Генералният мениджър на "Левски Сиконко" Георги Захаринов обяви във вторник, че четирима от състезателите на сините, които играят и в националния отбор, вече имат договори за отдаване под наем на чуждестранни клубове. Владимир Николов, който през миналия сезон стана шампион на Франция с "Тур", е преотстъпен в този клуб за още 2 години.

Христо Цветанов вече е играч на друг френски тим - "Стад Поатие за 1+1 години. Данаил Михайлов и Красимир Стефанов преминаха съответно в "Будванска Люмиера" от Сърбия и Черна гора "Зиратбанк" от Турция. Съществува възможност либерото на "Левски" Валери Секулов да бъде даден под наем в клуб от Кипър. "Славия" също разчита, че ще реализира приходи с трансфериране на 19-годишния Матей Казийски, който бе сред водещите волейболисти в българския тим при участието му в Световната лига.

На практика подобен вид сделки са един от сериозните източници на приходи за българските волейболни клубове. Постъпленията обикновено варират между 20 000 и 50 000 евро, като е възможно и да надвишат този размер в зависимост от качествата на волейболиста. За да бъде осъществен трансферът на тези състезатели в чужбина, макар и под формата на преотстъпване, всеки от тях ще трябва да заплати на Българската федерация по волейбол (БФВ) по 1500 евро за издаване на международен сертификат, който му дава право да играе извън територията на България.

Сделките се осъществяват под формата на преотстъпване, тъй като в българския волейбол сключваните договори между играчи и клубове са с по-продължителни срокове, които могат да достигнат до 10 години.

Общият брой на българските играчи, които плащат такса, за да упражняват правото си на труд в чуждестранни отбори, е около 60 души, като голяма част от тях правят това в продължение на повече от 3 години. Според новите разпоредби на Международната волейболна федерация (ФИВБ), приети в началото на годината и изпратени в БФВ, националните асоциации, чиито отбори са извън първите 12 в световната ранглиста, имат право да взимат под формата на такса за международен сертификат максимум 10 000 долара от играч.

Освен това след превеждането на три вноски федерацията трябва да преустанови тяхното събиране. В момента българските национални отбори - мъже и жени, се намират на 15-о място в ранглистите на ФИВБ, което означава, че новите разпоредби би трябвало да влязат в сила за страната поне до края на годината. Вероятно ще се наложи да бъдат унифицирани и сумите, които заплащат свободните от договор състезатели за издаване на сертификат - в момента наредбата на ФИВБ е за 10 000 долара, а на БФВ - за 10 000 евро.

След влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. обаче събирането на тези вноски няма да е възможно, тъй като за преминаването на волейболисти от една страна на съюза в отбор от друга, те трябва да плащат само символична сума, която да покрие разходите по изготвянето на документа.

Друга особеност на трансферната система в българския волейбол е тази, че БФВ е поставила ограничение в правилника за международен трансфер, според което "състезатели, ненавършили 21 години, не могат да бъдат трансферирани за игра в чужбина без изричното решение на управителния съвет на БФВ за всеки отделен случай".

Федерацията наскоро възприе и практиката от футбола, че един играч не може да бъде трансфериран от даден клуб, без той да е играл една година за него. Волейболният вариант на това условие обаче задължава играчите, чийто договор изтича, да го подновят, за да могат да играят в чужбина, без да се налага да плащат такса от 10 000 евро.

--------

Димо Тонев: Събирането на толкова високи такси противоречи на всякаква логика

Димо Тонев е бивш капитан на българския национален отбор по волейбол от средата на деветдесетте години. Преди няколко години той бе член на управителния съвет и говорител на БФВ. Относно трансферната система в момента той твърди следното:

"Събирането на такси за издаване на международни сертификати на волейболистите, излизащи в чужбина, противоречи на всякаква логика, тъй като федерацията не е направила нищо за изграждането им като състезатели. В чужбина също се внася сума за този вид документи, но тя е в порядъка на 500 - 600 швейцарски франка, а не 1500 или 10 000 евро, както е в България. Нормалното е, тези пари да отиват в клубовете и да се инвестират обратно в детско-юношеските школи. И без това БФВ не подпомага финансово клубовете. Обикновено им се дават по 2 мрежи и 2 топки преди избори, за да гласуват, както се иска от тях. Друг е въпросът, че близо 80 процента от клубовете, които имат право на глас на общото събрание на федерацията, са фантоми. От общо 120 клуба едва 17 развиват някаква дейност.

Освен това ограничението, което забранява на волейболисти до 21 години да играят в чужбина без изричното разрешение на федерацията, води до много задкулисни игри. По този начин се пречи на младите български волейболисти да се развиват и респективно на клубовете да се издържат. Не е тайна, че основната част от постъпленията на повечето отбори са именно от трансфери на играчи зад граница. Подобно ограничение би имало смисъл само ако в България им се предоставят същите условия за работа. Това рефлектира и върху нивото в националните отбори, които ще гледат втора олимпиада по телевизията. Не може да се замазват очите на хората с четвъртото място в Световната лига, в която участват отбори, които никога не са се класирали за световно първенство. Този турнир няма толкова голяма спортно-техническа стойност и основната му цел е да популяризира волейбола. Основното беше националите да се представят добре в квалификациите за игрите в Атина и за европейското първенство, но там те се провалиха. В това обаче няма нищо чудно, при положение че българският волейбол се ръководи от лични интереси. Не е случайно, че треньорът на "Левски Сиконко" и на представителния тим е едно и също лице в последните години. По този начин президентът на федерацията Данчо Лазаров, който е и собственик на "Сиконко", спестява от заплати на наставника, тъй като в периода, в който той води националите, му плаща федерацията.

Големият проблем на българския волейбол, че в момента го управляват хора, които нямат никаква представа от този спорт. Нито един от ръководителите във федерацията не е бил волейболист или треньор, каквато е практиката във всички останали страни."