Меломан 2
Go Up!
Sexy Groovy Rhythms, 2003
соул/R&B/блус/джаз
***(*)
Майк Пейнтър (Michele Pingitore) започва кариерата си на кийбордист от началото на 80-те (Four By Art, The Investigators) и не след дълго се превръща в един от ключовите изпълнители на италианската неофънк/соул сцена. Без съмнение въздействието на есид джаза е очевидно и работите, предложени в настоящия албум, са силно повлияни от групи като Booker T. & the MG's, Jimmy Mc Griff, Corduroy и не на последно място James Taylor Quartet. Албумът предлага една доста внимателно подбрана селекция от кавъри на парчета като The Girl's In Love With You на Bacharach, Ain't No Mountain High Enough на Марвин Гей и Тами Теръл (всъщност на Ашфорд и Симпсън - но както сами се досещате…) и Let's Stay Together на Ал Грийн - за да изброим само няколко от ултрахитовете от 60-те и 70-те, включени тук. The Shakers имат много стегнато и динамично звучене, а B3 хемънда в ръцете на Майк притежава точно онова груви звучене, с което се отличават истинските майстори. Ако искате да не забележите колко трае едно пътуване до морето, едва ли ще намерите по-добри спътници от The Shakers.
--------
Various
Gunsmoke Blues (DVD)
Francis Dreyfus Music/"Дюкян меломан", 2004
блус
****
Един уикенд през ноември 1971 екип на Gunsmoke TV (може би един от най-продължителните уестърн-сериали в медийната история на Щатите) заедно с актьора Линк Уайлър и негови приятели нарамват камери по посока на Холивуд. Изкушението е голямо, защото по някакво необичайно стечение на обстоятелствата из американския северозапад съвместни концерти имат няколко от легендите - Мъди Уотърс, Биг Мама Торнтън, Биг Джо Търнър и Джордж Harmonica Смит. Тук освен най-добрите моменти от тези концерти ще открием и доста любопитни, заснети в движещ се автомобил, интервюта с Биг Мама Торнтън и Биг Джо Търнър. Ще чуем вече превърнали се в класика изпълнения като Early One Morning на Торнтън, Leaving Chicago на Смит, Hoochie Coochie Man и Got My Mojo Working на Мъди, за да изброим само няколко от многобройните включени тук хитове. Част от снимките са правени с три камери, което е един истински бонус, като се има предвид отдалечеността във времето, когато са снимани тези концерти.
-----------
Sandy Lopicic Orkestar
Balkea
Network Medien/"Дюкян меломан", 2004
Балканска
**
Всъщност никой на никого не може да забрани да пее каквито си иска песни - с тази логика австро-ексюгославския оркестър на Санди Лопичич е записал един куп популярни и в България балкански песни в едни без съмнение добри но псевдоавтентично звучащи аранжименти. Девственият западен слушател отново си остава в плен на клишетата а-ла Брегович, а от цялата история единствените губещи са автентичните музиканти, живеещи из балканските страни. Вероятно в недалечно бъдеще те ще трябва да положат доста усилия, за да убедят чуждата публика в собствената си оригиналност. Като музикален продукт албумът се намира в ничията територия между кича и истинската музика, но това не му пречи да нагази до колене в бързите води на комерсиалното - оркестърът е вече доста популярен в Австрия, а и в други страни на запад от Калотина. Разбира се, никой не ни е виновен - докато умните умуват дали да подпомогнат представянето на български музиканти навън и кои аджеба да са те, с тази задача вече доста успешно са се заели плеяда френски, норвежки и австрийски изпълнители. Е, при пазарните икономики е така - липсата на предлагане се запълва веднага кой както може, та не им се сърдете на хората. А ако трябва все пак да избирате (горко ви) между Брегович и Лопичич, последният все пак като музика е доста по-добър.