха, че са модернизирали стратегията си за по-добра реакция и информираност на населението и особено на възрастните за местата, където ще бъде по-хладно, отколкото навън.
Специални предупреждения към гражданите си издадоха и канадските власти, които още в първите дни на затоплянето на времето отправиха препоръки към населението, свързани с евентуални температурни скокове, и откриха горещи телефонни линии за пострадали от топлината.
В повечето големи американски градове пък беше задействана система за регистрация на самотни и болни хора. При сигнал за топлинна вълна местните власти ще поддържат денонощни "охладителни центрове" и ще удължават работното време на обществените сгради с климатици.
Застрахователите също осъзнаха необходимостта от превенции и активно започнаха да предлагат т.нар. климатични застраховки. Нарасналият интерес към тях се оказа пряко свързан с опасенията от трайни вреди върху бизнеса, провокирани от постоянните лупинги на температурите.
Агенциите започнаха да изнемогват в покриването на премиите и предупредиха за драстичен скок на исковете до 2050 г., както и за увеличаване на разходите по тях със 100 - 200%.
Паралелно с превантивните мерки активно върви подготовката и за "индустриалната адаптация" към климатичните промени. През следващата година започва търговията с квоти за емисии, наричан "право на замърсяване на въздуха". Търгуването ще започне благодарение на създадената система за търговия с емисионни сертификати, заложена в Протокола от Киото от 1997 г. Пилотната фаза на този проект ще бъде в страните от Европейския съюз, а от 2008 г. тя ще бъде въведена в целия свят. Търговията се базира на покупко-продажба на специални разрешителни за емисия на въглероден окис, като компаниите, които с помощта на съвременните технологии "спестяват" CO2, могат да продават излишъците си на по-разхищаващите предприятия и така да печелят от чист въздух.
Според експерти първите клиенти на системата ще бъдат "енергоинтензивни" предприятия като електростанциите, стоманодобивните заводи, хартиените, стъкларските и циментовите фабрики. Специалистите обаче отбелязват, че макар идеята за адаптация спрямо климатичните промени да е удачна и печеливша, тя би била такава за индустриално развитите държави. Защото по-голямото благосъстояние дава повече възможности за екологично съобразен живот, а най-големите "замърсители" са страните без финансова възможност за модернизиране на производството си.
----------
Още преди появата на мегапродукцията "След утрешния ден" по екраните преди месец в американското общество се разгоря дебат за последиците от глобалното затопляне. Пороите, студовете, виелиците и опустошителният им ефект върху човечеството, показани във филма, образуваха взривоопасна смес, за чиято мощ не подозираха дори дистрибуторите от 20th Century Fox, твърди в. "Ню Йорк таймс". Активисти еколози се възползваха от появата на продукцията, за да разкритикуват политиката на президентската администрация по отношение на глобалното затопляне.
Професионалните лобисти с мастити промишлени клиенти пък се втурнаха към Капитолия, за да се уверят, че филмът няма да накара конгресмените да гласуват ограничение на емисиите от въглероден окис, който според учените причинява затоплянето. Дебатът в същото време направи изключително силна рекламна кампания на филма.
----------
началото на юни в Болоня започна тригодишен проект под името "Ноев ковчег" за изследване на последиците от промените в климата и от замърсяването върху историческото и културното наследство на Европа в следващите 100 години. В начинанието, финансирано с 1.2 млн. евро от Европейската комисия, участват експерти от 10 европейски държави, сред които Великобритания, Италия, Швеция, Полша, Чехия, Испания и Норвегия. Те ще приложат всички известни тестове, за да установят риска от комбинирани климатични промени (голям студ, силна жега, порои) за определени обекти, които се смятат за най-застрашени. Сред тях са Стената на Адриан, Трафалгар скуеър, Карловият мост в Прага и Кьолнската катедрала. Проектът ще приключи с изработката на "Атлас на уязвимостта", в който ще са посочени областите с голям риск и как конкретни сгради биха реагирали на бъдещи климатични промени. Към атласа ще бъдат публикувани и насоки за предотвратяване на сериозните щети върху паметниците.